Определение № 2604 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП ДГС „Доспат“ срещу решение № 144/11.07.24г., постановено по гр.д. 112/24г. на СмОС, с което е осъден касатора да плати 7407лв. неимуществени вреди от ексцес на трудова злополука, заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане и е отхвърлен иска на А. К. за сумата над 7407лв. до 30000лв. неимуществени вреди, и иска за имуществени вреди от 2144,13лв., поради извършено прихващане с вземане на касатора срещу ищеца А. К. по изп.д. 53/20г. и 61/20г. на СИС при Девински районен съд и вземане от 1185,91лв., недължими разходи по изп.д. 612/19г. на ЧСИ В. П., действащ в района на ОС- Ловеч. В изложението към касационната жалба се твърди вероятна недопустимост и очевидна неправилност неправилност на въззивното решение. Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Предявен е иск от А. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ по чл. 200, ал.1 КТ за вреди, причинени от ексцес на трудова злополука. Ищецът претендира 30000лв. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане, както и 2144,13лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва. В срока за отговор работодателят възразява за наличието на ексцес. Прави възражение за съпричиняване, тъй като при първото дело е признато съпричиняване поради груба небрежност в размер на 25 %. Освен това по застрахователна полица на ищеца били платени и 23562, лв.. Ответникът прави и евентуално възражение за прихващане със вземането си по изпълнително дело срещу ищеца за 30 628,15лв. главница, 12333,21лв. лихва, 2063,30лв. разноски и 4000лв. разноски. ВС е приел следното: налице бил ексцес; вземането на ищеца за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД било в размер на 50000лв., но при съпричиняване от 25% било 37500лв.; платеното застрахователно обезщетение било за първоначалните вреди, но не и за тези от ексцеса; законната лихва върху 37500лв. до 11.07.24г. била 13261, 28лв., поради което работодателят дължал общо 50761,28лв.; искът за имуществените вреди бил основателен общо за сумата от 2859лв., заедно със законната лихва до 11.07.24г.. Вземането на работодателя по двете изпълнителни дело към ищеца било 46213,17лв.. Поради което след прихващането работодателят оставало да дължи 7407лв. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане. В касационната жалба работодателят възразява, че решението било недопустимо, тъй като искът бил предявен за 30000лв. неимуществени вреди, а съдът е приел, че искът е основателен за 37500лв. и с тази сума е извършил след това прихващането. Поставят се въпроси относно СПН на възражението за прихващане, както и въпроси по тълкуването на чл. 52 ЗЗД. ВКС счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска за неимуществени вреди и извършеното прихващане, по въпроса, уточнен и конкретизиран от съда, а именно: При основателност на възражението за прихващане, към кой момент се установяват двете вземания по основание и размер? Налице е противоречие между постановеното от въззивния съд и т.р. 2/22г. на ОСГТК. Касационната жалба срещу въззивното решение, в частта относно иска за имуществени вреди, е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО