Определение № 175 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 704/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от „СПАЦИЯ ТУР“ ЕООД срещу определение № 11521 от 16.07.2020 г. по ч.гр.д. № 6007/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на „СПАЦИЯ ТУР“ ЕООД, чрез управителя В. В. Н. срещу протоколно определение от 10.12.2019 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 84379/2017 г., с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Жалбопадателят „СПАЦИЯ ТУР“ ЕООД иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Като основание за допускане на определението на окръжния съд частният касатор сочи чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна, тъй като не е доказано наличието на особени непредвидими и непреодолими обстоятелства за пропускането на срока. Приел е, че не са такива обстоятелства, че управителят на дружеството се е намирал в чужбина през целия срок за подаване на въззивна жалба, а пълномощникът му претърпял хирургична интервенция в последния ден на срока, както и поради липсата и на юридическо образование и знания, не е подала жалбата по пощата в рамките на същия ден, а на следващия. Отсъствието на страната по делото от държавата също не може да се приеме нито за особено, нито за непредвидено обстоятелство. Когато страната е знаела, че срещу нея се води дело и замине в чужбина за повече от месец, тя е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма пълномощник по делото – чл. 40, ал. 1 ГПК. Изборът на лице, което да получава съдебните книжа е изцяло на страната, поради което липсата на на юридическо образование и опит у същото лице, според не може да е аргумент в подкрепа на искането за възстановяване на срока. Като друго непредвидено обстоятелство, страната е посочила, че в деня в който е изтичал срока за подаване на въззивна жалба, пълномощникът му е претърпял хирургическа офталмологична интервенция. Съдът не е приел и това твърдение, тъй като не се твърди наличието на това обстоятелство да е било налице през течение на целия период, а само в последния му ден. Както и не става ясно какво, извън липсата на знания и опит у пълномощника, е попречило предхождащи последния ден на срока. Няма дори твърдение въпросната офталмологична операция да е била наложена от внезапна и непредвидима травма или злополука, а плановите операции не представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Пълномощникът е разполагал с възможността да организира защитата на ответника през целия период до 25.02.2019 г., вкл. и чрез преупълномощаване на трето лице, дори и при липса на овластяване за това, когато интересите на упълномощителя са го налагали - чл. 43 ЗЗД. По делото, страната не е ангажирала никакви доказателства или искания за тези си твърдения. Направеното едва пред въззивната инстанция искане за разпит по делото на пълномощника му Ж. Щъркова, е приел за преклудирано на основание чл. 278, ал. 4, вр. 266, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното: Поставeният от частният касатор въпрос свързан с тълкуването на понятието „особени непредвидими обстоятелства“ и по-конкретно за неправилната преценка на обстоятелствата, които са довели до невъзможността да бъде подадена въззивната жалба в последния ден на преклузивния срок, като същата е била подадена веднага преди обяд на първия ден след неговото изтичане по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е релевантен за спора, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая по тълкуването и приложението на чл. 64 ГПК има установена съдебна практика, която не се нужда от промяна, а доколко фактите и обстоятелствата, на които се позовава страната за възстановяване на пропуснат срок са “особено непредвидими” е въпрос на конкретна преценка от съда. Поради отсъствие на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,