Определение № 4630 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. Г. Ч. против определение № 223 от 18.05.2026 г. постановено по ч. гр.д.№ 246/2026 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 489/ 23.02.2026 г. по гр. д. № 2459/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради отвод за формирана сила на присъдено нещо.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като не са обсъдени всички твърдения в исковата молба и не е съобразено наличието на нови факти – заснемане на реалната част, предмет на приключилото дело като самостоятелен имот в КК, който е предмет на сега предявения иск, издаването на констативен нот. акт, с който частната жалбоподателка е призната за собственик, записването по партидата на имота и на ответника и това, че страните по приключилото дело и предявения иск не са идентични.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК поради това че не е спазен принципа на равнопоставеност между страните и необсъждане на доводите, с което са нарушени чл. 8 и чл. 9 ГПК, твърди се противоречие със съдебната практика – Решение № 60136 от 27.10.2021 г. по гр.д.№1390/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о. Формулирани са два въпроса: 1. Длъжен ли е съдът при преценка за наличие на сила на пресъдено нещо да обсъди всички въведени от ищеца придобивни основания, включително настъпили след приключване на предходния процес юридически факти, включително водене на административни преписки в СГКК, оспорване на административните актове и произнасянето на Административен съд Пловдив и ВАС, които се отнасят до имотите/ части от имоти, които са били предмет на предходното дело, в случая го д 1227/2015г.? 2 Следва ли при преценка за наличие на сила на пресъдено нещо по чл. 299 ГПК съдът да изследва всички въведени от ищеца придобивни основания, включително настъпили след приключване на предходния процес факти на наследствено правоприемство, и налице ли е идентичност на основанието на иска, когато част от твърдените придобивни основания са възникнали след формиране на силата на пресъдено нещо по предходното дело, като са обективирани в констативен нотариален акт, който не е отменен? Обхваща ли силата на пресъдено нещо по чл. 299 ГПК права, за които се твърди да са придобити въз основа на юридически факти, настъпили след приключване на устните състезания между същите страни относно същия имот, който след приключване на предходното производство не е част от друг по - голям имот, а е самостоятелно обособен след проведена административна процедура в СГКК?

Ответникът по частната жалба оспорва допускането до касационно обжалване и основателността и по същество, тъй като новите факти, които се твърдят не съставляват нови придобивни основания, а е налице пълна идентичност между приключилото дело и предявения сега иск

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

По образуваното гр.д.№ 2459/2025 г. на Пловдивски окръжен съд Н. Г. Ч. е предявила против Д. И. А. иск за собственост за поземлен имот с идентификатор *.*.*. С исковата молба уточненията към нея твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *.*.* по КК и КР, находящ се в [населено място], район „З.“, [улица], с площ от 2 737 кв.м. Позовава се на придобивно основание – дарение от майка й Н. Д. Ч., оформено с нот. акт № 34, том 68, дело 16812 /1997 г. на нотариус при ПРС, с предмет: НИВА с площ от 2,737 дка в землището на [населено място] – З., в местността кв. , парцел , имот * от комасационен план, изработен през 1940 г., от общ имот с площ от 16,425 дка. Ищцата е посочила, че дареният имот през 1997 г., към момента на предявяване на иска е имот с идентификатор *.*.*, за който с констативен нот. акт № 28, т. 3 / 2024 г. на нотариус Т. К., вписан в СВ [населено място] под акт № 83, т. 68 / 25.07.2024 г. е призната за собственик. Ответникът Д. И. А. също е записан като собственик на 1/3 ид.ч. върху същия имот въз основа на нот. акт № 148, т. 103 от 04.12.2019 г. на СВ – [населено място], с който баща му И. Д. А. му е дарил 1/3 идеална част от 1 2737/16425 идеални части от имот с идентификатор *.*.*. Ищцата Ч. иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А., че единствено тя е собственик на поземлен имот с идентификатор *.*.*.

Ответникът Д. И. А. оспорва допустимостта на предявения иск с довод, че спора е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила с решение №438 от 13.04.2017 г. по гр. дело №1227 / 2015 г. по описа на ОС – Пловдив, потвърдено с решение № 43 от 09.03.2018 г., постановено по в. гр. дело № 526 / 2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, не допуснато до касация в тази част с определение по к.гр.дело № 3027 / 2018 г. на ВКС, с което е отхвърлен иск ищцата Ч., да се признае за установено по отношение на праводателя на ответника А. /И. Д. А. че е собственик на същия недвижим имот.

От данните по делото е видно, че с влязло в сила решение № 438/13.04.2017г. по гр.д. №1227/2015г. на Пловдивски ОС е отхвърлен предявеният от Н. Г. Ч. против посочени ответници, между които и И. Д. А., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК- за установяване на правото на собственост на ищцата върху недвижим имот от 2,737 дка. - бивша нива, находяща се в землището на [населено място] -З., кв., парцел , имот * от комасационен план от 1940г., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта на [населено място], с обща площ от 16,425 дка, за който е отреден УПИ--** за жилищно и обществено застрояване в кв. по плана на ПУП, с административен адрес- [населено място], [улица], при описани граници, на основание договор за дарение от 21.10.1997г., обективиран в нотариален акт №34, том 68, н.д. №16812/1997г. на нотариус Б., сключен с праводателката й - Н. Д. Ч., придобила същия имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ. Решението в тази част е потвърдено с решение на П. №43/09.03.2018г. по в. гр. д. №526/2017г. и не е допуснато до касационно обжалване с определение №247/15.05.2019г. по гр. д. №3027/2018г. на ВКС.

Първата инстанция е приела, че заснемането на реалната част, за която е отхвърлен иска в КК като самостоятелен имот не обосновава правен интерес от повторно предявяване на съдия иск на същото придобивно основание, защото предявеният отново иск е основан на същото придобивно основание договора за дарение от 1997 г., а снабдяването по-късно с констативен нот. акт не въвежда различно придобивно основание Обстоятелството, че по първото дело ответник по иска е бил И. Д. А. също не обосновава извод за различие на страните по двете дела, тъй като ответникът по настоящото дело Д. И. А. е частен правоприемник на спорното право /правото на собственост върху процесния имот/, което е придобил въз основа на деривативно придобивно основание - договор за дарение, обективирано в нотариален акт №33/2019г., и е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното спрямо праводателя му съдебно решение. Тъй като е формирана сила на пресъдено нещо, на основание чл. 299 ГПК е прекратил производството.

В. инстанция е потвърдила това определение, излагайки мотиви, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между приключилото дело и предявения иск, по който производството е прекратено на основание чл. 299 ГПК. Фактът, че след приключване на гр. д. № 1227/ 2015 г. на ПОС претендираната реална част от имот с идентификатор *.*.*** е придобила самостоятелен кадастрален статут, не е преценено като нововъзникнало обстоятелство, което да обоснове извод за разлика в предмета по двете дела. Приел е, че придобивното основание, на което ищцата се позовалва по иска, предявен по гр. д. № 2459/ 2025 г. на ПОС е същото, което е било разгледано по гр. д. № 1227/ 2015 г., а именно - дарение, обективирано в НА № 2 34, т. 68, д. № 16812 /1997 г., като снабдяването на ищцата, след приключване на делото, с констативен нотариален акт № 28, т. 3, рег. 6915, д. № 412 от 2024 г въз основа на документи - същия договор за дарение, не съставлява въвеждане на различно придобивно основание, защото този нот. акт няма правопораждащо действие, а само признава вече възникнали преди това права. Твърдения за изтекла придобивна давност като основание на новия иск не са въведени, т.е. не е наведено ново придобивно основание. Правен интерес от предявяване на нов иск има и когато ответникът се позовава на нови обстоятелства (правоизключващи, правоунищожаващи, или правопогасяващи), възникнали след приключване на първото дело, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, но договора за дарение, който е оформен с нот. № 33, т. III, рег. № 5535/ д. № 390/ 2019 г., с който ответникът придобива от баща си права от същия имот не е ново обстоятелство, а доказателство за частно правоприемство, настъпило след приключване на гр. д. № 1227/ 2015 г. В. съд е посочил, че това дарение можеше да обоснове предявяване на нов иск, но само ако първоначалният иск по гр. д. № 1227/ 2015 г. е бил уважен, тъй като обуславя нов правен спор за собственост. При отхвърляне на иска вписването на ответника като собственик не рефлектира на правното положение на ищцата, доколкото собственическите й права до размер на дарената идеална част са отречени със сила на пресъдено нещо на претендираното от нея основание – дарствено разпореждане. С тези мотиви е потвърдено определението за прекратяване на производството по повторно предявения идентичен иск.

Допускането до касационно обжалване е обусловено от обосноваване на основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В. определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът също не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваният въззивен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

По първият въпрос без противоречие в съдебната практика се приема, че при преценка дали е налице непререшаемост на предявен иск за собственост следва да се преценява дали по-късно предявеният иск е на същото придобивно основание, тъй както основанието е един от индивидуализиращите белези на иска. П. основания са изчерпателно изброени в чл. 77 ЗС – правни сделки, давност и способи, изрично посочени в закона – такива, които имат за последица придобиване на вещно право. В случая заснемането на реалната част от реституирания имот не е придобивно основание, тъй като заснемането или незаснемането на недвижим имот в кадастралната карта няма вещно действие. Силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск за собственост или ревандикация се формира относно посоченото от ищеца придобивно основание по отношение на конкретен имот, без значение как този имот е отразен в кадастралната карта. /Определение № 3562 от 29.06.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1413/2026 г., II г. о./ Ако съсобствен голям имот се заснеме в КК като няколко нови имота, това не прекратява съсобствеността, а новозаснетите имоти остават съсобствени при същите квоти. Одобряването на подробен устройствен план /ПУП/ за същите имоти също няма вещно действие /освен ако не е план, одобрен на основание чл. 16 от ЗУТ/. Не съставляват придобивни основания и не водят до възникване, изменение или прекратяване на вещни права и воденето на административни преписки в СГКК, оспорване на административните актове и произнасянето на Административен съд Пловдив и ВАС, които се отнасят до имотите или части от имоти, които са били предмет на гр.о. 1227/2015г.

Не съставлява придобивно основание и издаването на констативния нот. акт по чл. 587, ал.1 ГПК, с който е посочен идентификатора на реалната част, заснета като самостоятелен имот. Посоченото в него наследяване при твърдението за дарение от наследодателката приживе също не сочи на ново конкретно придобивно основание. Извършеното дарение от майката на ищцата през 1997 г. на идиална част от спорния имот е било посочено като придобивно основание по приклучилото дело.

Следователно първият формулиран въпрос, освен, че не кореспондира на мотивите на обжалваният акт, в което е обсъдено, че новия иск не е предявен на ново придобивно основание, въпроса е и неопределящ за изхода от спора, което е основание по него да не се допуска касационно обжалване. Същото се отнася и до втория въпрос, който е същия, но формулиран по различен начин. В случая нито един от новите факти, които се твърдят не са свързани с придобиване или изменение на вещни права, респективно с погасяването им за ответника. Предвид настъпилото частно правоприемство след влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска на ищцата по предходното дело и съгласно правилото на чл. 298, ал.2 ГПК, е налице и субективен идентитет между двете дела, което е обсъдено и от двете инстанции по същество.

Предвид изложеното, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Формално е посочено и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но по него не са формулирани различни въпроси от вече разгледаните. Поради това и предвид наличието на непротиворечива съдебна практика, с която е съобразено обжалваното определение, на това основание не се допуска касационно обжалване

Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Напротив, съдът е приложил правилата на чл. 299, ал.1 и 2, във вр. с чл.298, ал.2 ГПК, за които следи служебно. Не е нарушено състезателното начало и на равенството между страните, тъй като в състезателно исково производство, при спазване равнопоставеност между страните, спор със същите индивидуализиращи белези от обективна и субективна страна вече е разгледан и разрешен с влязло в сила решение. Частната жалбоподателка не посочва защо счита, че са нарушени чл. 8 и чл. 9 ГПК. Н. на приключил със сила на пресъдено нещо спор не противоречи на принципа на състезателност и на равнопоставеност в гражданския процес. Спазени са и съдопроизводствени правила. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение