Определение № 60496 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Д. П. чрез адвокат К. К. от АК-Пловдив срещу решение № 252/25.11.2020 г. по в.гр.д.№ 3038/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се потвърждава решение № 447/20.03.2020 г. по гр.д.№ 3278/2019 г. на Районен съд Стара Загора и е отхвърлен иска на И. Д. П. против Я. Г. Н. за сумата 5500 лева, която е била преведена на 18.06.2014 г. и 27.06.2014 г. по сметка на ответницата, при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 21.06.2019 г. до изплащането. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до разпределение на доказателствената тежест при предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и следва ли ответникът да докаже правното основание да задържи получената сума, вкл. може ли да твърди друго основание за получаване на даденото. Според касатора, въпросите са разрешени от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана в решение № 148/10.09.2019 г. по гр.д.№ 2183/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. От Я. Г. Н. чрез адвокат С. Р. от АК – Стара Загора е подаден писмен отговор, с който оспорват допустимостта на касационната жалба и доводите в нея, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Възражението за недопустимост на касационното обжалване е неоснователно, тъй като твърденията в исковата молба са за преведени без основание суми на ответника, които се иска да бъдат върнати на ищцата, т.е. цената на предявения иск е 5500 лева и не е налице ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищцата е предявила иск за възстановяване на парични средства, с които ответната страна се е обогатила за нейна сметка, тъй като са били преведени без основание по нейната сметка. Съдът е приел също, че писмените доказателства по делото установяват извънсъдебно признание на неизгоден за ищцата факт – предаване на сума по договор с ответника, поради което не може да се приеме, че даденото е без основание. Според мотивите на съда, признанията за факти се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото и след като изявленията на ищцата за превеждане на сумите на основание договор за заем, не се опровергават от останалите доказателства, даденото не е без основание, а предявения иск е неоснователен. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените процесуалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 161/01.07.2013 г. по гр.д. № 564/2012 г., ІV г.о., вкл. и с цитираното от касатора решение № 148/10.09.2019 г. по гр.д.№ 2183/2018 г., ІV г.о., се приема, че при съдебен спор на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него не е лишено от основание, т.е съществува причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото. Когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. В случая, въззивният съд е приел, че по делото се установява по несъмнен начин два превода на сумата 5500 дена по сметка на ответника, но още с исковата молба ищцата е извела взаимноизключващи се твърдения, че даденото е без основание, за което обаче представя доказателства, които водят до различен извод, т.е. релевирано е допълнително обстоятелство, въз основа на което съдът е достигнал до извод, че ищцата признава неизгоден за нея факт, който при преценката на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.175 ГПК, не се опровергава. Според мотивите на съда, оспорването с отговора на исковата молба, че двата парични превода са направени без основание не се доказва от ищцата, чиято е доказателствената тежест, поради което иска е неоснователен. Тези изводи са в съответствие с даденото разрешение в ППВС № 1/79 г., тъй като въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, която изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване е липсвало основание за преминаване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая, съдът е приел за доказано даването на парични суми на ответницата, но с признаването на неизгодния за нея факт, че основание за извършените преводи е договор за заем, всъщност ищцата не е доказала начална липса на основание, тъй като доказателствата по делото установяват релевантния за спора факт, че съществува причина за разместване на имуществените блага, което дава право на ответника да задържи полученото. Предвид изложените съображения, повдигнатите процесуалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От Я. Г. Н. чрез адвокат С. Р. от АК–Стара Загора са поискани сторените разноски в касационната инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.03.2021 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.