Определение № 5012 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. М. против определение № 3725 от 08.08.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 1733 от 2025 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, II състав, с което по същество е потвърдено протоколно определение от 01.07.2025 г. на Районен съд- Провадия за прекратяване като недопустимо на производството по гр.д.№ 1031 от 2023 г. В частната жалба се поддържа, че горепосоченото определение е неправилно, поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно било прието от първоинстанционния съд, че отхвърлянето на отрицателен установителен иск било равнозначно на уважаването на положителен установителен иск за собственост. Твърди се, че защитаваният с двата иска интерес не е един и същ- с решението по първото дело по отношение на М. М. е установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът- Държавата е собственик на 1 810 кв.м. от имота и е отречено нейното право за останалите 140 кв.м. При предявяване на иска по предходното дело единствената правна възможност за защита правата на ищеца била предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като към онзи момент той не е бил собственик на имота: макар и да го е владял от 1972 г. до предявяване на иска по първото дело през 2020 г., той не е можел да го придобие по давност с оглед действащия мораториум по пар.1 ДР на ЗС, с който са били спрени давностните срокове за имоти- частта държавна и общинска собственост. След решение № 3 по конст.д.№ 16 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ обаче давността е продължила да тече от 08.02.2022 г. и към датата на предявяване на положителния установителен иск през 2023 г. вече е изтекла. Като основание за допускане на касационното обжалване на определението се сочи чл.280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса: Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост равнозначно ли е на уважаването на положителен установителен иск относно придобиването по давност на имоти- частна държавна собственост след изменение на законодателството- решение № 3 по конст.д.№ 16 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ ? В писмен отговор от 08.10.2025 г. Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областния управител на област Варна, оспорва частната жалба. Твърди, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което моли касационното обжалване да не бъде допуснато, а евентуално, ако бъде допуснато- частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението: За да постанови това определение, въззивният съд е приел, че предявеният от М. Р. М. срещу Държавата, на основание осъщестявано от ищеца и неговия наследодател непрекъснато давностно владение от 1972 г. до предявяването на иска през 2023 г., положителен установителен иск за собственост на 1 950 кв.м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.В., [улица], целият с площ от 2 700 кв.м. и представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-67 от 02.12.2010 г. на ИД на АГКК, е недопустим поради следното: За 140 кв.м. от имота ищецът нямал правен интерес да предявява положителен установителен иск за собственост срещу Държавата, тъй като с влязло в сила между същите страни решение № 948 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 490 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване, с което е потвърдено решение № 260074 от 04.12.2020 г. по гр.д.№ 16 от 2020 г. на Районен съд- Провадия, по същество е бил уважен предявеният от М. Р. М. срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост, което било равнозначно на уважаване на положителен установителен иск. Предметът на доказване и по двата иска бил идентичен: ищецът следвало да докаже притежаването на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което щял да установи материалната си легитимация да се намеси в чужда правна сфера, отричайки правото на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаване на спора притежава ли ответникът тези права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. За останалата претендирана част от имота от 1810 кв.м. между страните също имало влязло в сила съдебно решение, с което спорът бил разрешен: горепосоченото решение № 948 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 490 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване, с което е потвърдено решение № 260074 от 04.12.2020 г. по гр.д.№ 16 от 2020 г. на Районен съд- Провадия в частта му за отхвърляне на предявения от М. Р. М. срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост на тези 1810 кв.м. След като ищецът не е изложил нови фактически твърдения, които да породят правен интерес от предявяването на положителен установителен иск след влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск, следователно предметът и на двете дела бил идентичен и второто заведено дело било недопустимо. Налице е основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на това определение: Видно от мотивите на определението, съдът е достигнал до очевидно необоснован извод за идентичност на предмета на двете дела, при положение че предмет на делото по предявения отрицателен установителен иск е било правото на собственост на Държавата върху 1 950 кв.м. от имота на всички възможни основания /като правото на собственост на ищеца, заявено на основание давностно владение в периода от 1972 г. до предявяването на този иск през 2020 г. е касаело само легитимирането на правния интерес на ищеца да предяви отрицателния установителен иск за собственост/, а предмет на делото по предявения положителен установителен иск е правото на собственост на ищеца М. М. върху същия имот, но на друго, различно основание /упражнявано от ищеца и неговия праводател непрекъснато давностно владение за период, различен от посочения по първото дело период на владение- от 1972 г. до 2023 г./, основано на осъществяването на един нов юридически факт /изтичане на срок на придобивната давност след 08.03.2022 г., от когато според жалбоподателя на основание решението по конст.д.№ 16 от 2022 г. на Конституционния съд на РБ е отменен мораториумът по пар.1 от ДР на ЗС за спиране на давностния срок за имоти- частна държавна и общинска собственост и давностните срокове за такива имоти са продължили да текат/. Очевидно необоснован е и изводът на въззивния съд, че ищецът М. М. няма правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу Държавата за 140 кв.м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], тъй като с влязло в сила между същите страни решение № 948 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 490 от 2021 г. на Варненския окръжен съд по същество е бил уважен предявеният от него срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост за тези 140 кв.м., което било равнозначно на уважаване на положителен установителен иск за собственост. С решението за уважаване на предявения от М. М. срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост със сила на пресъдено нещо между страните е било установено, че Държавата не е собственик на тези 140 кв.м. от имота и че М. М. е имал правен интерес да предяви такъв иск срещу Държавата, но не и че М. е собственик на тези 140 кв.м. Поради това и след влизане в сила на горепосоченото решение по гр.д.№ 490 от 2021 г. на Варненския окръжен съд М. М. има правен интерес да предяви положителен установителен иск за собственост срещу Държавата за същите 140 кв.м., ако Държавата продължава да оспорва правото му на собственост с фактически или правни действия /каквито правни действия представляват съставянето през 1994 г. на акт за държавна собственост за същия имот и неотписването на горепосочените 140 кв.м. от актовите книги за държавни имоти след влизане в сила на решението по гр.д.№ 490 от 2021 г. на Варненския окръжен съд/. Предвид на гореизложено касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд следва да бъде допуснато, а по същество- това определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от М. М. срещу Държавата положителен установителен иск за собственост следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстационния съд за по-нататъшно разглеждане. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение