Определение № 246 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 571/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Министерство на здравеопазването на РБългария против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2096 от 06.10.2017 г., постановено по т.д. № 1421/2017 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 52 от 11.01.2017 г., по т.д.№ 6915/2015 г. в осъдителната му част и в частта за деловодните разноски и при условията на чл.271 ГПК, след отмяна на първостепенния съдебен акт в неговата отхвърлителна част, са уважени предявените от „ ЕС АЙ К.” О. срещу касатора, като ответник, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, съответно за заплащане на сумата 1944 лв. – внесена гаранция за изпълнение по договор за възлагане на обществена поръчка № РД- 11-308/12.06.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2015 г. до окончателното и изплащане и за заплащане на мораторна лихва върху същата за периода 18. 03. 2015г. - 01.11.2015 г., в размер на сумата 116 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за неоснователност на отказа на възложителя да изплати дължимото на изпълнителя възнаграждение по чл. 8, ал.5 от сключения помежду им договор за изработка при условията на ЗОбП/ отм./. Счита в тази вр., че даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на § 1,т.2, б.”г” от ПМС № 333 / 17.10.2014 г. за изменение на ПМС №19/07.02.14 г. в контекста на чл.9, ал.1, т.6 от сключения между страните договор е в несъответствие както с изразената от законодателя воля, така и с предназначението на средствата по визирания подзаконов нормативен акт. В допълнение оплакването за неправилност на обжалвания съдебен акт е аргументирано и с допуснато от Софийски апелативен съд грубо нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на конкретните договорни клаузи от процесния договор РД -11-308/12.06.2014 г., с предмет „Техническа помощ във вр. с подготовка на възлагане на обществени поръчки, свързани с изпълнението на инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” с възложител – Министерство на здравеопазването и изпълнител „ ЕС АЙ К.” О.. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава единствено на предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр. 86 / 2017 г., като твърди, че е налице „очевидна неправилност” на въззивния съдебен акт, предмет на подадената касационна жалба, аргументирайки подробно тезата си. Ответникът по касационната жалба „ ЕС АЙ К.” О. в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но производството по делото подлежи на спиране, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. В срока за произнасяне по основателността на искането за достъп до касационен контрол, К. съд на Република България с определение от 4.06.2018 г., по к. д. № 10/18 г. е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл.280, ал.2, пр.3 от Гражданско процесуалния кодекс (обн.ДВ бр.59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22. 12.2017 г.) в частта: ”..... както и при очевидна неправилност”,. Следователно при въведеното от касатора искане за достъп до касация, обосновано единствено с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за състава на касационната инстанция не е налице процесуална възможност за произнасяне по основателността му преди постановяване на решение от КС на Република България. Мотивиран от горното и на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС