Определение № 873 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2261/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 22.12.2012 година по гр.д. № 14277/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № П-66-251 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 27876/2012 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. Ц. М. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „ръководител отдел Човешки ресурси”. Трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № Н-8 от 14.05.2012 г. на основание чл. 330, ал.1, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание уволнение е било наложено за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че не е упражнила необходимия контрол и анализ при подготовката, изготвянето и съгласуването на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения със служители на дружеството на основание чл. 331 КТ, с което е нанесла на предприятието финансови щети. Прието е, че ищцата не е имала трудово задължение да взема решение или да прави предложение за начина на прекратяване на трудовите договори със служители на дружеството; че заповедите за уволнение са били съгласувани с главния счетоводител и главния юрисконсулт на дружеството, а определянето на основанието за прекратяване на трудовите договори е било извън прерогативите на ищцата, поради което дисциплинарното наказание на ищцата е наложено в нарушение на закона. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос: „има ли задължение работодателят да мотивира прекратяване на трудов договор, сключен със срок за изпитване, когато уволнението е в рамките на изпитателния срок” е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложено е и решение № 1364 от 06.07.2005 г. по гр.д. № 890/2003 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по приложението на чл. 71 КТ. Ответницата по касационната жалба Н. Ц. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос не е обуславящ изхода на делото. Предмет на обжалваното въззивно решение е законосъобразността на дисциплинарно уволнение, поради което въпросът следва ли да бъде мотивирана заповед за уволнение на основание чл. 71 КТ е без връзка с предмета на делото. Доколкото повдигнатият в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос може да бъде свързан с изложените в касационната жалба оплаквания, то без правно значение за изхода на спора е и дали трудовите договори с работниците на дружеството е следвало да бъдат прекратени на основание чл. 331 КТ или чл. 71 КТ, с оглед решаващите мотиви на съда, че определянето на основанието за уволнение е било извън трудовите задължения на ищцата. Въведеното от ответницата по касация искане за присъждане на съдебни разноски следва да се остави без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в касационната инстанция. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение