Определение № 1 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 34/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение №6799 от 09.08.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №5825/2023 г., с което е повдигнат спор за подсъдност между АССГ и Софийски градски съд (СГС), относно съда, компетентен да разгледа предявения иск от К. Викторович, гражданин на Руската федерация срещу „Република България и нейните институции МП РБ, ГДИН и [заличен текст]“ за изплащане на обезщетение за вреди в размер на 500 000,00 лв. Настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), като взе предвид изложеното в определенията и данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По искова молба на К. Викторович срещу „Република България и нейните институции МПРБ, ГДИН и [заличен текст]“ е образувано гр. дело №4400/2023 г. в Софийски градски съд (СГС). В исковата молба е изложено, че от К. Викторович са претърпени неимуществени вреди. Посочена е цена на иска от 500 000,00 лв. Изложено е, че на 07.04.2023 г., около 18.30 часа, в килията му дошли надзирател - младши инспектор К. Бориславов и още от пет до осем човека, надзиратели, за провеждане на обиск. Бил изведен на инвалидна количка извън килията си. Надзирателите разглобили матрака му. Всички негови вещи и дрехи били хвърлени на пода, цветята му били извадени от земята и унищожени. Той започнал скандал. Лице в гражданско облекло, но с пистолет, започнало да му вика. Лицето не казало името и длъжността си, въпреки че ищецът го попитал. Това лице го ударило по рамото и заповядало на надзирателя да го вкара в килията. Нямал преводач. Искал да говори по телефона с адвоката си, но не му позволили до 20.00 часа. Оправял килията си до 01.30 ч. на 08.04.2023 г. В нея не били намерени никакви забранени вещества. Не е получил копие от протокола за обиск. Надзирател му казал, че длъжностното лице, с което се е скарал, е заместник-директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и началник на сигурността на затвора от ГДИН. По време на обиска, от страна на длъжностното лице от ГДИН, са нарушени неговите права и е проявено насилие. С Определение № 4798 от 18.04.2023 г. на СГС по гр. дело № 4400/2023 г., съдът е изложил, че производството по делото е образувано по искова молба на К. Викторович срещу „Република България и нейните институции - МПРБ, ГДИН и [заличен текст]“, с която е предявен иск за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, с цена на иска 500 000,00 лв., изразяващи се във вредни последици от действия на служители на ГДИН и [населено място] затвор. Съдът е посочил, че дейността на администрацията на затвора е административна дейност по осъществяване на функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ в изпълнение на предоставени със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) административни правомощия (чл. 128 и сл. ЗИНЗС). Редът за разглеждане на заявения иск е съгласно чл. 203 АПК и чл. 285 и сл. ЗИНЗС. Това определя родовата подсъдност на административните съдилища по споровете по исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид посоченото СГС е счел, че предявеният иск е подсъден като първа инстанция на АССГ. Прекратил е производството по гр. дело №4400/2023 г. на СГС и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Определението е обжалвано от К. Викторович и е оставено в сила с Определение №1555 от 14.06.2023 г. на Софийския апелативен съд по гр. дело №1605/2023 г. След изпращането по исковата молба на К. Викторович в АССГ е образувано адм. дело № 5825/2023 г. С Определение №6799 от 09.08.2023 г., постановено по посоченото дело, АССГ е изпратил делото на състава по чл. 135, ал. 5 АПК за определяне на подсъдността по предявения иск и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си съдът е изложил твърденията в исковата молба. Посочил е, че ищецът е подсъдим по н.о.х.д. № 4680/2016 на СГС. Процесният обиск е извършен по заповед на главния директор на ГДИН. Изложил е, че исковата молба се основа на твърдения за незаконосъобразно процесуално действие "претърсване и личен обиск" на задържано лице, подсъдим по наказателно дело. Достигнал е до извод, че доколкото съгласно чл. 95, ал. 4 ЗИНЗС, за неуредени случаи при извършването на обиск и претърсвания се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), то и незаконосъобразността на претърсването следва да се установи по реда на този кодекс. Посочил е, че контролът върху действията по претърсването и личния обиск не са уредени в ЗИНЗС и по този въпрос са приложими разпоредбите на НПК. В случая се касае за процесуално действие, регламентирано по НПК, по отношение на лице, подсъдимо по конкретно наказателно дело, които обстоятелства изключват квалификацията на посочените действия като административни. Поради това е достигнал до извод, че контролът за законосъобразност върху посочените процесуални действия, при субсидиарното приложение на НПК, не попада в правораздавателната компетентност на административните съдилища, предвидена по чл.128 АПК. При така установеното настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по исковата молба на К. Викторович е АССГ. Предметът и обхватът на търсената съдебна защита се определят от наведените от ищеца обстоятелства и направеното искане. В настоящия случай от ищеца се твърдят незаконосъобразни действия на служители на ГДИН и [заличен текст] по време на извършено на 07.04.2023 г. претърсване на спалното му помещение в [заличен текст]. Видно от данните по делото претърсването е разпоредено със Заповед №Л-1361 от 06.04.2023 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено да се извърши проверка на територията на 1-ва и 7-ма група при затвора – [населено място], като се извършат мероприятията, визирани в Докладна записка с рег. №3931 от 06-04.2023 г. на началник сектор „Вътрешна сигурност“ при ГДИН. Разпоредено е проверката да се извърши от служители към ГДИН, [заличен текст] и сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“. В Докладна записка с рег. №3931 от 06.04.2023 г. на началник сектор „Вътрешна сигурност“ при ГДИН са изложени данни за зачестили случаи на намиране на забранени вещи и предмети и е предложено извършването на обстойни претърсвания на територията на 1-ва и 7-ма група в затвора в [населено място], както и личен обиск на лишените от свобода, обитаващи претърсените спални помещения. Съгласно чл. 12, ал. 2 и 3 ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, натоварена със задължението по ал. 1 за пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията.“ Разпоредбата на чл. 284 ЗИНЗС регламентира, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража в резултат на нарушения на чл. 3, който забранява осъдените и задържаните под стража лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне. В чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е посочено, че искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Твърдяните от ищеца действия на служителите на ГДИН и [заличен текст] са осъществени при упражняване на изпълнителни правомощия и представляват административна дейност. Те не са свързани с воденото срещу К. Викторович наказателно производство. Поради това действията се субсумират с чл. 3 ЗИНЗС и квалификацията на иска е по чл. 284 ЗИНЗС. Искът е подведомдствен на административните съдилища съгласно чл. 285, ал. 2 от с. з. и чл. 128, т. 6 АПК и се разглежда по реда на глава единадесета АПК. Действително, както е посочил и АССГ съгласно чл. 95, ал. 4 ЗИНЗС, за неуредени случаи при извършването на обиск и претърсвания се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 159 - чл. 165 НПК са регламентирани основанията и целите на претърсването и изземването, органите, които вземат решение за това, лицата, в присъствието на които се извършват, самата процедура по претърсването и изземването. Именно посочените обстоятелства визира нормата на чл. 95, ал. 4 ЗИНЗС, досежно неуредените в посочения закон случаи. В цитираните разпоредби на НПК обаче не е предвиден ред и начин на обезщетение при евентуалната незаконосъобразност на извършени от служители на ГДИН и [заличен текст] претърсвания спрямо помещения, в които пребивават лишени от свобода или задържани под стража лица. Предвид посоченото изводът на АССГ, че незаконосъобразността на твърдяното от ищеца претърсване следва да се установи по реда на НПК не може да бъде споделен. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,