Определение № 13 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 264411/20.08.2020 г. на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. М. от АК-В., срещу въззивно решение № 260134/17.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 943/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 731/17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 10251/2019 г. по описа на Варненския районен съд, ХLVІІІ с-в, е уважен предявеният от К. И. Г. от [населено място] против „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел. енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 19.06.2019 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси от процесуално и материално естество, с твърдението, че са обуславящи за изхода на спора, а именно: 1/ Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата – сочи се противоречие на приетото във въззивното решение с решение № 118 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 588/2011 г., IIІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; 2/Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване – сочи се противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 129 от 29.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7040/2014 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. 3/Отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка – сочи се противоречие с решение № 266 от 17.12.2019 г. по гр.д.№ 2046/2019г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По този въпрос се релевира и основанието за допускане на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът релевира и обосновава и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение като се е позовал на това, че съдът без да обсъди и анализира всички изложени доводи и приложени доказателства, в т.ч. и заключението на СТЕ, е приложил неправилно закона и е постановил незаконосъобразно решение. Ответницата по жалбата К. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Я. от АК-В., е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявен от К. И. Г. от [населено място] против „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищцата електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 17.06.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114091035678330 на обект на ищцата К. Г., находящ се в [населено място],[жк], [улица], в присъствието на свидетеля Л. Н., в отсъствието на потребителя-ищец. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при повреден броителен механизъм, които обстоятелства са обективирани в констативен протокол № 1105780, който е подписан от служителите и свидетеля. Съдът е приел за установено от констативен протокол № 1505/07.08.2019 г. на Българския институт по метрология, че електромерът е демонтиран на 06.08.2019 г., като видима външна намеса в схемата на електромера не е установена. Показанията на дисплея съответстват с показанията, съхранени в енергонезависимата памет на електромера. Електромерът съответства на метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но е изтекъл срокът на последващата проверка за метрологична годност. Установено е, че ответното дружество е изпратило уведомление до ищцата, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия, за което тя е уведомена на 24.06.2019 г. От представената фактура № [ЕГН]/19.06.2019 г. се установява, че за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., натрупаното количесвто ел. енергия е 35532 кВтч, чиято парична равностойност е 7023.83 лева. Приел е също така, че от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия кабел към абоната ел. енергия към електроконсуматорите на абоната – електроенергия, вследствие на въздействие върху схемата на свързване на електромера. Установява се неправеомерно вмешателство осъществено чрез изключване оперативните напреженови предпазители към електромера. Процесното количество ел. енергия може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на захранващия обекта кабел и този на присъединителното съоражение. Констатирано е още, че в системата „квази“ не са регистрирани данни за прекъсване на електроподаването към 18.09.2019 г. Единствено през 2012 г. е прекъсвано ел. захранването поради неплатени задължения, което обстоятелство не се оспорва и от страните. Процесният СТИ е демонтиран от обекта на потребление на 06.08.2019 г. и именно тогава са снети показанията от инкасатора. При тези установени фактически данни, съдът е приел от правна страна, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, тъй като по делото е установено, че процесният електромер е бил с изтекъл срок на последваща проверка относно метрологичната му годност и доколкото СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по извършване на последваща проверка през шест години относно метрологичната и техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата за измерване на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. Съдът е приел, че в конкретния случай ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил вмененото му задължение, не е положил грижата на добрия търговец, предвид факта, че е професионалист и предмета му на дейност по занятие е експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия. Освен това е приел, че ответното дружество не е изпълнило процедурата за проверка, регламентирана в чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. В заключение, съдът е приел, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищцата му дължи 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел. енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 19.06.2019 г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че в случая е налице соченото от касатора общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от процесуално и материално естество, обусловили изхода на делото, а именно – следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка, които правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК, посочени по-горе от касатора, поради което по тези въпроси касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по втория правен въпрос от процесуално естество, посочен по-горе, тъй като той не се явява обуславящ за изхода на делото и по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Тъй като по материалноправния въпрос касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява неприложимо. В случая не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, релевирано от касатора, тъй като същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1ГПК. Освен това в случая въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидната му неправилност. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 140,48 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,