Определение № 1422 от 22.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 738/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хепи Хенс Би Джи“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 6 от 21.01.2026 г. по в. гр. д. № 244/2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено Решение № 37 от 09.05.2025 г. по гр. д. № 506/2022 г. на Районен съд – Елхово. С посоченото решение като неоснователен е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу П. Д. Гаванозов иск с правно основание чл.27 във вр. чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 98, нот.дело № 257/2019г. на нотариус Ж. Р., с район на действие РС-гр. Елхово, като сключен при измама. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените разноски. Допускането на касационното обжалване е основавано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с формулирани въпроси. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът П. Д. Гаванозов, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и основателността на касационната жалба Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановеното от Окръжен съд – Ямбол по в. гр. д. № 244/2025 г. решение № 6 от 21.01.2026 523 г. не подлежи на касационно обжалване. Предявеният от „Хепи Хенс Би Джи“ ЕООД срещу П. Д. Гаванозов иск с правно основание чл.27 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен поради измама, е с предмет продажба на собствен на дружеството имот, представляващ дворно място с площ от 1455 кв.м., находящ се в [населено място], ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 55.87 кв.м. Данъчната оценка на имота към завеждане на делото възлиза на 9 230.30 лв., /равностойни на 4 719.33 евро/. Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. / равностойни на 2 556.46 евро/ – за граждански дела и до 20 000 лв. / равностойни на 10 225.84 евро/ – за търговски дела. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т.2 ГПК и в съответствие с данните по делото, цената на предявения иск с правно основание чл. 27 ЗЗД е 9 230.30 лв.- /равностойни на 4 719.33евро/ съгласно данъчната оценка. Същата е под предвидения в закона минимален размер, при който е допустим касационен контрол на търговските дела. Делото е търговско, тъй като спорът произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ с оглед качеството на търговец на продавача, както и на основание чл.287 ТЗ, предвиждащ че разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец. Предявеният иск не е свързан с иск за собственост и е налице ограничението на касационно обжалване, без изключението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед на това и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1 175 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК