Определение № 201 от 03.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2016 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. Р. като пълномощник на Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и Р. В. К. срещу въззивното решение № 2666 от 20.03.2016 г. по гр. д. № 1429/2013 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решение от 17.11.1997 г. по гр. д. № 4598/1994 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ нива от 2.5 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Д. - С.”, при стари съседи: Г. И., Д. Г. и река. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което не попада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. Ответниците по касация - ответници по иска, Е. Д. М., В. Д. М., Д. Н. К., Х. Н. К., С. И. К., Н. П. К., М. П. К., Т. П. К., В. П. Г., И. М. Х., М. Й. Р. и В. Й. И. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Ищците са предявили иск с правно основание чл. 108 ЗС за собственост на недвижими имоти, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ с решение № 4803/16.11.1993 г. на поземлената комисия, с което им е възстановено правото на собственост като наследници на В. Г. и Н. К., на нива от 2 427 кв. м., находяща се в землището на [населено място], м. „Д.” - С., при съседи: селски път, наследници на Д. Г., река-дере и наследници на Г. И. /И./, представляваща имот пл. № 2584, кад. лист 758 по плана от 1950 г. Понастоящем възстановената земя представлява поземлен имот № 1683 от кв. 16 с площ от 2.265 кв. м. по действащия план на м. „М. д., МБч. - разширение - Д.”, и попада по подробния устройствен план, одобрен със заповед от 1995 г., както следва: в УПИ V-197,1683 - 474 кв. м., в УПИ VІ-196,1683 - 954 кв. м. и в УПИ VІІ-195,1683 - 857 кв. м. Ответниците са оспорили материалноправните предпоставки на реституцията, като са поддържали, че са придобили съответните части от имота по силата на частни писмени договори от 1963 г. Въвели са правопрекратяващи възражения за придобивна давност, в подкрепа на които са представили констативни нотариални актове за придобити по наследство и давност неурегулирани имоти - н. а. № 22/1992 г. за имот пл. № 197, н. а. № 66/1991 г. за имот пл. № 195 и н. а. № 155/1992 г. за имот пл. № 196, в който е описана и едноетажна масивна постройка, състояща се от две стаи, с площ от 35 кв. м. По делото е установено, че с имота е извършена замяна от Т. комисия с н. а. № 126/1960 г., като притежаваният от наследодателите на ищците имот е получен от Г. М. Д., който впоследствие е продавал имота на части с частни писмени договори. По делото са представени такива договори - от 06.08.1965 г. за имот пл. № 197 и от 20.11.1963 г. за имот пл. № 195, въз основа на които наследодателите на ответниците са получили владението на съответните имоти. Установено е също, че в частта, попадаща в УПИ V-197,1683, е налице построена нова масивна вилна сграда на етаж и половина, но строителството е започнало и завършило по време на процеса, след постановяване решението на поземлената комисия и след подаване на исковата молба. В частта, попадаща в УПИ VІ-196,1683, е построена едноетажна сграда - тухлена зидария върху бетонови основи, покрита с керемиди, узаконена в хода на процеса през 2000 г. Частта, попадаща в УПИ VІІ-195,1683, е незастроена. По делото е установено също, че получилият имота по замяната не е бил член-кооператор. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението от 1993 г., въззивният съд приел, че нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, на която ищците се позовават, е неприложима в случая за разрешаване на възникналата конкуренция на права, тъй като до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 1997 г. правоимащи на основание земеделска реституция със заменени по реда на ЗТПС /отм./ земи са лицата, получили земеделските имоти, а не лицата, притежавали имотите преди замяната, като нормата няма обратно действие. Преценявайки изключенията по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съдът приел, че в случая не са налице разпоредителни сделки по смисъла на цитираната разпоредба като пречка за реституция, тъй като представените писмени договори не са в съответната нотариална форма, но е налице доказано фактическо строителство към момента на постановяване на решението на поземлената комисия на едноетажна сграда в УПИ VІ-196,1683. Налице е и изтекла в полза на наследодателите на ответниците по иска придобивна давност, предвид липсата на твърдения и доказателства процесният имот да е станал държавна собственост или да е включен в ТКЗС или друга селскостопанска организация. С оглед извършената замяна същият е запазил характера си на частна собственост и по отношение на него не е съществувала забраната за оригинерно придобиване, поради което доказателствената сила на нотариалните актове от 1991 и 1992 г. не е опровергана и всеки от ответниците владее съответната реална част от процесните урегулирани поземлени имоти на правно основание, противопоставимо на ищците. По тези съображения искът е отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроси, които в обобщен вид съгласно правомощията на ВКС по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК се свеждат до: 1. намира ли приложение разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /приета с изменението на ППЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 122/1997 г., изм. съгласно ДВ, бр. 18/1999 г./ по отношение на вече постановено решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на собствеността, и 2. за приложимостта на придобивната давност по отношение на земи, които подлежат на възстановяване по реда ЗСПЗЗ. Позовават се на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с позоваване на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е обаче, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на първия въпрос, тъй като същият е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, и е от значение за точното прилагане на закона. В случая следва да се имат предвид и указанията по приложението на закона по конкретното дело, дадени още при първото му разглеждане от касационната инстанция - видно от решение № 721/04 от 10.08.2005 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС, І-во г. о., разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е приета за приложима, макар да не е съществувала при постановяване на решението на поземлената комисия; прието е, че предварителните договори не са сключени по предвидения в ЗРПВПВННИ /отм./, а именно чрез ИК на ОНС, и не е могло да бъдат обявени за окончателни, а купувачите не са могли да придобият имотите по давност предвид забранителната норма на чл. 29 ЗСГ /отм./, и следователно са липсвали разпоредителни сделки, които да препятстват възстановяването на земеделската земя в полза на собствениците, внесли я в ТКЗС. Първоначално постановеното въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се изследва наличието на втората хипотеза на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, която препятства възстановяването на земята в полза на собственика или неговите наследници, които са я внесли в ТКЗС, а именно наличието на застрояване. Произнасянето по втория въпрос е в зависимост от разрешаването на въпроса по приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.