Определение № 623 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. П. срещу определение № 115 от 03.02.2023 г. по ч.в.гр.д.№ 944 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен състав, с което по същество е потвърдено определение № 909 от 08.11.2022 г. на Ботевградския районен съд, V-ти гр.състав за прекратяване на гр.д.№ 1880 от 2022 г. на основание чл.299, ал.2 ГПК.

В жалбата се поддържа, че определението на Софийския окръжен съд е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните правни въпроси:

1. Налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на пресъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск ?

2. Налице ли е тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти ?

3. Налице ли е тъждество между две дела, когато диспозитивът на влязлото в сила решение, прието като основание по чл.299, ал.2 ГПК, е спрямо друго лице, а не ищеца по настоящото дело, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти ?

4. Представлява ли основание по чл.23, ал.3 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдебния състав и целия съд обстоятелството, че същият състав, както и всички състави от Софийския окръжен съд, са се произнесли по аналогичен правен спор между ищеца и ответниците и има подадена жалба срещу съдиите пред В. ?

По първите три въпроса се сочи противоречие на решението със следната практика на ВКС: решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 1924 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 296 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 142 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 1471 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр.д.№ 850 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 33 от 22.03.2005 г. по т.д.№ 284 от 2004 г. на ВКС, ТК, II т.о.

По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 50 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 3559 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 73 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2069 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение като взе предвид, че четвъртият поставен от касатора правен въпрос е относим към конкретното дело /по което с определение № 104 от 03.02.2023 г. въззивният съд е отказал да се отведе от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК/ и че по този въпрос има противоречива практика на ВКС и висящо тълкувателно дело № 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на това тълкувателно дело.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение