Определение № 50060 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 334/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. И. Д., чрез адв.Ж.Ч. срещу решение №166 от 23.11.2021г. постановено по в.гр.д. №399/2021г. на Окръжен съд- Добрич, с което след отмяна на решение №260208 от 04.03.2021г., постановено по гр.д. №1497/2019г. по описа на Районен съд- Добрич е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Нов Дом 1“ ЕООД, [населено място] и „БМ-7“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сключен между ответниците с цел да го увреди договор за цесия от 16.10.2015г., като ищецът е осъден да плати на първия ответник разноските за двете инстанции.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът намира за необосновани изводите на съда, че от доказателствата не се установява ищецът да има качеството кредитор на първия ответник. Счита, че са доказани всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД, поради което моли да бъде отменено въззивното решение и бъде уважен иска, като му бъдат присъдени разноските за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл

по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Ищецът при предявен иск по чл.135, ал.3 ЗЗД, за да докаже материалната предпоставка, че е кредитор на форма „Нов Дом 1“ ЕООД в това качество и от кой момент се придобива и на какво основание? От възникналото правоотношение със сключване на договора за поръчка от 17.02.2012г., въз основа на което е постановено отменително решение от съда или от момента, когато е извършена договор за цесия от дата 16.10.2015г. между фирма „Нов Дом 1“ ЕООД и „БМ- 7“ ЕООД?;

2. По образуваното изпълнително дело с взискател „Нов Дом 1“ ЕООД и длъжник ищеца на основание издаден изпълнителен лист по договор за поръчка от 17.02.2012г. и в последствие новия кредитор фирма „БМ-7“ ЕООД на основание договор за цесия от 16.10.2015г. съда се произнесъл по съществения материално правен въпрос кои са страните в производството по издаване на изпълнителен лист за присъдените в исковото производство вземания не могат да бъдат различни от тези в исковото производство?;

3. Дали /ищецът/ да води иск по чл.135, ал.3 ЗЗД за обявяване на недействителна сделката увреждаща неговите интереси- договор за цесия от 16.10.2015г. или да води дело за вземане по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за неоснователно вземане срещу взискателя фирма „БМ 7“ ЕООД?;

4. При издаване на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК се издава на длъжника, т.е. на ищеца срещу фирма „Нов Дом 1“ ЕООД, тъй като по исковото производство е водено между тези две страни и издаден изпълнителен лист първоначално на фирма „Нов Дом 1“ и процедурата по издаване на обратен изпълнителен означава че следва ли да бъде издаден именно срещу тази страна по който е издаден първоначалния изпълнителен лист, за да има обратен изпълнителен лист именно срещу тази страна която е участвала в исково производство или да се води процедура неустановена по ГПК за издаване на обратен изменен изпълнителен лист, където в ГПК няма?“- с твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът „Нов Дом 1“ ООД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за цесия, сключен между ответниците, въззивният съд приема, че не е доказано по делото качеството кредитор на ищеца по отношение на първия ответник /цедент/, чието увреждащо действие /прехвърляне на вземане на втория ответник- цесионер/ се атакува на основание чл.135, ал.3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав намира за безспорно установено, че с решение №12 от 13.01.2014г. по гр.д. №289/2013г. на РС-Девин В. Д. е осъден да плати на „Нов Дом 1“ ЕООД сумата 8 500 евро на основание сключен между тях договор за поръчка от 17.07.2012г., ведно със законната лихва и разноските по делото, като решението е потвърдено от въззивния съд /решение №119 от 27.03.2014г. по в.гр.д. №66/2014г. на ОС-Смолян/ и в полза на „Нов Дом 1“ ЕООД е издаден на 09.04.2014г. изпълнителен лист за присъдените с невлязлото в сила решение суми. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20148210401087 на ЧСИ П.И., рег. №821 в КЧСИ. Междувременно въззивното решение е допуснато до касационен контрол с определение от 24.08.2015г., като с решение от 22.02.2016г. ВКС го отменя частично /за сумата 5 950 евро неустойка, ведно със законната лихва и присъдените разноски/ и връща за ново разглеждане от въззивния съд. В хода на касационното производство на 16.10.2015г. „Нов Дом 1“ ЕООД прехвърля с атакуваната в настоящото производство цесия вземанията си срещу В. Д. по издадения изпълнителен лист на втория ответник „БМ-7“ ЕООД, като последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело и като такъв е получил събраните суми от ЧСИ в изпълнителното производство срещу длъжника Д.. При новото разглеждане на делото с решение №193/04.05.2016г. по гр.д. №88/2016г. на ОС-Смолян, влязло в сила на 22.06.2017г. е отменено часткично решението на първоинстанционния съд и искът на „Нов Дом 1“ ЕООД срещу В. Д. за сумата 5 950 евро неустойка, ведно със законната лихва е отхвърлен. С оглед отмяната на осъдителното решение на 20.12.2017г. в полза на Д. срещу взискателя „БМ-7“ ЕООД е издаден по реда на чл.245, ал.3 ГПК обратен изпълнителен лист за разпределените суми и събраните такси в изпълнителното производство /общо 16 148.16 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2015г./.

