Определение № 445 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 357/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. П. Д., [населено място], срещу определение №40/14.01.2011 г. по ч. гр. дело № 6/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната и касационна жалба срещу определение от 18.03.2010 г. по ч.гр. дело №82/2010 г. на Софийския апелативен съд. Ответникът по частната жалба [фирма] /в ликвидация/, [населено място], не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалването определение, съдът е приел, че възивното определение с което е потвърдено определението на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, тъй като е подадена след изтичането на законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че производството по чл.435 и сл. ГПК по обжалване действията на съдебния изпълнител е отделно производство. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По същество правилно обаче съдът е приел, че частната касационна жалба не следва да бъде разгледана, тъй като поставените правни въпроси за това по кое правило се изчисляват дължимите лихви по просрочените парични задължения в конвертируема валута и в чии прерогативи се намира определянето на това правило, са неотносими. Те не обуславят извода за недопустимост на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител поради подаването и след изтичането на законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК. Като не е разгледал частната касационна жалба, макар и по други съображения, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.