Определение № 456 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. окръжен съд от 28.07.2010 г. по гр.д. № 254/2010, с което е потвърдено решението на К. районен съд от 30.03.2010 г. по гр.д. № 1810/2009, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия по чл. 74 ЗЧСИ. Недоволна от решението е касаторката Д. В. Ц., представлявана от адв. М. Ш. от СЗАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по пхроцесуалноправните въпроси за дължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, когато задължението е изпълнено след предявяване на изпълнителния лист и влизат ли в това число невнесените от взискателя авансови такси за всички извършени изпълнителни действия, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата С. П. М., представляван от адв. Ал. Ж., прави отвод за недопустимост на касационната жалба поради просрочие, като твърди, че касаторката е узнала съдебното решение преди връчването му и евентуално я оспорва, като счита, че не са посочени ясно правни въпроси, които обуславят решението по делото. Третото лице помагач ЗАД [фирма] взема становище за допускане на касационното обжалване и уважаване на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Срокът за касационно обжалване не започва да тече от узнаването на диспозитива на въззивното решение, а от връчването на препис, съдържащ пълния му текст, съответно от обявяването на решението в регистъра на съдебните решения. От този момент страната има възможността да разполага с пълния текст на решението. Уреденото в чл. 7, ал. 2 ГПК задължение на съда да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, е предназначено да осигури на страната възможност да упражни пълноценно правото си защита като посочи в какво се състои порочността на решението, съответно да направи точно и мотивирано изложение на касационните основания и на основанията за допускане на касационното обжалване. При ограничението на правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК подаването на бланкетна въззивна жалба е безсмислено, а касационната жалба, която не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК и на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е нередовна и подлежи на връщане. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в изпълнителното производство не са събрани средства чрез прилагането на изпълнителните способи, принудителното изпълнение е спряно по искане на длъжника и прекратено след изплащането на целия дълг. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпрос обуславят решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение