Определение № 28 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2214/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Л. И. К. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 2711 от 26.01.2018г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1606 от 14.12.2017г., постановено по гр.д. № 2344/2017г. в частта, в която не е уважен изцяло предявеният от нея положителен установителен иск за собственост. С втора касационна жалба вх.№ 6008 от 26.02.2018г. / пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата е от 23.02.1018г./ въззивното решение е обжалвано и от Г.-И. А. Б. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на констативен нотариален акт № ..... /..... г. на нотариус ..... ..... рег.№ ..... на Нотариалната камара в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение № 2069 от 26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 10696/2016 г. Районен съд – Пловдив. Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на насрещната страна и счита, че не следва по нея да се допуска касационно обжалване поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК. Касационните жалби са подадени в законоустановения едномесечен срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 2069 от 26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 10696/2016 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Г.-И. А. Б., че Л. И. К. е собственик за разликата над 22.10 % ид. части до претендираните 22.40 % ид. части от правото на собственост на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ....., признати с констативен нотариален акт № ...../ г. на нотариус ...... ...... и е решил делото по същество като е отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за тази част. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отменен констативен нотариален акт № ..... /..... г. на нотариус ...... ......, с която са признати права в полза на М. Д. А., наследодател на оветницата Г.-И. А. Б. за разликата над 238/773 ид. части до притежаваните от него 402.17/773 ид. части от дворното място. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Проследявайки извършените разпоредителни сделки и делби с предмет процесното дворно място с идентификатор ..... по одобрените КККР на [населено място], възстановяването на собствеността върху отчуждената 1/2 ид.ч. от имота на основание ЗВСОНИ и наследствените правоприемства след смъртта на общите на страните наследодатели Д. И., В. И. и децата им А. Д. С., М. Д. А. и В. Д. М., въззивният съд е приел, че делът на ищцата Л. И. К. от дворното място е 24.10% ид.ч., а този на ответницата Г. И. А. – Б. – 402.17/773 ид.ч., с оглед на което е отменил частично издадения констативен нотариален акт. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК Л. И. К. се позовава на основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като посочва, че е нарушена практиката на ВКС – ТР 11/2013г., ОСГК по въпроса каква е ролята и какви са правните последици на издадените на двете страни нотариални актове. На следващо място се поддържа, че в мотивите на решението не е даден отговор на въпроса: когато преценява определен констативен нотариален акт, следва ли съдът да прецени кои конкретно правопораждащи основания са релевирани от нотариуса, за да удостовери определени права в полза на титуляра на акта към момента на издаването му. По този въпрос не е посочена съдебната практика, на която изводите на въззивния съд в обжалваното решение противоречат. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280 ал.2 ГПК като поддържа очевидна неправилност на решението, изведена от това, че дори и по способа на изключването не е технически възможно ответникът да притежава 402/773 ид.ч. от мястото, тъй като сборът от правата на всички страни в мястото са повече от 100%. В жалбата на Г.-И. А. Б. се поставят материалноправните въпроси за статута на имотите, които са придобити на възмездно основание по време на брака, сключен преди СК от 1968г. /отм./, но е прекратен при неговото действие, за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт и за допустимостта съдът да зачете правното действие на копие от записка за вписване на нотариален акт, обективиращ договор за продажба, който не е представен по делото. Преди да разгледа основанията за допускане на касационното обжалване, поддържани от двамата касатори, в изпълнение на правомощията си в т.1 от ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, при служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение Върховният касационен съд констатира, че е налице съмнение за неговата допустимост и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на идеални части от дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС, когато посочените права от ищеца в исковата молба в процентно съотношение, не се засягат от посочените за ответника права, за които той се легитимира с констативен нотариален акт за собственост. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.