Определение № 900 от 25.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 697/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. С., упълномощен представител на дружеството, срещу решение №307/15.11.2013г., постановено по в.т.д. № 581/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22/13.06.2013г. по т.дело № 22/2013г. на Търговищкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа противоречие на решението с чл.327, ал.1 ТЗ във връзка чл.92 ЗЗД. Твърди допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви относно приетото, че с оглед на направеното признание на иска по чл.237, ал.2 ГПК съдът не излага мотиви. Ответникът е направил признание на иска с правно основание чл.327 ТЗ, но не и по отношение на иска по чл.92 ЗЗД. Формулира материалноправен въпрос: следва ли при начисляване на договорна неустойка по чл.92 ЗЗД да се изключи от цената на договора начисленото ДДС. По този въпрос касаторът сочи като допълнителни критерии т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] – Т., чрез адв. Р. М. заявява становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване по две съображения: касаторът не представя съдебна практика, с която да обоснове критерия по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и на практика касационната жалба е лишена от правен интерес, тъй като по формулирания правен въпрос съдът е изчислил размера на неустойката, като от цената на договора е приспаднато начисленото ДДС. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Поставеният от касатора материалноправен въпрос обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Както първоинстанционият съд, така и въззивният съд са възприели възражението на ответника по иска – касатор размерът на неустойката да бъде изчислен след приспадане на дължимото ДДС. По иска по чл.327 ТЗ, с който е претендирана цената на закупената от ответника стока / стъкла/, ищецът е направил признание на иска. Касаторът обаче не обосновава допълнителните критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не представя съдебна практика, не излага аргументи по критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по прилагането й. Позоваването на закона не е достатъчно като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На практика съдът е уважил възраженията на ответника по иска с правно основание чл.92 ЗЗД за начина на изчисляване на неустойката. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение