Определение № 2223 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Б. срещу решение №.6679/6.11.25 по г.д.№.8820/24 на СГС, ІV Дс., с което, след отмяна на реш.№.20072212/20.12.22 по г.д.№.17476/21 на СРС, 51с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на получена на 29.03.16 без основание сума 21400лв. е отхвърлен като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна М. Н. Н. оспорва жалбата; претендира разноски при условията на чл.38 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че предпоставките за възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на основание са процесната сума да е заплатена от ищеца, тя да е получена от ответника и това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е без правно основание; ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване плащане на процесната сума в полза на ответника, а ответникът - че е налице основание за получаването й към момента на плащане, съответно за задържане на полученото. В случая е безспорно, че на 29.03.16 Е.Б. е превел по банкова сметка на ответницата сума 21 400лв. По спорния въпрос налице ли е основание за плащането й е прието, че такова има. Дали плащането, извършено от ответницата, касае изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл.73 ЗЗД, което очевидно кредиторът не е приел след като й е върнал платената от нея сума, вкл. с включени лихви за периода на фактическото държане на сумата от него /каквито твърдения поддържа ищеца/ или е налице плащане поради грешка и връщането на сума, и двете извършени приживе на заемодателката /каквато е тезата на ответницата/, не лишава плащането от правно основание и само по тази причина искът се явява неоснователен. Липсата на основание за връщане не може да се обоснове и с обстоятелството, че в развило се предходно съдебно производство с участие на ищеца и майката на ответницата е установен погасителния ефект на плащането, извършено от ответницата, като това решение не може да бъде зачетено и не обвързва страните със сила на пресъдено нещо. При тези обстоятелства претенцията е намерена за неоснователна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Обвързан ли е въззивният съд и дължи ли преценка за СПН на влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело, в което ответникът /трето лице/ не е участвал в качеството си на страна, съответно съществува ли задължение по чл.297 ГПК за ответника /като трето лице за спора, приключил с окончателно решение/, да зачита установеното между страните правно положение?“ /т.4 от ТР 1/7.03.19 по т.д.№.1/18, ОСТК/, реш.№.344/11.12.25 по т.д.№.749/25, І ТО/; 2.“Кои факти следва да бъдат установени от страните при иск за неоснователно обогатяване, когато ищецът твърди, че е върнал сума, която поради грешка /фактическа или правна/ е счел, че не представлява валидно плащане на чужд дълг? Представлява ли валидно правно основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД връщането на сума, когато то е извършено във връзка с развалянето на споразумение между платеца и получателя, без да е необходимо да се установи дали са настъпили правните последици на развалянето на това облигационно правоотношение?“ /реш.№.719/1.12.25 по г.д.№.233/25, ІІІ ГО, реш.№.227/22.03.19 по г.д.№.896/18, ІІІ ГО, реш.№.29/28.03.12 по г.д. №.1144//10, ІV ГО/; 3. „Има ли „основанието“, като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД обективен характер или представлява субективно убеждение на страната за съществуването на основанието за имуществено разместване?“ /ТР 5/ 21.11.10 по т.д.№.5/17, ОСГТК, реш.№.138/7.10.09 по т.д.№.375/09, ІІ ТО, реш.№.719/1.12.25 по г.д.№.233/24, ІІІ ГО, ППВС 1/28.05.79/; 4.“ Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводите на страните, съответно да извърши преценка дали съответните факти, от които страната извлича изгодни за себе си правни последици, са доказани? Какво е задължението на въззивния съд при осъждане в мотивите на своето решение на доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?“ /реш.№.25/27.01.12 по г.д.№.1832/10, ІV ГО, реш.№.227/22.03.19 по г.д.№.896/18, ІІІ ГО, реш.№.564/3.10.24 по г.д.№.5109/23, ІІІ ГО/; 5. „Налице ли е правно основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сума, когато платецът е действал въз основа на развалена уговорка с трето лице, изпълнило чужд дълг, при положение, че с вляло в сила съдебно решение е установено, че това плащане е имало погасителен ефект по отношение на задължението?“; 6. “Кредитирането от съда на твърдение на страната, изнесено в нарушение на чл.3 изр.2 от ГПК, опорочава ли съдебното решение до степен, налагаща неговата отмяна, и какви са процесуалните способи на съда да противодейства на такава форма на злоупотреба с права?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по четвъртия въпрос. Безспорно съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; при противоречие между доказателствата да обоснове кои кредитира и кои не, след което да посочи възприетата от него фактическа обстановка, да я подведе под съответната правна норма и да формулира своите правни изводи, давайки обосновани отговори на възраженията и доводите на страните; от мотивите трябва да е ясна гореописаната решаваща дейност /преценка на доказателствата, установената фактическа обстановка и произтичащите от нея правни изводи/, за да може решението да бъде достатъчно убедително за страните и да даде възможност за инстанционен контрол. Касационното обжалване се допуска за извършване на проверка за съобразяването на установената практика, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 218,83 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,