След анализ на доказателствата по делото, въззивният съд намира, че не се установява ищецът Д. да има вземане срещу първия ответник „Нов Дом 1“ ЕООД нито на основание договора за поръчка от 17.07.2012г., нито по обратния изпълнителен лист, издаден по реда на чл.245, ал.3 ГПК за връщане на получените в изпълнителното производство суми, постановен срещу получилия сумите взискател „БМ-7“ ЕООД. Излага подробни аргументи, че ищецът е кредитор на втория ответник „БМ-7“ ЕООД, който е получил сумите в изпълнителното производство на отпаднало основание /въз основа на отменено невлязло в сила съдебно решение/, но няма качеството кредитор по отношение на първия ответник „Нов Дом 1“ ЕООД, поради което не е налице хипотезата на чл.135 ЗЗД. Като се позовава на задължителната практика на ВКС /ТР №2 от 24.10.2012г., т.д. №2/2012г. на ОСГТК и ТР №5 от 12.07.2018г., т.д. №5/2015г. на ОСГТК/ решаващият съдебен състав намира, че обратен изпълнителен лист се издава на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, впоследствие отменено и постановено ново решение за отхвърляне на съответната искова претенция. С влизане в сила на отхвърлителното решение, след установяване, че длъжникът е понесъл принудително изпълнение без основание, последният има правото да поиска издаване на обратен изпълнителен лист, като релевантно е дали реално са събрани суми или предадени вещи от длъжника, както и дали те са изплатени, респ. предадени на взискателя. Разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК е израз на принципа за предотвратяване на неоснователно обогатяване, в случая на получено на отпаднало основание – отменено осъдително решение. Съдът стига до извод, че ищецът по неоснователния осъдителен иск дължи връщане на недължимо полученото /при принудителното изпълнение/, както и обезщетение за вреди, като защитата на ответника е улеснена- не е нужно да води исково производство, а има право на обратен изпълнителен лист за сумите, събрани в изпълнителното производство, удостоверени от ЧСИ. В хипотезата, когато ищецът е прехвърлил вземането си на друго лице, конституирано като взискател в изпълнителното производство, като е удостоверено от ЧСИ, че именно това лице /цесионер/ е получило принудително събраните суми, обратният изпълнителен лист се издава срещу него. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че ищецът в настоящото производство има вземане срещу цесионера „БМ-7“ ЕООД, който в качеството му на взискател по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми, присъдени в отмененото осъдително решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който са формулирани, въпросите са неясни и трудно разбираеми, съдържат твърдения за конкретни факти и обстоятелства по делото, както и правни изводи, включително за „процедура, неустановена по ГПК за издаване на обратен изменен изпълнителен лист, където в ГПК няма“.

Независимо от горното следва да се отбележи, че първи и четвърти въпрос изискват анализ на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на страните, респ. преценка на обосноваността на съдебното решение. Дали конкретен факт подлежи на доказване и дали същият е доказан е въпрос относно правилността на въззивното решение, която не е предмет на изследване в настоящия етап на касационното производство.

Вторият въпрос е не само общ и теоретичен /кои са страните в производството по издаване на изпълнителен лист/, но и не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на исковата претенция. Въззивният съд е преценявал основанието за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3 ГПК, а не на изпълнителен лист по реда на чл.404 и сл. ГПК.

Третият въпрос не е коректно поставен и не съответства на мотивите на въззивното решение, тъй като решаващият съдебен състав изобщо не се е произнасял по въпроса дали ищецът „да води иск по чл.135, ал.3 ЗЗД за обявяване на недействителна сделката увреждаща неговите интереси- договор за цесия от 16.10.2015г. или да води дело за вземане по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за неоснователно вземане срещу взискателя фирма „БМ 7“ ЕООД“. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно характера на производството по издаване на обратен изпълнителен лист, като е приел, че разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК е израз на принципа за предотвратяване на неоснователно обогатяване, в случая – в хипотезата на получено на отпаднало основание /отменено осъдително решение, допуснато до предварително изпълнение/. Предвид твърденията на ищеца за принудително събрани от него суми въз основа на отменено осъдително решение, допуснато до предварително изпълнение, решаващият съдебен състав е констатирал, че процесните суми са изплатени на втория ответник, придобил присъдените на първия ответник вземания по силата на договор за цесия и конституиран по реда на чл.429, ал.1 ГПК като взискател в изпълнителното производство. С оглед изложеното е стигнал до решаващия извод, че ищецът има вземане срещу втория ответник /срещу когото е издаден и обратният изпълнителен лист/, но не и срещу първия ответник, който не е получил суми в изпълнителното производство, респ. не се е обогатил неоснователно.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора на ответника по касационна жалба „Нов Дом 1“ ООД следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 1 000 лева договорено и платено адв.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд