Определение № 336 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1486/2019 г.

Производството е образувано по чл.274 ал.3 ГПК. Подадена е, като частна касационна, жалба от Г. И. В. против определение № 130/18.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 149/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 266/27.02.2019 г. по гр.д.№ 515/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, за връщане подадената от нея касационна жалба против постановеното по гр.д.№ 515/2018 г. въззивно решение, като недопустима, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК, с оглед цената на исковете. Позовавайки се на обстоятелството, че има качеството „потребител“, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, жалбоподателката счита, че делото не е търговско и прагът за преценка на касационната обжалваемост на въззивното решение следва да е съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо ГПК. Излага подробни съображения в тази насока. Прилага изложение на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. С определение № 284/03.07.2019 г. производството по делото е спряно до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/ 2018 г. на ОСГТК на ВКС, каквото е прието на 23.06.2022 г.. С оглед това, производството следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, поради което, на основание чл. 280 ал. 2 пр. второ ГПК следва да се допусне касационното обжалване, поради следните съображения: С Тълкувателно решение № 2/ 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2 / 2018 г. на ОСГТК на ВКС - с което бе прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274 ал.2 пр. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване - изрично / параграф последен от мотивите / бе отграничено, че разрешението не се отнася до разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, тъй като, съгласно приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, не са произнасяне на окръжния съд по спора, с който е бил сезиран, в който смисъл следва да се разбира нормата на чл. 274 ал. 2 пр. второ ГПК, в частта й „ като въззивна инстанция“. Тези разпореждания подлежат на директен контрол от касационна инстанция, кореспондиращо с обстоятелството, че тя е и адресат на касационната жалба. Следователно, Апелативен съд – Велико Търново не е бил компетентен да се произнесе по правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба и определението му, на това основание, е недопустимо и следва да се обезсили. С оглед компетентността на Върховен касационен съд по предмета на частната жалба, същата следва да се разгледа в настоящото производство, по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ГПК. Частната жалба е основателна. Производството е образувано по предявени, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, от „Банка ДСК „ ЕАД против Г. И. В., искове, за установяване дължими от ответницата, на основание сключен с ищеца договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2009 г., обявен за предсрочно изискуем, следните суми: главница в размер на 7026,13 лева, договорна лихва в размер на 449,97 лева, наказателна лихва от 62,49 лева и такси. Цената на всеки от исковете е под прага за касационна обжалваемост по търговски дела, но на главния надхвърля прага за касационна обжалваемост по граждански дела – 5 000 лева. С Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по т.д.№ 3/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие е търговско. Преди приемане ЗИД на ГПК – ДВ бр. 100/2019 г., прагът за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.3 т.1 ГПК на въззивното решение е като по търговски дела. След изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр. 100/2019 г., дело с предмет правоотношения ,възникнали по чл.258 ЗЗД, за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско, по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданско дело. Видно от даденото разрешение, аналогично приложимо за всеки вид търговска сделка, качеството на ответницата - „потребител „ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, изводимо от предназначението на сключения с ищеца договор за банков кредит – за текущо потребление, предпоставя приложим праг за касационна обжалваемост като по граждански дела, без самото дело да губи търговския си характер, предвид търговския характер на сделката по обективен признак – абсолютна търговска сделка по чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. Цената на главния иск надхвърля минималния праг за касационна обжалваемост по граждански дела, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Разпореждането на Окръжен съд Плевен, за връщането й, следва да бъде отменено и поради приключило администриране на касационната жалба същата следва да се докладва за образуване на касационно дело и разпределение на състав. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение