Определение № 475 от 23.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2351/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД /“УМБАЛ Бургас“ АД/ срещу решение № 1198/21.05.2019 г. по в. гр. д. № 5653/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4938/20.07.2018 г. по гр. д. № 7348/2016 г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството да заплати на Н. и К. Р. Т. по 68 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната майка С. А. Т. в резултат неизпълнение на възложена работа от служител на “УМБАЛ Бургас“ АД.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Формулирани са въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция:

1. „При определяне размера на дължимото възнаграждение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да се съобрази с цялостното поведение на ищците /лицата, търсещи обезщетение/ и по – специално дали тяхното поведение не е допринесло за увреждането и последиците от него /дали не е налице съпричиняване/, да съобрази възрастта на пострадалото лице и неговото социално положение наред с всички обстоятелства, имащи значение за определяне на обезщетението?“

2. „Налице ли е противоправно поведение на лекаря/лекарския екип като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт, ако по делото не е установено да е допуснато нарушение, свързано с неосигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично – терапевтични алгоритми?“

3. „Правилно ли е определен размерът на обезщетението, което дължи ответникът – застраховател, при условие, че има повече от едно застраховано лице, като в застрахователния договор са посочени лимити за отговорността, както следва: 50 000 лева за едно събитие, в това число 20 000 лева за едно застраховано лице и 100 000 лева за срока на застраховката?“

По първия въпрос се твърди отклонение от ППВС № 4/1968 г. и практика на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 38/2013 г. по гр. д. № 323/2012 г. на III ГО, решение № 86/2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г. на III ГО, решение № 158/2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на I ТО, както и решение № 10/2017 г. по в. гр. д. № 607/2016 г. на Апелативен съд Варна. По втория въпрос се твърди отклонение от практика на ВКС, но такава не е конкретно посочена, както и очевидна неправилност. Третият въпрос не е подведен под никое от основанията за достъп до касация, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.

При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, и върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално постановено решение, с което присъденото обезщетение бъде намалено.

Ответниците по касация Н. и К. Р. Т. ангажират отговор на касационната жалба, с който заявяват, че постановеното от Апелативен съд София решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, евентуално твърдят, че същото е законосъобразно постановено. Претендират присъждане на разноски като законна последица от изхода на спора пред настоящата инстанция.

Ответникът „ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД подава отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Излага твърдения за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касация. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че установената от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка не е спорна между страните. Отчел е наличието на предходно съдебно решение, постановено по гр. д. № 48 945/2014 г. на СРС, 65 състав по предявени от Н. и К. Т. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД /със сегашно наименование „УМБАЛ Бургас“ АД/ частични искове по чл. 49 ЗЗД, с което на последните е присъдено в цялост търсеното обезщетение в размер 1 500 лв. за причинени им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка С. А. Т. поради неадекватно и несъобразено с добрите медицински практики и медицински стандарти проведено лечение с участие в производството на „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД като трето лице помагач. Решаващият съд е съобразил разясненията, дадени с ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, и е приел, че със сила на пресъдено нещо по гр. д. № 48 945/2014 г. на СРС, 65 състав са установени правопораждащите спорното право факти – наличието на увреждащото действие, извършено от служител на ответната болница, последната в качеството й на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, последвалата в резултат на това смърт на С. Т., която е в причинно – следствената връзка с увреждащите действия, както и родствената връзка по права линия между ищците и починалата. Преценил е, че е установено наличието на гаранционно – обезпечителна отговорност за чуждо виновно и противоправно поведение в тежест на „УМБАЛ Бургас“ АД. При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение въззивният съд е съобразил постановките на ППВС № 4/1968 г. и е отчел наличната близка емоционална връзка между ищците и С. Т., отражението на загубата върху психиката им, възрастта на починалата /67 г./, както и размерът на основната и средна работна заплата за страната като критерий за жизнения стандарт. При съвкупна преценка на релевантните обстоятелства, решаващият съд е приел, че адекватно обезщетение за вредите е такова в размер на 80 000 лв. за всеки от ищците. Тъй като отговорността на „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е ограничена от уговорените в сключения с „УМБАЛ Бургас“ АД застрахователен договор лимити – 50 000 лв. за едно събитие и 20 000 лв. за едно застраховано лице, то соченият ответник Апелативен съд София е приел, че следва да заплати обезщетение в размер на по 10 000 лв. за всеки от ищците. Съответно за разликата до 78 500 лв. /с приспадане на присъденото в предходното исково производство обезщетение в размер 1 500 лв. за всеки/ ответникът, касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на всеки от ищците.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение на Апелативен съд София не следва да се допуска до такъв контрол.

С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице очевидна неправилност на атакуваното в настоящото производство решение. В консолидираната практика на ВКС се приема, че очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос, с който се обосновава достъп до касация, е предпоставен от изводи на въззивния съд, каквито в действителност не са обективирани в мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция решение. В същото не е коментиран въпросът за наличие на съпричиняване от страна на ищците и приложение на чл. 51 ЗЗД. Както беше посочено по – горе, решаващият съд изцяло е възприел за установени със сила на пресъдено нещо всички правопораждащи факти, респективно противопоставени срещу тях възражения, и е извършил преценка единствено досежно размера на претендираните обезщетения. Що се отнася до приложение на принципа за справедливост, то въззивната инстанция не се е отклонила от съществуващата задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и служебно известните на състава ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г., както и доразвиващата ги практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК. Релевантните за определяне размера на обезщението факти са взети в предвид - възрастта на увредените, общественото им положение, родствените и емоционални отношения между пострадалите и загиналия, отражение на загубата върху психиката на пострадалите поради нейния необратим характер, както и моментното обществено разбиране за справедливост, а оттук и конкретните икономически условия като ориентир за размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Не се установява наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият и третият въпрос са формулирани изцяло в посока проверка законосъобразността на въззивното решение, което във фазата на селекция е недопустимо да бъде извършено. Всяко оплакване срещу установените от въззивната инстанция факти и обсъждане на събраните по делото доказателства представлява оспорване законосъобразността на изводите му по същество и следва да бъде извършено във фазата на разглеждане на касационната жалба. Във фазата на селекция, обаче, касационната инстанция не проверява правилността на обжалваното решение. Следователно, в настоящото производство по чл. 288 ГПК не може да бъде отговорено на въпроса дали правилно са преценени като незаконосъобразни действията на лекарите, терапевтирали С. Т., съответно докъде се простират обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, постановено по гр. д. № 48 945/2014 г. на СРС, 65 състав. Липсва общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено и обстоятелството, че касаторът не е обосновал искането си за осъществяване на касационен контрол с наличие на някои от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което е още едно /второстепенно/ основание за отказ от достъп до касация, предвид разрешенията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски в доказания по делото размер – 1 500 лв. От ответниците Н. и К. Т. не са ангажирани доказателства за извършено плащане по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което в тяхна полза не следва да бъдат присъждани разноски.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС