Определение № 60482 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 24488/14.08.2019 г. от „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. С. от АК-Варна, против въззивно решение № 876 от 12.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1088/2019 г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което като е отменено решение № 1868 от 03.05.2019 г. на Варненски районен съд, ХLІІ-ри с-в, постановено по гр.д. № 1161/2019 г., са уважени предявените от И. П. П.-Я. от [населено място] срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“ ЕООД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. П. П.-Я., извършено със заповед № 226/27.11.2018 г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „главен счетоводител“ в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“ ЕООД. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение, като релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК и тъй като е постановено Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, пречката, поради която е спряно производството, е отстранена, затова на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящето дело е възобновено с определение № 35 от 10.02.2021 г. за провеждане на производство по реда на чл. 288 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното въззивно решение, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са: 1. Счита ли се за мотивирана заповедта за уволнение, когато тя препраща към друг документ, който е бил връчен на работника?; 2. Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността, която ищцата е заемала и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, респективно подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя допълнителни спрямо нормативно определените изисквания за заемане на съответната длъжност и в нарушение на закона и добросъвестността ли е въвеждането на такива изисквания? Твърди, че приетото във въззивното решение от съда е в противоречие с установената практика на ВКС, като се позовава на постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, както следва: по първия въпрос – решение № 849/12.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 40/2010 г., ІV г.о.; решение № 171/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 68/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 277/09.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1579/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1835/2017 г., ІV г о.; по втория въпрос – решение № 417/19.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 143/2011 г., ІV г.о.; решение № 248/23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 254/2009 г., ІV г.о.; решение № 66/19.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 870/2012 г., ІІІ г.о.; решение № 212/17.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5903/2014 г., ІV г.о.; определение № 749/04.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5349/2016 г., ІV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК. Посоченото от касатора определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно приетото в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да бъде обсъждано. Ответникът по касационната жалба И. П. П.-Я. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от АК-Варна, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 266/27.11.2018 г. на управителя на СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Според въззивния съд спорът по делото се свежда до съдържателните изисквания към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и дали работодателят е действал добросъвестно при прекратяването му. В тази връзка съдът е посочил, че за да е законосъобразно уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, е необходимо в заповедта за уволнение да се посочат конкретните изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които служителят не отговаря. В тази връзка съдът е приел за безспорно между страните, че след отменително решение на съда на заповед за уволнение от 09.02.2017 г., постановено по гр.д. № 4558/2017 г. на ВРС, служителката е възстановена на работа на 20.11.2018 г. На датата на възстановяването й на работа (20.11.2018 г.) й е връчена и новата длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя на 20.06.2018 г. Съгласно нея задълженията и отговорностите на главния счетоводител касаят планирането на процедури по провеждане на обществени поръчки по реда на ЗОП, разработване и съгласуване с управителя на структурата и състава на административно-стопанския блок на лечебното заведение, консултиране на проектите на инвестиционните програми, участие при преговорите за сключване на КТД, ръководство на процесите по икономическо планиране и финансово осигуряване. Като променени изисквания за заемане на длъжността „главен счетоводител“ работодателят е въвел: допълнителни специализации и квалификации по специалности „Стопански и финансов контрол“/“Вътрешен одит“ с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, преминати допълнителни специализации и квалификации по управление на човешките ресурси и обучения или квалификационни курсове по прилагане на ЗОП, както и такива по прилагане на Регламент (ЕС) № 2016/679 за защита на личните данни. Съдът е приел, че така формулирани в новата длъжностна характеристика на ищцата нови задължения на главния счетоводител, водят до неяснота какви точно са тези допълнителни квалификации, които са необходими за осъществяване на тези дейности - в какво се изразяват, по какъв ред се придобиват такива, от кого се организират и кой следи за провеждането им. Сред типичните изисквания за заемане на длъжността „главен счетоводител“ не присъстват подобни изисквания за допълнителна квалификация по провеждане на обществени поръчки или обработка на лични данни като подобно изрично възлагане от работодателя в случая няма данни да е осъществено. Още при заемане на длъжността главен счетоводител работодателят е преценил, че служителката Я. притежава необходимите познания на нормативната уредба, свързана с работата, като задължение на работодателя е да организира допълнителни обучения във връзка с по-добрата организация на работния процес. Приел е, че за заемане на длъжността „главен счетоводител“ ищцата притежава изискуемите съобразно нормативната уредба дипломи и квалификации - дипломи за завършено във ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна, Стопански факултет, и от Икономически университет – Варна, ищцата е придобила образователно квалификационна степен „магистър“ по специалността „Финанси Международни Финанси“, с професионална квалификация „Магистър по икономика“, както и образователно квалификационна степен „магистър „по специалност „счетоводство и контрол“ и професионална квалификация „магистър по икономика“, след придобита квалификационна степен „бакалавър“, а новите променени изисквания, установени от работодателя, не се дължат на твърдените промени в законодателството. Действително, след влизане в сила на Регламент (ЕС) № 2016/679 за защита на личните данни е необходимо определяне на длъжностно лице в предприятието, което да отговаря за прилагането му, но няма изискване това да се вменява сред дейностите на главния счетоводител. Съобразно цитирания Регламент обработването от страна на обработващия лични данни се урежда с договор или с друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава членка, който е задължителен за обработващия лични данни спрямо администратора, и който регламентира предмета и срока на действие на обработването, естеството и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни и задълженията и правата на администратора. Дори да се приеме, че с променената длъжностна характеристика такива задачи се възлагат на служителя, работодателят, в интерес на предприятието, следва да организира обучение на своите служители, а не да прекратява трудовите им правоотношения. Във връзка с това съдът е приел, че в случая не е ясно какви точно допълнителни умения следва да притежава служителят и за изпълнение на кои дейности съобразно характера на заеманата длъжност са му необходими и той не притежава. В резултат на това и след съвкупната преценка на обсъдените по делото доказателства, е приел, че в конкретния случай по отношение на ищцата работодателят е действал недобросъвестно, въвеждайки нови изисквания за заемане на длъжността, които не се дължат на обективни обстоятелства. Приел е също така, че в процесната заповед № 266/27.11.2018 г. липсва посочване на конкретни промени на изискванията за заеманата от ищцата длъжност и макар преди уволнението на служителката да й е връчена нова длъжностна характеристика с въведени допълнителни задължения и отговорности за длъжността „главен счетоводител“, не става ясно на кои от тях И. Я. не отговаря. Това, както и фактът, че заповедта не препраща към други документи, ограничава правото на защита на ищцата. Въззивният съд е приел още, че служителката притежава изискуемата съобразно нормативната уредба квалификация за заемане на длъжността „главен счетоводител“, а въведените от работодателя допълнителни изисквания в утвърдената нова длъжностна характеристика са израз на недобросъвестното му поведение, излизат извън типичните за длъжността задължения и не се дължат на обективни обстоятелства. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен, а с оглед този извод като основателен е уважен и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изходът на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с установената практика на ВКС. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос е неточен, доколкото съдържа оценъчно твърдение на касатора, че заповедта за уволнение препраща към друг документ, който е бил връчен на служителката – в случая утвърдената нова длъжностна характеристика. Въззивният съд е приел обратното – че заповедта не препраща към други документи, като този негов извод подлежи на преценка за правилност и налага обсъждане на събраните по делото доказателства, което се извършва във втората фаза на касационното производство. Следва да се посочи и че поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Основният аргумент на въззивната инстанция да приеме заповедта за уволнение за немотивирана е, че липсва посочване на конкретни промени на изискванията за заеманата от ищцата длъжност главен счетоводител, с оглед на нейния характер и не е ясно на кои от тях тя не отговаря. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно заповедта за уволнение трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради промени в изискванията за изпълнение на длъжността, на които служителката не отговаря. В заповедта е посочено, че поради настъпили промени в изискванията за длъжността „главен счетоводител“, на 20.06.2018 г. за нея е утвърдена нова длъжностна характеристика. Макар по делото да се установява, че този документ е връчен на ищцата на 20.11.2018 г., т.е. преди уволнението, в самата заповед за уволнение не са изброени конкретните нововъведени изисквания, на които И. Я. не отговаря. Дори да се приеме, че има препращане към утвърдената нова длъжностна характеристика, отново липсва яснота на кои от четирите нововъведени изисквания за допълнителна квалификация ищцата не отговаря, което възпрепятства правото й на защита срещу незаконно уволнение и прави невъзможна преценката за законосъобразност на уволнението към момента на извършването му от страна на съда. Вторият въпрос инкорпорира в себе си четири отделни въпроса. Първата му част – трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за длъжността, която ищцата е заемала, е свързана с извода на въззивния съд, че работодателят е действал недобросъвестно при уволнението на служителката, тъй като въведените от него нови изисквания за заемане на длъжността не са се дължали на обективни обстоятелства. И този извод на въззивната инстанция подлежи на преценка за правилност по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, която не може да бъде осъществена в тази предварителна фаза на производството. Останалата част от въпроса е общотеоретична и не представлява конкретен правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда. По въпроса, промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, с постановеното Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГК, се приема, че това основание включва промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Към момента на постановяване на въззивното решение тълкувателното дело е било висящо. Въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по този въпрос, а е изследвал съдържанието на процесната заповед за уволнение, както и дали работодателят е действал добросъвестно при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. В този смисъл не е налице противоречие между постановеното въззивно решение и приетото в тълкувателното решение. Следователно, по поставените правни въпроси, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото и на основание чл. 78 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,