Определение № 230 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 17131 / 04.06.2019 год. на Х. Х. Т. и Х. К. Ч., и двамата от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Н. А. – АК П. срещу въззивно Решение № 482 от 12.04.2019 год., постановено по гр.В.д. № 3631/ 2014 год. на ОС- Пловдив. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на законa и съдебната практика. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока за неточно тълкуване на доказателствата, изводите, че е налице вещно право на собственост по отношение на процесния гараж в полза на суперфициарен собственик, по отношеие изводите осъждането на лице – ответника Х. Т., която не живее в процесното дворно място и жилищна сграда, поради което и не може да се приеме, че същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост на гаража, доколкото това е гараж и същия притежава правото на собственост на същия. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК по въпроса: Следва ли ищецът по предявения иск да установи по несъмнен начин вещните си права върху имота ? При търсената конкретно в настоящото дело защита, свързана с осигуряване на достъп до гаражна клетка, следва ли съдът да установи че по своето разположение, вид, характер и конкретно предназначение се касае наистина до постройка с предназначение за гараж ? с доводи, че изводите на въззивния съд са изцяло погрешни, доколкото са изградени само на база възможностите, установени от закона, но не и на базата на конкретни факти, събрани по делото. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: Следва ли ищецът по иска по чл. 109 ЗС да установи конкретните пречки за ползването( упражняване правото на собственост ), ако се приеме, че се касае до гаражна клетка, както и авторът на тези пречки, при положение, че касатора- ответник по иска Х. Т., макар и собственик на жилище от жилищната сграда и на 1/2 идеална част от мястото, фактически не живее в този имот – т.е. тя не създава пречки, нито поддържа такива, ако са били създадени.Т.е. поставя се въпроса на какво основание искът е уважен срещу нея.При положение, че ищецът не притежава вещни права върху самото дворно място, извършеното реално разпределение на ползването между фактическите съсобственици на земята, представлява ли пречка за ползването и длъжен ли е ищецът да се съобрази с него ? се поддържа с довод, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 299 / 15.06.2010 год. по гр.д. № 500/2009 год. на ВКС- II г.о.; Решение № 27/ 26.02.2015 год. по гр.д. № 5427/2014 год. на ВКС, Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и по въпроса :“ Ако в крайна сметка съдът приеме, че е налице смущаване на доказани от ищеца вещни права, може ли осъждането за премахване на пречките да надхвърля обема и характера на търсената защита ?“ също на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод, че е произнесен в противоречие с Решение № 57 / 26.03.2013 год. о гр.д. № 907/2012 год. на ВКС-II г.о. и др. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация А. М. и Г. М., последният без да е страна по делото, с който се оспорват предпоставките за допускане на касационното обжалване респ. за евентуално уважаване касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на възивния съд произнесено по иск по чл. 109 ЗС, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационно обжалване в приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК предполага, според задължителните разяснения на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, страната касатор да е формулирала конкретни правни въпроси, които имат характера на обусловили изхода на спора. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК като въззивна инстанция, е потвърдил решението на първата инстанция, в частта, с която Х. Т. и Х. Ч. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят отварянето на входната врата на имот с административен № [населено място] [улица], като отстранят извършеното затваряне на вратата и възстановят достъпа на А. М. до гаража му, находящ се в дъното на парцела. За да произнесе решението си, решаващият съд е приел, че ищецът, в качеството на суперфициарен собственик на жилище в сграда в режим на етажна собственост, находящо се в ПИ с идентификационен № *** се легитимира и за собственик на изградена постройка с предназначение гаражна клетка ( идентификационен № **** ) –второстепенна постройка, чието право на собственост произтича от установения правен режим с разпоредбите на чл. 15, ал.3 ЗС (отм.), редакция след изм. ДВ .бр.87/1974 год. и чл. 131, ал.1 ЗТСУ( отм.) в редакцията след изм. С ДВ.бр.45/84 год.. Прието е, че заваряването на крило от входната врата от страна на ответника Ч., както и поддържането на това състояние от страна на двамата ответника, съставляват неоснователни, противоправни действия, които препятстват упражняване правото на собственост от страна на ищеца. Поставените въпроси за допускане на касационното обжалване относно необходимостта ищецът по иска по чл. 109 ЗС да установи конкретните пречи за ползването, ако се приеме, че се касае до гаражна клетка, както и авторът на тези пречки, при положение, че едно от физическите лица –ответници по иска ( в случая Х. Т.), макар и собственик на жилище от жилищната сграда и на 1/2 идеална част от мястото, фактически не живее в този имот – т.е. тя не създава пречки, нито поддържа такива, ако са били създадени, преценен в контекста на доводите на касатора за начина на фактическо ползване на имота и пречките за това и решаващите мотиви на Решение № 299 / 15.06.2010 год. по гр.д. № 500/2009 год. на ВКС- II г.о.; Решение № 27 / 26.02.2015 год. по гр.д. № 5427/2014 год. на ВКС, както и предвид разясненията на ТР № 4/ 2015 година, прието на 06.11.2017 год. от ОСГК на ВКС налагат извод за липсата на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С посоченото тълкувателно решение са дадени задължителни разяснения относно предмета на доказване в производството по иск по чл. 109 ЗС и в хипотезите, когато се иска отстраняване на действия, с което се препятства упражняване правото ( доколкото не се касае до ограничения, установени от правната норма ) на собственост на ищеца по делото. В предметната рамка на правомощията си, решаващият съд в конкретния случай е направил своите фактически и правни изводи, посочил е, че с действията - заваряването на крило от вратата на входа за автомобили безусловно се препятства ползването на гаражната клетка, като в този контекст касационният съд не може да приеме, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика. Цитираните решения на състави на ВКС са постановени по конкретни хипотези преди тълкувателното решение, но са в същата насока относно предмета на доказване в производство по иск по чл. 109 ЗС, поради което не може да се поддържа тезата, че има противоречие, което би обосновало извод за допускане на касационното обжалване. Не може да се приеме тезата на касатора, че обжалвания съдебен акт е очевидно неправилен, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност като критерий за служебна селекция и допускане на касационното обжалване на обжалваното въззивно решение предполага порочен съдебен акт до степен на грубо и нетърпимо от гл.т. на контрола осъществяван от касационната инстанция, погазване на процесуалния ред за постановяване на законосъобразен съдебен акт или на императивни материално-правни норми .доколкото в настоящия случай не се констатират нарушения от посочения вид, то и на това основание не би могло да се допусне касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия