Определение № 3950 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 685/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. И. К. частна касационна жалба срещу определение № 99 от 31. 01. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 838/2023 г. на ОС – Добрич, с което е потвърдено постановление рег № 2614/7. 11. 2023 г. по нотариално дело № 339/7.11.2023 г. на нотариус К. И., рег. № 757 НК, с което е отказано да бъде удостоверено придобито от Г. И. К., на основание давност, право на собственост върху четири недвижими имота: 1/. ПИ с идентификатор *с площ от 729 кв.м.; 2/. ПИ с идентификатор *с площ от 493 кв.м.; 3/. ПИ с идентификатор *с площ от 1603 кв.м.; 4/. ПИ с идентификатор *с площ от 721 кв.м. по одобрените КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], местност „С.“, и да бъде издаден, на основание чл. 587 ГПК, констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на молителя.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Отказът на нотариуса да удостовери придобито от молителя право на собственост по давност върху описаните имоти и издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е мотивиран с това, че за имоти с идентификатори *и *са подадени възражения от трети лица, към които са приложени документи за собственост на имотите, което сочи на спор за материално право, който не може да бъде разрешен от нотариуса в охранителното производство, както и по съображения, че за всички имоти не е доказано молителят да е владял същите в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Окръжният съд е възприел за обосновани и правилни изводите на нотариуса.

Приел е, че на 13. 10. 2023 г. за имот с идентификатор *е подадено възражение от С. К. С. и А. М. А.-С., с приложен нотариален акт № 63/30. 06. 1986 г. за покупко-продажба, скица, доказателства за плащани данъци и такси до 2023 г. На същата дата е подадено възражение и за имот с идентификатор *от М. Г. Б., с приложен н.а. № 133/1984 г. за покупко-продажба, скица, удостоверение за наследници. Налице е спор за материално право, който не може да бъде разрешен от нотариуса в рамките на охранителното нотариално производство. Наличието му е абсолютна процесуална пречка за провеждане на охранителното производство и издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Приел е, че събраните от нотариуса гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели не доказват молителят да е владял процесните имоти. И тримата свидетели не са съседи на поземлените имоти, предмет на нотариалното производство, каквито са изискванията на чл. 587, ал. 2, изр. 2 ГПК. Никой от свидетелите не е индивидуализирал имотите с посочване на приблизителни граници и приблизителна площ. Свидетелите не посочват конкретни действия, обективиращи упражняване на фактическа власт върху имотите от молителя и намерение за своене. Напротив, според показанията им имотите са обрасли с дървета, храсти и са непроходими като джунгла, нямат белези някой да ги поддържа. Имотите не са оградени (освен откъм улицата). И тримата свидетели установяват, че единственият вход (проходът) за имотите е през друг поземлен имот, който не е предмет на нотариалното производство и за който не са представени доказателства да е собственост на молителя (включително и към подадената от молителя жалба). Един от свидетелите (Д.) признава, че молителят К. го завел и му посочил кои имоти владее, като свидетелят няма преки възприятия същият да е извършвал години назад и понастоящем някакви действия в имотите. Свидетелските показания са преценени от нотариуса като непоследователни, непълни и недостоверни. Този извод е възприет и от окръжния съд. В допълнение окръжният съд е посочил, че дори да се приеме, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, който да е ограден откъм улицата и единственият достъп до имотите е през този имот, то това, само по себе си, не доказва владение, доколкото не е ясно дали се дължи на а особеностите на местоположението на имотите и релефа на местността или има съзнателно ограничаване на достъпа до имотите и то не с цел осигуряване спокойно ползване на собствен имот, а с цел противопоставяне на други лица на намерение за своене. Прието е, че протоколът, съставен от нотариуса и обективиращ показанията на разпитаните свидетели, е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съдът е обвързан от материалната му доказателствена сила, която не е оборена от представени от жалбоподателя имейли до него, изпратени от свидетелите К. и Н., в които са посочени обстоятелства около разпита им. Свидетелските показания не доказват упражнявана фактическа власт върху имотите в продължение на 10 години, а владението предпоставя установяване на фактическа власт върху имотите в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По изложените съображения отказът на нотариуса да издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който да признае правото на собственост на молителя върху процесните имоти на основание придобивна давност, е преценен за законосъобразен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Допустими и са свидетелски показания в производство по чл. 577, ал. 1 ГПК на лицата, дали показания пред нотариуса в охранителното производство.

2. Допуснал ли е съдът нарушение на съдопроизводствените правила, като не е приложил други допустими доказателствени средства, въпреки изрично въведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение и опорочаване на процеса по установяване на фактите в охранителното производство.

3. Изискуем реквизит и решаващ фактор ли е знанието на свидетелите за точни граници и площ на имоти при наличие на приети в нотариалното производство кадастрални скици на имотите.

4. Ползва ли се протоколът от разпит на свидетели в нотариалното производство с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК

И четирите въпроса са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че първият и четвъртият са решени в противоречие с решение № 77 от 29. 05. 2014 г. по гр. д. № 7783/2013 г. на ВКС, вторият – в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка трета, а третият – в противоречие с решение № 14 от 13. 09. 2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г. на ВКС и определение № 314 от 16. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС. Относно четвъртия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което и с оглед указанията по прилагане на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, не представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Жалбоподателят не е поискал разглеждане на делото в открито заседание и допускане разпит на свидетел, не е направил искане за събиране на други писмени доказателства, нито е изразил готовност да ангажира такива. Съставът на окръжния съд не е разглеждал и не се е произнасял по искания за ангажиране на гласни или писмени доказателства пред окръжния съд.

По аналогични съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението и по третия въпрос. Същият е несъответен на данните по делото. Изводът за неосъществен в полза на молителя придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС не е основан на факта, че свидетелите не сочат точни граници и точна площ на имотите, а на факта, че не сочат дори приблизителни граници и приблизителна площ на имотите, както и на редица други обстоятелства: непосочване на конкретни действия, обективиращи упражняване на фактическа власт върху имотите от молителя и намерение за своене (имотите са обрасли с дървета, храсти и са непроходими като джунгла, нямат белези някой да ги поддържа); имотите не са оградени - има ограда само откъм улицата и то не е ясно дали тя е само пред имот 02508.59.221 (на който жалбоподателят претендира да е собственик, но не представя доказателства за това, включително и към частната жалба) или и пред имот 02508.59.130 (за който по делото има подадено възражение и приложени доказателства за собственост от М. Г. Б., с приложен н.а. № 133/1984 г.); никой от свидетелите не притежава имот в съседство на процесните; един от свидетелите е бил заведен от молителя по местонахождение на имотите, за да му покаже кои имоти е владял. Тоест, отговорът на въпроса, сам по себе си, не би повлиял на изхода на делото. На следващо място, представянето на скица на имотите от молителя не освобождава нотариуса от задължението да извърши преценка на достоверността на показанията на свидетелите и на обстоятелството дали те имат преки и непосредствени впечатления за имотите, чрез задаване на въпроси за приблизителни граници и площ на същите.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението и по четвъртия въпрос. Същият е свързан с прилагането на чл. 179, ал. 1 ГПК, във връзка с тълкуването на която норма има формирана практика на ВКС. Протоколът по чл. 587, ал. 2 ГПК е официален свидетелстващ документ, съставен и подписан от нотариус, в рамките на предоставената му от закона компетентност, поради което се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства – че на посочената дата са се явили и са били разпитани като свидетели посочените в протокола лица, както и че същите са направили обективираните в протокола изявления. Тъй като изводите на съда съответстват на така формираната практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Дори да се приеме, че първите три въпроса покриват критериите на представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, то същите, както и четвъртият въпрос не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Първи и четвърти въпрос не са решени в противоречие с решение № 77 от 29. 05. 2014 г. по гр. д. № 7783/2013 г. на ВКС. В решението е обсъждан въпросът дали е допустимо в исковото производство, при оспорване на нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, да бъдат разпитани като свидетели същите лица, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на акта. Прието е, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ар. 1ГПК относно извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на този извод не намира приложение редът на чл. 193 ГПК, т.е. не се опровергава съдържанието на официален документ по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, за да не са допустими свидетелски показания. Такъв въпрос в настоящото производство въобще не е обсъждан и въззивното определение не съдържа извод, противоречащ на отговора на въпроса, даден в тълкувателната част на мотивите към решението на ВКС. Обсъждан е въпросът дали протоколът от извършената от нотариуса обстоятелствена проверка е официален документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените от нотариуса обстоятелства. Втори въпрос не е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 3, тъй като със същото са обсъждани правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК във въззивното производство по обжалване на решенията и при отчитане на обстоятелството, че същото е уредено от закона като ограничен въззив. Не е налице и противоречие с ТР № 6/2017 г. от 15. 01. 2019 г. на ОСГТК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществото на производството след служебна проверка на всички правно релевантни факти, преценка на всички събрани по делото доказателства и не само въз основа на посочените от жалбоподателя основания за неправилност на отказа на нотариуса. Не е отказал събиране на доказателства и обсъждане на факти поради настъпила преклузия или на друго основание, не е приел, че е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Третият въпрос не е решен в противоречие с решение № 14 от 13. 09. 2022 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС и определение № 314 от 16. 11. 2016 г. по ч. гр. Д. № 4190/2016 г. на ВКС. Обсъжданият в решението въпрос е следва ли в хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия оставащата част от имота да отговаря на условията по чл. 19 ЗУТ. Обжалваното определение не съдържа извод, че площта на имота представлява съществен индивидуализиращ белег на същия. Не съдържа извод, че в производство по чл. 577 ГПК е недопустимо представяне на нови доказателства, нито е отказал събиране на такива.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение