Определение № 383 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2029/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на „Строително дружество ММ“ АД /н./, [населено място] Е. Б. срещу решение № 183 от 11.06.2025 г. по в. т. д. № 201/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260000 от 07.01.2025 г. по т. д. № 370/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Биса строй“ ЕООД, [населено място] и „Строително дружество ММ“ АД /н./ искове по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС за прогласяване на относителната недействителност спрямо синдика, длъжника и всички кредитори на договорите, сключени между ответниците във формата на нотариални актове, както следва: 1. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аА-3, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 153, том И, рег. № 2335, дело № 346/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място], с вх. рег. № 42392/04.07.2006 г., акт № 172, т. LLІІ, дело 26799/06 г.; 2. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аА-2, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 154, том II, рег. № 2336, дело № 347/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 42393/04.07.2006 г., акт № 173, т. LLІІ, дело 26801/06 г.; 3. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-5, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 155, том II, рег. № 2337, дело № 348/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 42394/04.07.2006 г., акт № 174, т. LLІІ, дело 26805/06 г.; 4. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аА-1, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 156, том II, рег. № 2338, дело № 349/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 42395/04.07.2006 г., акт № 175, т. LLІІ, дело 26807/06 г.; 5. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-4, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 157, том II, рег. № 2339, дело № 350/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 42396/04.07.2006 г., акт № 176, т. LLІІ, дело 26808/06 г.; 6. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аБ-1, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 151, том II, рег. № 2340, дело № 351/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. №42400/04.07.2006 г., акт № 177, т. LLІІ, дело 26812/06 г. и 7. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ офис аА-4, находящ се в [населено място], район „О. купел“, [улица], сключен във формата на нотариален акт № 159, том II, рег. № 2341, дело № 352/2006 г. на нотариус рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 42401/04.07.2006 г., акт № 178, т. LLІІ, дело 26813/06 г., както и за признаване за установено, че „Строително дружество ММ“ АД /н./ е собственик на посочените недвижими имоти и за осъждането на „Биса строй“ ЕООД да предаде владението върху недвижимите имоти на „Строително дружество ММ“ АД /н./. В касационната жалба са поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че предявеният иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е погасен по давност, тъй като петгодишният давностен срок е започнал да тече от сключването на процесните сделки. Изразява се становище, че в случая давността започва да тече от 01.07.2017 г. – датата следваща тази на откриване на производството по несъстоятелност, датата на встъпване в правомощия на синдика или датата на постановяване на определението на съда по чл. 692 ТЗ. Касаторът счита, че няма тъждество между облигационния иск по чл. 135 ЗЗД и този по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, макар че двата иска имат идентични фактически състави. Навежда доводи, че правото да се атакува увреждащата сделка с иск по чл. 135 ЗЗД възниква от момента на сключването й, докато при специалния отменителен иск по ТЗ правото възниква от първия възможен момент, когато може да бъде предявен този иск, но след като е постановено решение по чл. 630 ТЗ. Аргументира, че предпоставките за предявяване на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ са две: наличие на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ към момента на предявяването на иска. Твърди, че в случая давност не е започвала да тече и поради обстоятелството, че „Строително дружество ММ“ АД се е представлявало от Б. С. като ликвидатор, а процесните имоти са придобити от „Биса строй” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е същото лице. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли да се прилага институтът на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД към иск по чл. 135 ЗЗД, т. е. към потестативно право?; 2. Следва ли да се счита, че правото на иск по чл. 135 ЗЗД в полза на кредитора възниква от датата на увреждащата сделка?; 3 Следва ли да се счита искът по чл. 649 ТЗ във вр. с чл. 135 ЗЗД за самостоятелен иск?; 4. Следва ли да се счита, че бидейки самостоятелен иск, за който е предвиден преклузивен срок за предявяване, спрямо него е неприложим институтът за погасителната давност?; 5. Следва ли да тече давност срещу този, който не може да действа, в конкретния случай синдика?“. Твърди, че петият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 61 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011 г. на ВКС, II г.о. Касаторът въвежда въпросите по т. 1 – т. 4 по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „Биса строй“ ЕООД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Строително дружество ММ“ АД /н./ не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка за допустимост на предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, като е посочил, че синдикът е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу дружеството длъжник и трето лице съдоговорител за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника, тъй като в този случай упражнява правомощията си по чл. 658 ТЗ като самостоятелен орган на несъстоятелността, а не действа от името на длъжника. В решението е посочено, че страните не спорят относно сключването на процесните сделки. Съставът на въззивния съд е констатирал, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е депозирана на 03. 02. 2012 г. и с решение № 194 от 30.06.2017 г. по т. д. № 246/2017 г. на Пловдивски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на „Строително дружество ММ“ АД, като е определена началната й дата - 25.06.2004 г. В решението е формиран извод, че процесните договори са увреждащи, тъй като с тях длъжникът се е разпоредил с недвижими имоти, които биха могли да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори. Решаващият състав е изразил становище, че дори да се приложи презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ вр. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на ответника „Биса строй“ ЕООД, исковете за прогласяване на относителната недействителност на сделките не следва да бъдат уважавани поради изтичането на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. По основния спорен въпрос по делото е изложил съображения, че погасителната давност за упражняване на правото по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на увреждащи сделки започва да тече от момента на извършване на сделките, който съвпада с момента на възникване правото за предявяване на отменителен иск. Поради това е формирал извод, че давността в процесния случай е изтекла на 04.07.2011 г. и исковата молба е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок - на 16.05.2018 г. Пловдивски апелативен съд е изтъкнал, че за иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е предвидена специална легитимация на синдика и специална подсъдност, разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност /чл. 649, ал.4 ТЗ/, наличие на производство по несъстоятелност на длъжника като предпоставка за допустимост на иска и кратък преклузивен срок за предявяването му. Подчертал е, че други предвиждания в закона относно специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД не съществуват, поради което няма основание да се сподели виждането на синдика, че давността по този иск започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност. В решението са изложени съображения, че срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ /при които няма спиране на производството по несъстоятелност/ тече от решението за откриване на производството по несъстоятелност, като едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е установен за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност и поради своя характер не може да бъде прекъсван и спиран. Изтъкнато е, че предявяването на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД в рамките на преклузивния едногодишен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност прави иска допустим, но не означава, че от посочената дата започва да тече нова давност. Решаващият състав на въззивния съд е счел за неотносими към давностния срок доводите на ищеца, че процесните имоти са придобити от „Биса строй“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил и ликвидатор на „Строително дружество ММ“ АД /н./. Счел е, че тези аргументи биха могли да се отнесат евентуално към презумпцията за недобросъвестност, но не влияят на изтичането на давностния срок. Обобщил е, че всеки кредитор на несъстоятелния длъжник е могъл да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, ако е считал, че сделките, сключени от длъжника на 04.07.2006 г., го увреждат, но това не е сторено. С оглед изложеното съдът е приел, че предявените искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД и обусловените от тях искове по чл. 108 ЗС са неоснователни. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнасят до приложението на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД към потестативното право по 135 ЗЗД и момента, от който започва да тече давността за упражняването на това право, и са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче въведеното от касатора допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По формулираните от касатора в т. 1 и т. 2 на изложението му въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 311 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г. на ВКС, IV г. о.,, решение № 7 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 38 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 1348/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 147 от 25.07.2016 г. по гр. д. 645/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 286 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 2192/2023 г. на ВКС, III г. о. и др., в която последователно се приема, че правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на сключване на увреждащата сделка. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника. Изрично е прието, че незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност, нито е причина за прекъсването или спирането й. Посочената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, не се нуждае от промяна или осъвременяване по смисъла на цитираното тълкувателно решение, поради което касационното обжалване по материалноправните въпроси по т. 1 и т. 2 от изложението на касатора не следва да се допуска. Третият и четвъртият въпрос, въведени с изложението на касационния жалбоподател, са значими за изхода на конкретния спор по искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ГПК, поради което покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Досежно тези въпроси обаче също не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал нито една от изяснените проявни форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е изложил съображения за отговорите на поставените въпроси. Както вече бе посочено относно погасяването по давност на потестативното право по чл. 135 ЗЗД и началния момент, от който тече давността за упражняване на това право, е налице постоянна практика на ВКС. Разпоредбата на чл. 649 ТЗ установява срока за предявяване на специалния иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, активно легитимираните да го предявят лица и страните по него, разширяването на субективните предели на постановеното по него решение и на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като по този начин тя ясно урежда отклоненията от приложимите към общия П. иск правила. По тълкуването и приложението на тази разпоредба не е формирана противоречива съдебна практика. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в т. 3 и т. 4 на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси е неоснователно. Петият въпрос на касатора не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд отделно от въпросите по т. 1 – 4, във връзка с които вече бяха изложени съображения. По този въпрос не е налице и въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението по гр. д. № 562/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., на което касаторът се позовава, се дава отговор на правен въпрос за началния момент, от който тече придобивната давност за имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл посоченият акт не установява твърдяното противоречие на въззивния акт, в който са направени изводи относно погасяването по давност на упражненото от синдика право по чл. 135 ЗЗД, с практиката на ВКС. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед резултата по делото и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение