Определение № 651 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. С., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат К. П., срещу решение №199 от 09.03.2021 г. по в. гр. дело № 2612/2020 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 139 от 10.04.2019г. по гр. дело № 914/2016 г. на Окръжен съд - Велико Търново, в обжалваната му част относно 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. С първоинстанционното решение е уважен иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, като договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., per. № ..., дело № ... от 2016г. на нотариус Д., peг. № 145, [населено място], на следния недвижим имот: находящ се в [населено място], [улица], съответно идентифициран, включително с граници и съседи - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., обект ..., който самостоятелен обект се намира в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор със застроена площ от 51.92 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, състоящ се от: търговска зала, склад и коридор, и изба 20, юг - двор и коридор, изби и офис № 2 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта: ..., ..., заедно с 1.79896 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ..., както и 11.95/ 690 идеални части от ПИ с идентификатор ..., целият с площ от 690 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план:[ЕИК], квартал 32А, парцел ..., при съседи: ..., ..., ..., ..., сключен между С. С. С., в качеството му на продавач, представляван от своя пълномощник А. С. С., и М. А. С., в качеството й на купувач, е прогласен за недействителен, поради липсата на надлежно учредена представителна власт, по отношение на С. С. С.. Със същото решение са отхвърлени обективно съединени исковете с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД против М. А. С. за прогласяване на нищожност на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради договаряне във вреда на представлявания-продавач при цена от 30 000 лв., както и иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на същия договор, поради обективна невъзможност на представлявания да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си по упълномощаването и следващото се в изпълнение на същото разпореждане с процесния имот; като неоснователни в тази част. Със същото решение без разглеждане е оставен иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения договор за покупко - продажба на имота, поради виновно неизпълнение на паричното задължение от страна купувача, предявен в условие на евентуалност.

Ответниците по касационната жалба Г. Б. Х.-С. и С. С. С., двете от [населено място] /конституирани на мястото на починалия С. С. С./, чрез пълномощника адвокат К. Г., оспорват касационната жалба. Претендират деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба А. С. С., [населено място], счита за основателна касационната жалба.

С определение № 60315 от 15.11.2021 г. по настоящото дело, производството по чл.288 ГПК е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело №5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд се произнесе с Тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г. по тълк. дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. С ТР се прие, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че първоначалният ищец С. С. С. и ответницата М. А. С. са сключили граждански брак през 1973 г. в [населено място] и от този брак имат един син - А. С. С.. През време на брака са придобили в условията на СИО процесния имот, като на 02.04.1999г. бракът е прекратен с развод по чл.100 СК, по общо съгласие на страните, като със съдебното решение е разпределено семейното имущество. Така в дял на ищеца се е паднал, респ. той е придобил в изключителна собственост, процесният недвижим имот. На 22.08.2016г. С. С. С. упълномощава сина си А. С. С. да продаде процесния имот при условия, каквито той прецени, вкл. сам на себе си, видно от пълномощно с нотариално заверен подпис peг. № 4250 и нотариално заверено съдържание peг. № .../...г. на нотариус Д. Д.., peг. № 145 на НК, Акт № ..., том ... peг. № ... от 22.08.2016г. Безспорно е установено, че подписът, положен в пълномощното, е автентичен и действително принадлежи на продавача С. С. С.. На следващия ден - 23.08.2016г. А. С. С., в качеството си на пълномощник на С. С. С., продава на майка си М. А. С. процесния недвижим имот с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., peг. № ..., дело № ... от 2016г. на нотариус Д., peг. № 145. Сделката е сключена при цена от 30 000 лева, като изрично е отразено, че е платена по банков път предварително. По делото са приети две психиатрични експертизи единична и тройна, според които, вследствие на трайно увредено здравословно състояние, мозъчен инфаркт с придружаващи заболявания, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, друга съдова деменция и преживяни три инсулта, ищецът С. С. С. към момента на подписване на пълномощното - 22.08.2016г., въпреки, че е бил формално дееспособен, не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, т.е. да разбере както естеството на разпоредителните сделки, така и правните последици от тях. Пълномощното е оттеглено от него на 11.10.2016г., а исковата молба е депозирана на 16.11.2016г. чрез упълномощен от ищеца адвокат. В хода на производството пред първа инстанция, на 18.10.2018г. С. С. С. е поставен под пълно запрещение /по молба на сина му А. С./, като е назначен настойник - втората му съпруга Г. Х., видно от приложеното съдебно решение, влязло в сила на 10.11.2018г. по гр.д.№ 183/18г. на Окръжен съд - Велико Търново. Настойникът е препотвърдил изцяло извършените до този момент процесуални действия, вкл. депозирането на исковата молба и упълномощаването на адвокат Б.. Видно от препис-извлечение от акт за смърт на С. С. С., той е починал на 17.02.2020г. в [населено място], област Стара Загора, който факт е настъпил след постановяване на съдебното решение. От заключението н приетата от въззивния съд комплексна медицинска експертиза, се установявя, че имената „С. С. С. ” и подписа в копие на пълномощно от името на С. С. С. в полза на А. С. С., с нотариално удостоверен подпис с рег.№ 4250 и с нотариално удостоверено съдържание с рег.№ ..., том .., акт № ... от 22.08.2016г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 на НК и район на действие Pайонен съд Велико Търново, са изписани лично от С. С.; от приложената по делото медицинска документация може да се направи извод, че още след първия мозъчен съдов инцидент през м. февруари 2013г., от проведеното КТ изследване на глава са установени данни не само за прекаран исхемичен инфаркт в БЛСМ, но и за мозъчна атрофия от смесен тип. Психоорганичната симптоматика при С. С. наблюдавана след 2010 г. с паметови нарушения, забавени реакции, разсеяност и на моменти обърканост, е с начало преди съдовите мозъчни инциденти и най-вероятно се дължи на установената от КТ изследване още през 2013г. мозъчна атрофия от смесен тип. Въз основа на тези данни се приема, че при него е налице установен дементен синдром преди процесната дата - 22/23.08.2016г., който е нарушил психичните му годности да разбира и да ръководи постъпките си. Посочено е, че тъй като съдовият дементен синдром е диагностициран още през м. март 2016г., следва да се приеме, че към датите на подписаните от него документи /след дата 28.03.2016г./, не е притежавал психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертният анализ на достъпната информация от съдебната документация е довела до извод, че С. С. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното в деня на упълномощаването от 22/23.08.2016г. и не е могъл да ръководи постъпките си.

Въззивният съд е приел, че според изричната разпоредба на чл.31 ЗЗД, договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез пълномощник, който е упълномощен от дееспособно лице, което при упълномощаването, поради слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и значението на извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД договорът би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не е нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка, поради липса на представителна власт е по чл.42 ал.2 ЗЗД. Действително в петитума на исковата молба изрично се атакува само договорът за покупко-продажба от 23.08.2016г., а не и самото пълномощно от 22.08.2016г., с наведени доводи за нищожност, а в условие на евентуалност - унищожаемост. В обстоятелствената част на исковата молба изрично се посочва, че това пълномощно е подписано от С. С. при трайната му невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите действия. Приема се, че последното е доказано пълно и главно както от приетите пред първа инстанция СПЕ, така и от комплексната такава пред въззивна инстанция, така и от настъпилите в хода на производството факти по смисъла на чл.235 ГПК - поставянето му под пълно запрещение през 2018г. и последвалата смърт след постановяване на съдебното решение. В случая основанието за унищожаемост на упълномощителната сделка по чл.31 ЗЗД е било заявено, но без отделен петитум. Надлежно е предявен само иск за атакуване на последиците при договор за покупко-продажбата, сключен чрез пълномощник, без надлежно учредена представителна власт. Затова правилно и законосъобразно съдът не се е произнесъл относно самото пълномощно чрез отделен диспозитив в решението, което би било процесуално недопустимо. При установените по делото обстоятелства въззивният съд е приел, че пълномощникът е действал без представителна власт при прехвърлянето на имота. Порокът при упълномощаването не води до абсолютна нищожност на сделката по разпореждане с имота и не изключва възможността за потвърждаване. Въззивният съд се е позовал и на т ІІ.6 от ТР № 5/2016 г. по т.д № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 813 от 07.09.2011 г. по гр. дело № 256/2010 г. на ІV г.о., решение № 488 от 07.10.2003 г. по гр. дело № 11/2003 г. на І г.о., решение № 2 от 23.03.2004 г. по гр. дело № 466/2003 г. на ІІ г.о., решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. дело № 1677/2010 г. на ІV г.о., решение № 949 от 07.09.2010 г. по гр. дело № 653/2009 г. на ІV г.о., решение № 309 от 14.07.2011 г. по гр. дело № 1890/2010 г. на ІV г.о.

2. Може ли без предявен изричен иск относно упълномощителната сделка /по делото като ответник не е участвала другата страна по упълномощителната сделка /пълномощникът/, както и съдът не е сезиран с подобен иск/, а само на позоваване в обстоятелствената част на ИМ и с инцидентно възражение в обстоятелствената част на ИМ, че упълномощителната сделка извършена от лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съдът да приеме, че правната квалификация на иска е липса на представителна власт, без изрично заявен петитум в тази насока и без надлежен ответник или може ли съдът директно да се произнесе по действителността на договора за покупко-продажба, сключен въз основа на това пълномощно. Инцидентното възражение за недействителност на упълномощителната сделка основание ли е за недействителност на договора на посоченото основание. Не се ли нарушава диспозитивното начало в този случай и при кои случаи съдът се е произнесъл свръхпетитум. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 813 от 07.09.2011 г. по гр. дело № 256/2010 г. на ІV г.о., решение № 338 от 11.10.2012 г. по гр. дело № 1383/2011 г. на ІV г.о., решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр. дело № 1006/2012 г. на І г.о., решение № 177 от 03.01.2019 г. по гр. дело № 4487/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 127 от 10.01.2018 г. по гр. дело № 679/2017 г. на ІІ г.о., решение № 337 от 14.10.2014 г. по гр. дело № 3598/2014 г. на ІV г.о. и решение № 155 от 24.06.2016 г. по гр. дело № 1007/2016 г. на І г.о.

3. Ако при предявяване на иска ищецът е завел дело и е действал разумно към м.ноември 2016 г., бил е способен да действа разумно, както и непосредствено след упълномощителната сделка е оттеглил пълномощното, през месец октомври е направил обезпечение на иска, оттеглянето на пълномощното непосредствено след сделката, декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, то не е ли логично да се направи извод, че е действал разумно няма и два месеца преди оттегляне на пълномощното, един месец преди обезпечението, два месеца преди завеждане на делото? Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. дело № 1677/2010 г. на ІV г.о.

Поддържа се в изложението, че въззивното решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №199 от 09.03.2021 г. по в. гр. дело № 2612/2020 г. на Софийския апелативен съд, в обжалваната му част.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика. Според Тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г. по тълк. дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съобразно ТР № 5/2016 г. по т.д № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС и решение №113 от 31.05.2012 г. по гр. дело №1677/2010 г. на ВКС, IV г.о. когато волеизявлението при упълномощаването като едностранна сделка е извършено от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, порокът при учредяването на представителната власт трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се е доверило на упълномощаването. Този порок на волеизявлението обаче няма никакво правно значение, ако порочно учредената представителна власт не бъде упражнена. Затова заинтересованият няма никакъв правен интерес да иска унищожението на овластителната сделка. За да избегне ненадлежното си представляване той може просто да оттегли пълномощието, а и един иск срещу мнимо овластения би бил „удар в празно пространство”, тъй като решението би било противопоставимо само на упълномощения и никому другиму. Нужда от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена. Едва тогава за претендиращия да е мнимо представляван възниква правният интерес да оспори с иск сключения с третото лице договор. Овластителната сделка той вече може да „няма право” да унищожи (напр. защото са изтекли повече от три години след извършването й). Затова правото на унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената представителна власт – от сключването на договора (чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Правото на унищожаване на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено, освен заедно с иска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор, за да бъде противопоставено унищожението на третото лице, което е договаряло с пълномощника. Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора), а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника (последиците на договора засягат и неговата правна сфера). Пълномощникът може да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт, която е упражнил и неговата правна сфера може да бъде накърнена, доколкото ще отговаря било пред третото лице, с което е договарял (чл. 42, ал. 1), било пред упълномощителя, ако той се окаже обвързан против волята му (отговорността на пълномощника може да бъде ангажирана в същия процес чрез обратен иск). Съдът по оспорването на сключения чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, но ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението. По иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в диспозитива на решението, тъй като е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му. Когато овластителната сделка е нищожна или подлежи на унищожение, това може да се отрази по различен начин на сключения договор. На първо място, порокът на овластителната сделка може да не засегне сключения договор. Това са всички случаи, в които порокът на волята, според естеството му, не може да бъде противопоставен на трети добросъвестни лица: при нищожността – привидност (овластяване с уговорка представителната власт да не бъде упражнявана) и липса на съгласие във формата на несериозно изявление (без намерение за обвързване), а при унищожаемостта – измама и крайна нужда. На следващо място, порокът на овластителната сделка винаги засяга сключения договор, когато лицето, с което представителят е сключил договора е недобросъвестно – знаело е за порока на овластяването. Във всички останали случаи сключеният без представителна власт договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите наследници (те могат да потвърдят договора – всеки за своя дял от наследството, ако приживе упълномощителят не е отказал потвърждение).

Съобразно изхода на спора и предвид приложения договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. Б. Х.-С. и адвокат К. Г., видно от който е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., на ответницата Г. Б. Х.-С., трябва да се присъдят 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.