Определение № 700 от 21.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 656/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1875/17.07.2012г., допълнено с определение от 19.09.2012г. по ч.гр.д.№ 1206/2012г. на Бургаския ОС в частта с която е потвърдено разпореждането на Несебърския РС за отхвърляне на заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК срещу длъжниците Д. Н. А.-кредитополучател, М. Н. А., П. Ж. П. и Т. Н. Н., в качеството им на поръчители за сумата 9 812.13лв.-главница, 1 708лв. -лихва и 920.01лв.-санкционираща лихва. Съставът на ВКС счита, че касационната жалба е недопустима на основание чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено при действието на процесуалната норма след изменението ДВ бр.100/2010г. Въззивното определение е постановено в заповедно производство с предмет претендирани вземания за главница и лихви от неизпълнение на договор за банков кредит за текущо потребление, като всяко едно е с цена под 10 000лв. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК, изм. ДВ бр.100/21.12.2010 год. е въведен нов обективен критерии за ограничаване достъпа до касационно обжалване - а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.- за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. Ограничението за необжалваемостта на решенията по въззивни дела, следва да се приложи и по отношение на постановените определения по заповедния иск, с които съдът се произнася по съществото на направеното искане за издаване на заповед за изпълнение. ВКС е сезиран с депозирана на 30.07.2012 год. частна касационна жалба срещу определение, постановено по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанцинно. Определението на Бургаския ОС е постановено след изменението на чл.274 и чл.280 ГПК, т.е. посочването в диспозитива, че то подлежи на касационен контрол е неправилно. Определението е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му и частната касационна жалба срещу него е недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.: