Определение № 888 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 144/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Разглежда се частна жалба на Н. Л. А., гражданка на Руската Федерация представлявана от адв. И. А., срещу определение № 5038 от 05.11.2025г по гр.д №2124/2025г на Върховен касационен съд ІІІ г.о, с което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Л. А. срещу решение №.25/10.01.25 по г.д.№.1927/24 на Окръжен съд Варна, същото постановено в потвърждаване на решение по г.д.№.16554/22 на РС Варна за осъждане на касаторката да плати на основание чл.79 ал.1 ГПК 1558,66 евро дължимо възнаграждение за 2022г. по договор за поддръжка и управление от 20.01.09 във връзка с притежавано от нея ателие в [населено място].Прието е, че тази единствена претенция разгледана от съдилищата на две инстанции определя цената на иска с левова равностойност под размера на чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК, макар че първоначално с исковата молба са били предявени и претенции за неплатени възнаграждения за 2020г в размер на 251,57евро. и за 2021г. в размер 1445,81евро. Още преди първото по делото заседание ищецът е оттеглил същите и производството по тях е било прекратено на основание чл.232 ГПК, като същевременно е допуснато изменение на исковата претенция, която се счита за предявена само за сумата 558,66евро - неплатено възнаграждение за 2022г. Изтъкнато е ,че настоящият случай се различава от визираната в ТР 4/21 от 23.11.22 на ОСГТК на ВКС хипотеза, която касае направен на основание чл.233 ал.1 ГПК след подаване на касационната жалба частичен отказ от иск - т.е. настъпила след подаване на касационната жалба промяна в цената на иска в резултат на предприети от страна по делото процесуални действия.Поради това и възприетото в горепосоченото тълкувателно решение разрешение е неотносимо. Жалбоподателката поддържа оплакване, че повдигнатият при касационното обжалване въпрос за цената на иска е разрешен неправилно. Делото е било образувано при материален интерес 3526,04 евро и преценката за допустимост при касационно обжалване е следвало да се основе на тази цена, която е релевантната. Същата е съобразявана при възлагане на разноските. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съставът на ВКС ІІІ г.о е взел предвид цената на иска при проверка допустимо ли е касационно обжалване на въззивно решание ,постановено в пределите на въззивното производство ,изчерпващи се с потвърждаване на първоинстанционно решение,постановено по оценяем паричен иск с цена 1558,66 евро,както правилно е констатирано в обжалваното определение. За другите две суми по първоначално депозираната искова молба,претендирани за други периоди, исковете са били оттеглени от ищеца преди първото съдебно заседание/чл.232 ГПК/ ,производството е прекратено, поради което не е налице основание цената на тези вземания да се сборува при прилагане на чл.280, ал.3 т.1 ГПК.Жалбоподателката се позовава на определение по гр.д №1576/2016г на състав на ВКС ,Четвърто г.о, Приетото в този акт не подкрепя съображенията на жалбоподателката за допустимост при настоящето касационно обжалване. Изтъкнато е ,че преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК/ понастоящем чл. 280, ал.3 т.1 ГПК/ се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото според чл. 70, ал. 1 от ГПК и се съобразява дали се касае за обективно съединени оценяеми искове,всеки един от които с цена под 5000 лева. Законовите норми са приложени съответно от състава на ВКС ІІІ г.о в настоящия случай и обжалваното определение е законосъобразно. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,