Определение № 231 от 01.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. А., чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение №162 от 06.03.2018г. по гр.д.№4717/2017г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. В. А. срещу въззивно решение от 13.06.2017г. по в.гр.д.№14293/2015г. на Софийски градски съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.3/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл.123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, …“. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ - в редакцията на законовата разпоредба към датата на подаване на касационната жалба, от текста на разпоредбата са изключени производствата по чл.59, ал.7, чл.123, ал.2, чл.127, ал.2 и чл.128 СК. Поради това постановените в тези производства въззивни решения подлежат на касационен контрол. Следователно с обжалваното определение относно касационната жалба вх.№97217/19.07.2017г. на ответницата – майка и законен представител на детето В., с която се обжалва въззивното решение относно личните отношения на детето с близки / в случая ищецът Г. Д. Я. е дядо на детето В./, неправилно е прието, че е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение