Определение № 338 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1237/21.06.19 по ч.г.д.№.1031/19 на Окръжен съд /ОС/ Пловдив, 10с., е потвърдено определение от 12.04.19 на Съдия по вписванията при РС Пловдив по молба вх.№.10044/12.04.19г., с което се отказва нотариално действие – заличаване на вписана възбрана по молба на адв.Т. К. като пълномощник на „Е. 2017“ООД. Постъпила е частна касационна жалба от „Е. 2017“ООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт ОС Пловдив е приел, че процесният недвижим имот е бил възложен на касатора на публична продан, като същият е подал молба за заличаване на вписаните възбрани /без да сочи основание, на което прави искането/ и е представил препис от молба за вписване на такива – видно от която на 28.11.14 върху имота е вписана възбрана за обезпечаване на вземания на Държавата и „Банка ДСК“ЕАД. Позовал се е на ТР 1/10.07.18 по тълк. д.№.1/15 на ОСГТК на ВКС /т.3/ - съгласно което придобилият собствеността купувач може да иска заличаване на вписана възбрана само ако тя не му е противопоставима или не брани права – и е посочил, че в случая тези условия не са налице, тъй като вписаната възбрана брани правата на Държавата и на „Банка ДСК“ЕАД. Освен това е налице и още една възбрана – от 31.07.14 с №.20855, която е наложена по изпълнителното дело - за която може само да се предполага, че е наложена за обезпечаване вземането на кредитора – но няма данни за кое вземане и на кой взискател е изнесен имота на публична продан, за да се приеме, че това е единствената възбрана, наложена по изпълнителното дело, и че не е противопоставима на купувача и не брани чужди права. При тези обстоятелства е прието, че искането за заличаване е неоснователно и отказът на съдията по вписвания – законосъобразен. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за възможността купувачът от публична продан или последващ негов правоприемник да може да иска след влизане в сила на постановлението за възлагане да бъде заличена вписаната възбрана върху изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани чужди права; сочи се практика /ТР №.1/15 ОСГТК на ВКС, т.3, опр.№.1136/12.06.19 по в.ч.г.д.№.1201/19 ОС Пловдив, опр.№.3144/ 6.11.13 по ч.г.д.№3362/13, ОС Пловдив, опр.№.2997/ 28.09.12 по ч.г.д.№.2916 на ОС Пловдив, опр.№.233/22.01.13 по г.д.№.3706/12 на ОС Варна, опр. от 30.12.11 по г.д.№.1265/11, ОС Благоевград, опр.№.49/1.02.10 по ч.г.д.№.13/10, ІІ ГО на ВКС, опр.№.141/ 17.07.18 по ч.г.д.№.3974/15 на ВКС/. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно задължителната практика, обобщена с Тълкувателно решение №.1/2015г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018г. /т.3/, в това число цитираната, вписаните възбрани по реда на чл.397 ал.1 т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези /в мотивите са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези/; след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика. Напротив, изрично се е позовал на нея и е изходил от така цитираните принципни постановки - и, извършвайки съответна преценка с оглед конкретиката на случая, е приел, че не се касае за хипотеза, в която възбраната е непротивопоставима и не брани чужди права. Доколкото молителят следва да установи, че се касае за визираното по-горе изключение от принципа за незаличаване – при което заличаване е допустимо само ако възбраната е непротивопоставима и не брани чужди права - и такива доказателства не са били приложени с молбата /представените сочат на друг извод/, извършената от окръжния съд преценка, предвид изложените мотиви и данните по делото, е обоснована и не е произволна. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,