Определение № 123 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1417/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. К. Ц. против решение №260057 от 06.04.2021г. по т.д.324/2020г. на Варненски апелативен съд. Касаторът е поставил следните въпроси - 1 / „ Ако страна по договор за кредит, която е потребител, се ползва от засилена защита по ЗЗП, поради което клаузите на договора за кредит, предвиждащи понасяне на валутния риск от тази страна, са неравноправни и затова нищожни, следва ли потребителят да носи риска от курсовата разлика между курса на швейцарския франк към лева между деня на предявяване на иска и деня на сключване на договора“ и 2/ „ В случай на разлика във валутния курс на швейцарския франк към лева между деня на сключване на договора за кредит и деня на предявяване на иска за връщане на кредита и нищожност на уговорката от договора за кредит, съобразно които рискът от промяна на валутния курс се носи от потребителя, страна по кредита, трябва ли потребителят да дължи лихва в щвейцарски франкове, която е съобразена с курсовата разлика.“ Въпросите са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и са свързани с начина, по който следва да бъде присъдена дължимата главница и лихви, с оглед съобразяването на неравноправния характер на клаузите от договора за кредит, съдържащи прехвърляне на целия валутен риск върху потребителя. Поради това, че въззивният съд, в случая е признал тяхната неравноправност, като ги е прогласил за нищожни, а също и с оглед това, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, неизплатената част от дължимата главница и лихви е присъдена в договорената валута - швейцарски франкове, по курс на банката на шв. франк към лева към момента на сключване на договора. Недействителните клаузи не следва да бъдат прилагани, а дължимостта на вземанията на банката следва да бъде определена по курса на швейцарския франк към момента на сключване на договора, но при подобно определяне на дължимата сума, валутният риск за периода от време между сключване на договора, предявяване на иска и изпълнението на решението отново би бил поет от потребителя, поради курсовете разлики на швейцарския франк към лева. В тази връзка преодоляването на този риск е пряко свързан с това дължимата сума да бъде присъдена в национална валута / през която е бил превалутиран кредита/ като най- достъпен адекват за определяне на дълга в хипотеза, при която се изключва възможността кредитната институция да получи за сметка на потребителя неуговорена облага. С оглед изложеното, към случая намира относимост отправеното с определение №1245 от 11.05.2022г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 865/02 преюдициално запитване третиращо подобна хипотеза, при която клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, а банката служебно превалутира в национална валута и валутния риск по тази клауза се поема изцяло от потребителя и в тази връзка при признаването й за неравноправна, дали е налице възможност националната юрисдикция да приеме, че кредитът е уговорен в националната валута и съответно да бъде определена главницата и лихвите в същата валута, с цел избягване на курсовата разлика, обусловена от присъждане на сумите в чужда валута. При тези фактически данни, следва да бъде съобразен резултатът от отправеното преюдициално запитване, поради което и на основание чл.631 вр. вр. чл.633 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение