Определение № 45 от 07.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 266/2014 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],Е., в качеството му на правопримник на ЕТ „Л. П. Е., ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. П., с вх.№ 79780 от 04.07.2013 г. на Софийския градски съд, срещу Решение от 27.05.2013г. по гр.д.№10763/2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ”в” състав, с което е потвърдено решение №І-50-98/27.02.2012 г. по гр.д.№54553/2009 г. на Софийския районен съд, І Г.О., 50 състав, с което частично са уважени предявените от Я. Г. Д. срещу ЕТ „Л. П. Е. при условие на обективно съединяване шест иска с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.233 ал.1 във вр. с чл.236, ал.2, ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, всеки един от тях с цена под 10 000 лв., с изключение на първия предявен иск с правно основание чл.236, ал.2, предл. първо ЗЗД за сумата 7 875 евро, обезщетение за ползване за периода от м.09.2006 г. до м.05.2008 г. на наетото помещение – кафе аперитив и офис-след разваляне на сключения между ищеца Я. Г. Д. и ответницата [фирма] договор за наем на кафе- аперитив и офис в [жк], с площ от 60 кв.м.. С решение №2/01.02.2007 г. по ф.д№11428/2005 г. на СГС, ФО е вписано прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на П. С. Е., а с Договор за продажба на търговско предприятие от 05.12.2012 г. е прехвърлена собствеността на търговското предприятие на [фирма] на [фирма]. Касационната жалба е частично процесуално допустима, независимо че е подадена в срока по чл.283 ГПК. Ответникът по касационната жалба Я. Д. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски. Обжалваното въззивно решение подлежи на касационен контрол само в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.236, ал.2, предл.първо ЗЗД, с цена 7 875 евро, уважен за 7 615 евро, и акцесорният на него обективно съединен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 5 052.66 лв., уважен за 4 828.73 лв. Останалите четири иска са с цена в рамките на обективния критерии за необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. Настоящето дело е търговско, тъй като вземанията по отделните главници произтичат от търговска сделка- договор за наем, по който наемателят е търговец, за него е сключена по занятие с оглед предмета на договора- кафе-аператив и офис, поради което и на основание чл.287 ТЗ разпоредбите за търговски сделки се прилагат и за двете страни. Поради акцесорната връзка между първите два иска, въззивното решение ще подлежи на касационно обжалване и в частта за иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен за сумата 5 052.66 лв., мораторна лихва за периода 01.09.2006г.-07.12.2009 г. върху главницата от 7 875 евро. Останалите искове с правно основание чл.236, ал.2, пр.2 във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и с правно основание чл.233, ал.1, пр.2 ЗЗД във вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД са с предмет заплащане на консумативни разходи и обезщетение за вреди от повреди и липсващи вещи, поради което не са в акцесорна връзка с първите два иска. Същото се отнася и до исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за главниците за консумативни разходи и обезщетени за вреди и липси, поради което и на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба по отношение на тях е процесуално недопустима. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника Я. Д. ще следва да се присъди по компенсация сумата 647.02 лв. разноски по компенсация. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд