Определение № 2755 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1084/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Ф. срещу решение № 72/28.02.2023 г., поправено с решение № 198/20.05.2024 г., постановени по в.т.д. № 430/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 22012/28.03.2022 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на ОС – Кърджали, са отхвърлени предявените от касатора срещу Гаранционен фонд – София искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане на следните суми: 1/ сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, причинени му от осъществено ПТП на 01.08.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/ сума в размер на 2 127,58 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законна лихва, считано от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация Гаранционен фонд-София оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба против въззивното решение на ПАС в частта, с която след отмяна на решението на ОС-Кърджали е отхвърлен искът на касатора за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от М. Ю. Д. като водач на МПС, за което няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е пострадал Х. Х. Ф., возещ се в лекия автомобил като пътник. По спорния по делото въпрос относно пасивната материалноправна легитимация на Гаранционен фонд апелативният съд е съобразил писмо от МВР – Дирекция международно оперативно сътрудничество и е намерил за установено, че процесното МПС е с рег. № DO-151 FK; закупено е в А. от М. Д. и Ю. Ю.; внесено е в РБългария и е ползвано на територията на страната, без да е регистрирано в РБългария. С оглед на това и доколкото регистрационният номер е австрийски, ПАС е приел, че не е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, тъй като територията, на която обичайно се намира лекият автомобил е А., по смисъла на легалното определение на чл.482, ал.1, т.1 КЗ. Изтъкнал е, че фикцията на чл.482, ал.2 КЗ е неприложима, тъй като няма данни регистрационният номер да не съответства или вече да не съответства на това МПС. Изложил е съображения, че ответникът би отговарял за причинените от процесното МПС вреди в хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, ако събитието е настъпило в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя, но от една страна, такива твърдения не са наведени от ищеца /поради което и въззивният съд не е дал правна квалификация на предявения иск по чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ/, а от друга – данните по делото сочат, че процесният автомобил е внесен в България 7-8 месеца преди ПТП. При тези съображения въззивният съд е заключил, че Гаранционен фонд не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са формулирани следните правни въпроси: 1. В случай че въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, следва ли той служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде правилна /според него/ правна квалификация и указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства при възприетата от въззивния съд нова правна квалификация?; 2. Възражението на ответника по правната квалификация на предявения иск, а именно че приложение намира разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, а не разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, на което основание е разгледана претенцията, представлява ли по своята същност възражение по основателността на иска и доколкото се касае за възражение по съществото на спора, възможността за упражняване на това право на защита преклудирана ли е с оглед ранната преклузия по чл.370 вр. чл.376 ГПК, респ. чл.131 ГПК? Преклудирана ли е възможността за възражение по основателността на иска, ако тази процесуална защита не е обективирана в отговора на исковата молба, включително и в отговора на допълнителната искова молба, и това възражение е заявено за пръв път едва при първото по делото съдебно заседание?; 3. Длъжен ли е ответникът да докаже при условията на пълно и главно доказване въведеното възражение за приложима правна норма, като във връзка с конкретното възражение за приложение на чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ длъжен ли е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че територията на която обичайно се намира МПС е различна от територията на РБългария, на която е настъпило ПТП, от МПС, управлявано продължително в РБългария от български гражданин незастраховано? Длъжен ли е да докаже валиден регистрационен номер на автомобила, определящ като територия, на която обичайно се намира МПС, различно от тази на РБългария? Чия е доказателствената тежест за установяване на факта дали ПТП е настъпило преди или след изтичане на 30-дневния срок от приемане на МПС от приобретателя във връзка с преценката за приложимост или не на правната квалификация, на която ответникът се позовава – чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ ?; 4. Как следва да се ценят доказателства, приети след нормативно установената преклузия, и какво е решението, постановено въз основа на преклудирани доказателства и възражения?; 5. Кои са предпоставките и как трябва да се прецени /въз основа на какви критерии и доказателства/ правилната правна квалификация за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд - по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ или по чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, и как следва да се разпредели доказателствената тежест на страните? При пострадал ищец, пребиваващ на територията на РБългария, и пострадал от ПТП, осъществено на територията на РБългария, причинено от виновните действия на лице с обичайно местопребиваване в РБългария, управляващо лек автомобил с регистрационен номер на държава членка, който не се намира обичайно на територията на тази държава членка и за който няма сключена застраховка гражданска отговорност и не е издаден сертификат „зелена карта“ – цитираните факти могат ли да бъдат подведени под хипотезиса на правната норма на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, респ. под хипотезиса на коя правна норма следва да бъдат подведени? По първия въпрос е въведено е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въведена е и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставените правни въпроси не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Те се поставят от касатора в контекста на довод и при обуславящ всички тях въпрос № 1. Видно от въззивното решение ПАС не се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, т.е. не е налице дадена нова квалификация на претенцията на ищеца, различна от тази, която е направил първоинстанционният съд. Изрично апелативният съд е посочил в обжалвания съдебен акт, че при наведени по исковата молба обстоятелства: получени от касатора увреждания в резултат на осъществено ПТП на територията на РБългария, причинено от виновен водач на лек автомобил, за който няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ОС-Кърджали е дал съответстваща на тях правна квалификация по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, по който и иск се е произнесъл. Съответно ПАС като съд по съществото на спора е разгледал елементите от фактическия състав на хипотезиса на правната норма на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, за да изгради извод основателни ли са предявените искове срещу ГФ. И след анализ на доказателства и доводи е достигнал до извод за липса на елемент от коментирания фактически състав – процесното МПС не се е намирало обичайно на територията на РБългария, като е преценил приложението на чл.482, ал.1 и 2 ГПК. Поради което и е отхвърлил исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди срещу ГФ. Този му извод се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора и спрямо него е следвало касаторът да постави правен въпрос /какъвто липсва обективиран в изложението към касационната жалба/, за да изпълни изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Всички съображения на въззивния съд дали в случая е осъществена друга хипотеза за ангажиране отговорността на ответния ГФ – по чл. 557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ, са само в допълнение, хипотетично в кой случай „би отговарял ответникът“ и не представляват даване на нова /различна от дадената от ОС-Кърджали/ квалификация на предявените искове, нито съставляват произнасяне по нея. Следва да се отбележи, че ПАС е отбелязал в мотивите си, че ищецът не е навеждал твърдения за елемент от хипотезиса на чл. 557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ – че събитието е настъпило в 30-дневен срок от приемането на МПС, за да се квалифицират исковете на това правно основание. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. То е постановено в съответствие с посочените тълкувателни разяснения, дадени по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, съставът на ВКС, Първо т.о.