Определение № 50125 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 664/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби против решение № 201/25.11.2021г. по в.т.д. № 674/2021г. по Апелативен съд – Пловдив: 1/ на ответника по делото - „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и 2/ на ищците С. М. И. и С. А. Й.. Касаторът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД атакува въззивното решение, в частта, в която, след частична отмяна на решение № 260076/05.03.2021г. по т.д. № 182/2019г. на Окръжен съд-Стара Загора, е присъдено на С. А. Й. обезщетение за неимуществени вреди при ПТП на 29.08.2016г. в размер още на 18 000 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. – датата, на която е уведомено „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за настъпилото ПТП, до окончателното плащане. Счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и съдопроизводствените правила, поради което моли за неговата отмяна в обжалваната част и потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че размерът на допълнително присъденото от въззивната инстанция застрахователно обезщетение не е съобразено с реално претърпените болки и страдания от ищеца. Счита, че апелативният съд е преекспонирал физическите и психически болки и страдания на ищеца, като е надценил събраните по този въпрос доказателства и е приел по-тежки, сериозни и продължителни болки от реално претърпените от ищеца и установени по делото, с което, от своя страна, е допуснал и съществено процесуално нарушение. В тази връзка твърди, че решаващият съдебен състав на ОС - Стара Загора е оценил правилно всчики релевантни за конкретния казус факти, а именно възрастта на пострадалото лице, претърпените вследствие на процесното ПТП болки и страдания, както и всички обстоятелства свързани с механизма на ПТП. Позовава се на заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза, според което ищецът С. Й. е имал увреждания, които са причинили само временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като най-дълъг е бил възстановителният период от максимум 20 - 30 дни, а не месеци за оздравяване на причинените увреждания. Намира за неправилно решението на съда, че вследствие на преживения стрес, ищецът С. Й. е получил инсулинозависим захарен диабет, тъй като по делото е установено, че същия е страдал от захарен диабет още през 2017г., придобит вследствие на фамилна обремененост. Претендира направените за трите инстанции разноски. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?; Твърди се, че въззивният акт в обжалваната част противоречи на: решение № 93/23.06.2011г. по т. д. 0566/2010г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3334/2013г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 114/03.11.2014г. по т. д. № 1053/2012г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014г. по т. д. № 4391/2013г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 158/17.10.2014г. по т. д. № 3594/2013г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 4/03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, решение № 223/13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на 2 - ро т.о. на ВКС.; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено- икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?; 3/ При определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да взима предвид и вероятно причиняване от преживения стрес от ПТП на захарен диабет от увреденото лице и дали дружеството - застраховател следва да отговаря за неимуществени вреди вследствие на вероятно придобито нарушение на обмяната на веществата - захарен диобет от увреденото лице или иначе казано да отговаря не за травматично увреждане, а за хронично състояние?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.последно ГПК. Обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с присъденият висок размер на застрахователното обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост. Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. А. Й., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства намира за категорично доказано, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП търпи много болки и страдания, възстановяването му от получените при процесното ПТП тежки увреждания продължава и към настоящия момент; като не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на уврежданията за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Преди процесното ПТП е бил активен и без здравословни проблеми, но след инцидента животът му е напълно променен. Освен болките е изживял и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание, заради който получава и захарен диабет. Сочи, че към датата на процесното ПТП установения лимит е 10 000 000 лева. Претендира се и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен договор за правна помощ в размер на 1 300 лева с вкл. ДДС. Касаторите и ищци по делото - С. М. И. и С. А. Й., атакуват въззивното решение в отхвърлителната част, в резултат на която са отхвърлени предявените от тях на основание чл.432 КЗ против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], искове съответно за сумата над 4000 лева до 20 000 лева и над 30 000 лева до 60 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди при ПТП на 29.08.2016г., ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. - датата на която е уведомено „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за настъпилото ПТП, до окончателното плащане. Твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Касаторът С. И. твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадалият е получил контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната област и крайниците. Вследствие на контузията на шията се е развило т. нар. „К.С.В. - травматично раздразване на коренчетата на нервите, които излизат от шийния отдел на гръбначния стълб — травматично притискане“ - според уточненията, дадени от вещото лице в о. с. з. При приема в болницата са установени общомозъчна симптоматика, вертебрален синдром, болков синдром. Изпаднал е в състояние на пълна загуба на съзнание непосредствено след инцидента, а това разстройство на здравето е временно опасно за живота. Извършени са му изследвания и му е приложена медикаментозна терапия за овладяването на състоянието. За неговото състояние след катастрофата се получават данни от показанията на св. М. – а именно, че е подут, с болки във врата, ръката, гръдния кош, пяна му е излизала от устата. След стабилизиране на състоянието му, е изписан от болницата с поставена шина яка, която е носил три месеца. През първия месец, С. е имал нужда от помощ при ходене до тоалетна, къпане, хранене, не е можел да си държи главата изправена като се изправи, защото го е боляла. Все още има болки във врата и се налага мазане с медикаменти. Катастрофата му се е отразила зле психически, вече не е толкова весел, стресиран е. Намира, че създадената опасност за живота е сериозно увреждане, тъй като се квалифицира като средна телесна повреда. Касаторът С. Й. поддържа, че в резултат на процесното ПТП пострадалият е претърпял контузия на главата, шията, гърдите, корема и крайниците. След настъпването на катастрофата е изпаднал в безсъзнание. По делото са има данни, че като вижда какво се е случило, силно се е притеснил и е припаднал. Вещото лице - лекар е установило, че вследствие изпитания силен стрес, при С. се е отключила болестта диабет около 5-6 месеца след катастрофата. Диабетът е тежко здравословно състояние, което уврежда целия организъм, често наричан „тихия убиец“, защото поразява всички органи и представлява една постоянна опасност за живота на болния. Въпреки, че диабетът при пострадалия се лекува с инсулин от 2017г., впоследствие е имало усложнения, поради отключения диабет и през юли 2020г. е изпаднал в състояние на екстремна хипогликемия, наложила хоспитализацията му, за да може да бъде овладяна. Друго утежняващо състоянието му обстоятелство е, че са увредени очите му, поради диабета, като причинно - следствената връзка се потвърждава от вещото лице - лекар, според което диабетът дава усложнения и на очите. Свидетелката П. дава показания, че се е наложило нейното семейство да гледат децата на С. и А., докато те са били в болница. Тя разказва, че С. не е бил на себе си, бил е в особено, неадекватно състояние, оплаквал се е, че го боли главата, бил е с шина. Притеснявал се е за децата, искал да си ходи от болницата. Свидетелката е дала показания, че и до сега С. е раздразнителен, губи паметта си понякога, неспокоен е, по нейни впечатления - след настъпването на катастрофата той често постъпва в болница, а преди не е било така. Предвид изложеното касаторите – ищци не възприемат за справедлив определения им от съда размер на обезщетенията от 4 000 лева за първия и 30 000 лева за втория. Твърдят, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, като цитират: решение № 1987/30.10.2013г. по гр. д. № 2253/2013г. на АС-София, решение по в.т.д. № 680/2020г. на АС-Пловдив и решение по в.т.д. № 373/2021 г. на АС-Варна. Въпреки, че съдът, от една страна, сочи уврежданията и последиците за пострадалите, от друга страна не прави правилна съпоставка на търпените вреди с действително справедливо по размер обезщетение, защото не отчита в достатъчна степен характера и тежестта на уврежданията и на рисковете за живота, на последиците, както и установения лимит на отговорност. При определяне на обезщетението съдът неправилно е определил размера на обезщетенията, които се явяват занижени и не съответстват на действително претърпените от ищците страдания: относно И. - увреждания, загуба на съзнание, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, необходимост от носене на щийна яка за продължителен период от време и съответно неудобства и болките от това; относно Й. - развили се захарен диабет, който е инсулинозависим, изисква постоянно лечение, свързан е с постоянни ограничения, а освен всичко, това увреждане води до разрушаване на целия организъм. Отделно от това, съдът не е взел предвид и установения лимит към датата на ПТП, който е 10 000 000 лева. Считат, че покритието зависи от установените лимити в Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и посоченото в полицата такова, ако не противоречи на Директивата, а не от националността на пострадалия и икономическите условия в неговата държава. В тази връзка се позовават на следната съдебна практика: решение № 83/06.07.2009г.по т.д.№ 795/2008г. на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г. на 2 - ро т.о. на ВКС. Иска се предявените искове да бъдат уважени, както следва: на С. М. И. са се присъди допълнително сума в размер на 16 000 лева, до поддържания размер от 20 000 лева, частичен иск от 30 000 лева; а на С. А. Й. - допълнителна сума от 30 000 лева до предявения размер от 60 000 лева. Също така се претендира законна лихва върху сумите, считано от 10.11.2016г. до окончателното им плащане. Претендира се и адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. Прави се възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на ответника. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касаторите – ищци са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 1.2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 1.3/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г.?; Твърди се противоречие на въззивния акт в атакуватата част с: решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. по 2-ро т.о. на ВКС.; 1.4/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците?; 1.5/ Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?; Твърди се противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 104/25.07.2014г. т.д. № 2998/2013г. на 1-во т.о. на ВКС.; 1.6/ Как следва да се отчита тежко, животозастрашаващо увреждане - развитие на инсулинозависим захарен диабет, който е свързан с постоянен риск за живота и здравето и непрекъснат, постоянен контрол и лечение и води до постоянно увреждане на всички - представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа на справедливост?; 1.7/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“?; Твърди се противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 88/17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 1.8/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?; Твърди се противоречие с решение № 88/09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 2.1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата? 2.2/ Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за период 2006-2009г./, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия?; 2.3/ Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието?; 2.4/ Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит - само формално соченото „съобразяване с лимита“ достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащия лимит? Твърди се противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 2.5/ Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?; Твърди се противоречие с решение № 184/08.11.2011г. по т.д. № 217/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС и определение № 360/29.03.2017г. по т.д. № 60316/2016г. на 4-то г.о. на. ВКС.; 2.6/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“?; 2.7/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите - в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите?; 2.8/ Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?; Твърди се противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 23/ 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 3/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение?; 4/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение?; Твърди се противоречие на въззивния акт в обжалваната част с: решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на 2-ро т.о. ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 271/12.05.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение от 19.02.2013г. по гр.д. № 4694/2012г. на Софийски градски съд, изменено с решение № 1678/31.07.2013г., решение № 618/29.01.2013г. по гр.д. № 13030/2011г. на Софийски градски съд, решение № 260120/23.04.2021г. по в.т.д. № 680/2020г. на АС Пловдив, решение № 136/08.11.2021г. по в.т.д. № 373/2021г. на АС Варна, решение № 149/21.12.2021г. по в.гр.д. № 468/2021г. на АС Бургас и решение № 55/09.01.2017г. по гр.д. №2635/2016г. на АС- София.; 5/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и конкретно размерът на работната заплата в Република България представлява ли критерий, имащ значение за правилно определяне на размера на обезщетението, предвид покритието на тази застраховка извън пределите на страната, на територията на всички държави членки и трети държави и ако се отчита, съответно кой размер следва да се има предвид - минимална, основна или средна?“ Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като цитират още следната съдебна практика: решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. т. д. № 2998/2013г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т. д.№ 916/2011г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 111/01.07.2011г. по т. д.№ 676/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 83/6.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т. д.№ 619/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на 1-во т.о. на ВКС и др. Третото лице - помагач на ответника по спора (“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД-гр. София) А. К. А. не е взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно между страните е, че на 29.08.2016г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел А.“, управляван от А. К. А., и на бетоновоз „М.“, управляван от К. К., при което са пострадали ищците С. М. И. и С. А. Й., едни от пътниците в управлявания от А. А. лек автомобил „Опел А.“. Не се спори понастоящем, че виновният за това ПТП водач е А. А., която е нарушила правилата за движение по пътищата и при ПТП са причинени по непредпазливост телесни увреждания на ищците, като относно лекия автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищците са отправени до ответното застрахователно дружество искания за предявяване на претенция, получени при дружеството на 9.11.2018г., като преди датата на подаването на исковата молба не им е изплатено от застрахователя обезщетение за причинените им неимуществени вреди. По отношение на С. И. въз основа на заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от 15.09.2020г. и дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице е установено, че той е получил контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната област и крайниците, травматично раздразване на коренчетата на нервите, които излизат от шийния отдел на гръбначния мозък - травматично притискане; уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като краткотрайната загуба на съзнание е разстройство на здравето, временно (краткотрайно) опасно за живота; възстановяването му е за 20-30 дни, проведена му е медикаментозна терапия, изписан е от болницата на 1.09.2016г. с препоръка за терапия в дома с посочени медикаменти, поставена е шийна имобилизация (яка) за 20 дни; препоръчани са два контролни прегледа, като към момента на изготвяне на заключението ищецът е напълно възстановен. От показанията на свидетелката Ж. А. М., която живее на семейни начала с ищеца И., е установено, че след катастрофата тя го видяла в болницата, боляла го е ръката, коремът му бил надут и от устата му излизала пяна, имал болки отзад на врата, в ръката и в гръдния кош; бил надут; говорел слабоц; в болницата бил 4 дни, имал болки и не можел да се обслужва сам; свидетелката му помагала повече от месец, имал шина на врата 3 месеца; боляло го около месец; след катастрофата за най-малкото той се нервирал и се стресирал, като се чувствал психически зле, не общувал много, бил затворен; към настоящия момент има болки във врата, мажат с „Волтарен“ за болката; през месеца, в който се грижела за него, го водила до тоалетна, хранила го, къпала го, той не можел самичък, не можел да си държи главата изправена, защото го боляло. Въз основа на заключението и гласните доказателства съдът е заключил, че контузиите на ищеца И. са били в лека форма, травматичното раздразване на коренчетата на нервите, които излизат от шийния отдел на гръбначния мозък-травматично притискане, е преминало бързо, лечението му в болница е било медикаментозно и за четири дни, носел е шина (яка) на врата за 20 дни, имал е болки след произшествието, преживял е силна уплаха, понастоящем е възстановен напълно физически. Посочено е, че с оглед вида на контузиите и като се отчите връзката на свидетелката с ищеца, не могат да бъдат възприети като достоверни показанията, че той не е можел да се грижи сам за обслужването си след катастрофата и тя се е грижила за него, както и че страховете му продължават във времето четири години след катастрофата. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на водача А. и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически болки и страдания за кратък период от време и настъпило пълно възстановяване), младата възраст на пострадалия И. (към момента на ПТП - на 28 години), обосноваваща по-лесно и бързо възстановяване, решанащият състав е приел, че размерът на обезвреда при условията на чл.52 ЗЗД следва да се определи на сумата 5 000 лева, която е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 29.08.2016г., когато минималната работна заплата в страната е била 420 лева, а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл.492 КЗ е в размер на 10 000 000 лева за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Същевременно апелативният състав е намерил за основателно оплакването на ищеца С. И., че неговият принос за вредоносния резултат следва да бъде определен в по-нисък размер. Посочено е, че в случая водачът А. е нарушила правилата за движение по пътищата, като е навлязла в платното за движение на насрещно движещия се товарен автомобил и така е причинила ПТП. Прието е за несъмнено, че при спазване на изискванията за движение от нейна страна до ПТП и до увреда на четиримата ищци не би се стигнало. С оглед на това въззивният съд е заключил, че причина за настъпване на ПТП и уврежданията на ищеца И., пътуващ без поставен обезопасителен колан на задната седалка, в значителна степен е именно посоченото поведение на водача на лекия автомобил А., като поведението на И. е допринесло в значително по - ниска степен, поради което от негова страна е налице съпричиняване, определено в размер на 20%, а не на 40%, както е приел окръжният съд. Ето защо след намаляване на обезщетението от 5000 лева с 20% принос на пострадалия, е прието че неговият краен дължим размер възлиза на 4 000 лева. По отношение на ищеца С. Й. въз основа на заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от 15.09.2020г. и дадените в съдебното заседание разяснения, съдът е установил следното: получини травми при ПТП - контузия на главата, шията, гръдния кош, коремната област, крайниците и мозъчно сътресение; травматичните увреждания са причинили временно разстройство за здравето, неопасно за живота; няма данни сътресението на мозъка да е било съпроводено със загуба на съзнание; възстановяването е за 20-30 дни, проведена му е медикаментозна терапия, изписан е от болницата на 31.08.2016г.; предписана му е за дома медикаментозна терапия с посочени медикаменти; препоръчано е да се наблюдава от ОПЛ и са насрочени контролни прегледи за две посочени дати; към съдебната документация няма описани извършени контролни прегледи на тези дати; към момента на изготвяне на заключението ищецът е напълно възстановен. Видно от допълнителното заключение от 16.09.2020г., ищецът С. Й. през 2020г. е хоспитализиран с поставена диагноза „Инсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия“, в анамнезата е записано, че захарният диабет е диагностициран през м.април на 2017г. с изява на диабетна кетоацидоза, имал е фамилна обремененост (вуйчо със захарен диабет), диабетът е установен през 2017г. при лечение в хирургично отделение, започнато е лечението с инсулин актрапид и бавнодействащ инсулин, от началото на 2018г. е продължено лечението с аналогови инсулини, ищецът С. Й. е получил инсулинозависим захарен диабет около 5-6 месеца след процесното ПТП вследствие най-вероятно на преживения стрес. Според дадените от вещото лице д-р С. обяснения в съдебно заседание, захарният диабет дава отражение върху нервните структури, изявява се с диабетна повиневропатия - за периферните нерви, диабетна ангиопатия - изменение на стената на кръвоносните съдове, особено на вените, диабетна артропатия - изменение на ставите, свързани с периодични възпаления на ставната капсула, изтъняване на ставния хрущял; те са усложнения на диабета, но се изявяват след много години боледуване от диабет и ако той не е регулиран периодично, при поддържане на добро за организма ниво на кръвната захар биха настъпили много по-късно във възрастта и в много по-слаба степен на изява. Ищецът С. Й. има средна степен на изява на диабета, който може да се регулира с медикаменти и много точно прецизиране на дозировката и на вида на инсулина; той е на инсулин Посочено е, че дори при регулиране е възможно да настъпят тези увреждания, но в по-късен етап. Вещото лице счита, че диабетът е отключен от катастрофата, тъй като в литературата е описано, че диабет се отключва при стрес, като при ищеца има и малко фамилна обремененост. От показанията на свидетелката А. В. П., трета-четвърта братовчедка на ищеца, е установено, че тя е видяла С. в болницата, който бил много зле, в шок, с шина; казал, че главата му не е добре; бил в болница около седмица, жена му също била в болница; бил избухлив, от време на време губел паметта си, и досега е нервен и неспокоен; свидетелката помагала за гледането на децата му; той постоянно се оплаквал от главоболие, имал проблеми със зрението, вратът го болял, получил страх за себе си и за семейството си; получил и захар от това нещо, ходи с тъмни очила, очите го болят; след катастрофата постъпва често в болница, а преди това не; захарта се увеличила след катастрофата; казвал, че го боли глава, няма въздух, боли го далака. Въз основа на експертизите и гласните доказателства съдът е намерил за установено, че травмите на ищеца не са били тежки и са отшумели бързо, за 20-30 дни, лекуван е за кратко в болница и след това само медикаментозно, напълно е възстановен физически от травмите, изпитал е силни уплаха и притеснение. Прието е и че вследствие на преживения стрес при ищеца се е отключил захарен диабет, той е със средна степен на изява и може да се регулира с медикаменти и инсулин; ищецът приема инсулин, диабетът изисква непрекъснат контрол и лечение и е възможно да настъпят вследствие на диабета редица усложнения в здравословното състояние на ищеца, но те се изявяват след много години боледуване от диабет и ако той не е регулиран периодично, а при поддържане на добро ниво на кръвната захар биха настъпили много по-късно и в много по-слаба степен на изява. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на водача А. и при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически болки и страдания, които са преминали за кратък период от време, отключване, поради преживения вследствие на катастрофата стрес, на заболяване захарен диабет със средна степен на изява), на младата възраст на пострадалия Й. (към момента на ПТП на 32 години), обосноваваща по-бързо и лесно възстановяване; на утежненото му здравословно състояние вследствие на диабета, изискващ промяна в начина на живот на ищеца, съдът е приел, че размерът на обезвреда при условията на чл.52 ЗЗД следва да се определи в размер на сумата от 30 000 лева, която е съобразена и със социално- икономическата обстановка към 29.08.2016г., когато минималната работна заплата в страната е била 420 лева, а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл.492 КЗ е в размер на 10 000 000 лева за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. С оглед изложеното е заключено, че решението на окръжния съд в частта, с която предявеният от Й. иск е отхвърлен за размера над 12 000 лева до 30 000 лева следва да бъде отменено, като на ищеца Й. се присъди обезщетение в размер още на 18 000 лева, ведно със законната лихва от посочената от окръжния съд дата 10.11.2016г. Посочено е, че пътуващият на предната дясна седалка С. Й. е бил с поставен предпазен колан и не е съпричинил вредоносния резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: По отношение на въпроси № 1.6, 2.3, 2.7, 2.8 и 3 от изложението на ищците и спрямо въпрос № 3 от изложението на застрахователното дружество не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Отговорите на въпрос № 1.6 на ищците и на въпрос № 3 на ответника изискват извършване на преценка относно правилността на фактическите и правни изводи на съда, каквато не може да бъде направена в селективната фаза на касационното производство, тъй като не се обхваща от неговия предмет. Спрямо въпрос № 2.7 няма произнасяне от въззивния съд, поради което той не е обуславящ за изхода на спора. Във въпроси № 2.3, 2.8 и 3 се съдържат неверни твърдения, несъответстващи на приетото от въззивния съд, а именно, че в решението не е посочен застрахователният лимит към момента на произшествието; определеното обезщетение не съответства на претърпените морални вреди и общественото разбиране за справедливост към момента на деликта; липсва анализ на фактите, които са от значение за определяне на обезщетението. Останалите въпроси, поставени от насрещните страни, касаят различните аспекти относно приложението на нормата на чл.52 ЗЗД – определянето на справедливо обезщетяване на неимуществени вреди при деликт. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити в трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, вкл. цитираната от касаторите, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, примерно /неизчерпателно/ изложени в посоченото Постановление на Пленума на ВС. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди. Когато съдът изброява релевантните за размера на обезщетението факти, без да мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно преценява последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен. Оценката винаги включва и съобразяване с общественото разбиране за понятието "справедливост" на конкретен етап от развитието на обществото, като лимитите на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се имат предвид единствено като ориентир за икономическата конюнктура, при която е настъпило увреждането, а не са самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обжалваното решение е постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД, като при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът е обсъдил и е дал оценка на всички правнорелевантни обстоятелства, вкл. е съобразил заболяването на ищеца Й. преди ПТП, но е отчел и факта на влошаване на заболяването му вследствие на стреса от произшествието. Следва да се има предвид, че присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението. Множеството от въпроси в изложението на ищците (с изключение на въпроси № 2.3 и 2.7) и един от изложението на застрахователя, поставени във връзка със значението на застрахователните лимити при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди, са обусловили изхода на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки това, те не могат да предпоставят допускането на решението до касация в обжалваните части, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според която лимитите са индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната, с оглед на което имат единствено опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Трябва да се има предвид, че застрахователните лимити са само един от показателите за обществено-икономическото развитие на страна, като ППВС № 4/68г. не изисква те да бъдат изброявани или посочвани, доколкото изчерпателното им изброяване е практически невъзможно, поради което въпрос № 5, свързан с работната заплата в страната, като макроикономически показател, не може да предпостави допускането на решението до касация в обжалваните части. С оглед горното, по отношение на формулираните въпроси не е осъществена предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като уеднаквяването на практиката от ВКС и липсата на необходимост от промяна на същата води и до неосъществяване на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не са представени и доказателства за соченото от ищците основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. При съобразяване на обжалваемия интерес в производството пред ВКС и на изхода на спора, на С. А. Й. (при общ обжалваем интерес от 48 000 лева по предявения от него иск) следва да се присъдят разноски в размер на 487,50 лева, от заплатените от него на адвоката му 1300 лева. На пълномощника на ищците не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв - по жалбите на ищците не е допуснато касационно обжалване; ищецът Й. е заплатил обезщетение на адвоката си за представителството по делото; предмет на жалбата на застрахователя не е въззивното решение, в частта относно иска на И.. Предвид недопускането на касационния контрол по жалбата на застрахователя, на същия не се дължат разноски за заплатената от него държавна такса по жалбата му. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд