Определение № 683 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2012 г.

А. К. И. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 11390/2011 г. и приложила изложение на основанията по чл. 280 ГПК. Ответникът С. П. И. от [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: С обжалваното решение, постановено на 21. 06. 2012 г., Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 6375/2010 г. относно вината за разстройството на брака, родителските права, режима на контакти и издръжката на децата от брака и относно ползването на семейното жилище. Софийският районен съд, с решение от 20. 05. 2011 г. по гр. д. № 6375/2010 г. е прекратил с развод брака между С. И. и А. И. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, предоставил на бащата С. И. упражняването на родителските права спрямо децата от брака – П., роден на г. и Д., роден на г., с право на майката А. И. да ги вижда и взима всяка първа и трета събота и неделя от месаца от 9.00 часа в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване и двадесет дни през лятото, осъдил А. И. да заплаща издръжка на децата в размер на 100 лв. за П. и 100 лв. за Д. и предоставил семейното жилище в [населено място] на мъжа С. И.. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните по вина на жената в резултат на проявявано от нея неуважение към мъжа, твърдения за водени от мъжа й духове в семейния дом, неполагане на грижи за домакинството и липса на доказателства за проявено физическо насиле от страна на мъжа. Въззивният съд е предоставил на бащата упражняването на родителските права, като е приел, че към настоящия момент той може да обезпечи по-добър и желан от децата начин за живот, както и да упражнява нужния контрол върху тях, без да отрича родителския капацитет на майката. Градският съд е потвърдил решението относно ползването на семейното жилище с оглед интересите на децата. Въззивният съд е приел, че жалбата на А. И. в частта за издръжката не съдържа оплакване за определения размер, а съдържа претенция за присъждане на друга издръжка в случай, че упражняването на родителските права се предостави на майката, както и, че въззивната жалба не съдържа искане за друг режим на лични отношения между децата и майката. Искането на жалбоподателката за допускане на касация на въззивното решение относно вината за разстройството на брака, предоставянето на родителските права спрямо децата и предоставяне ползването на семейното жилище, е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателката не излага обосновани съображения в този смисъл. Искането по чл. 280, ал. 1 ГПК съдържа твърдения, че решаващият съд не е преценил доказателствата по делото правилно и в тяхната съвкупност, че изводите му противоречат на доказателствата, че правилният и точен анализ на доказателствата по делото налага извода, че вина за разстройството на брака има мъжът, евентуално двамата съпрузи и че предоставянето на родителските права на баща е в разрез с интересите на децата. Приетото от въззивния съд по тези въпроси не представлява разрешаване на правен въпрос, а е израз на доказателствените му изводи, които могат да бъдат основание на искането за допускане на касация. Те могат да бъдат преценявани и ревизирани от касационния съд след като е допуснато касационно обжалване при постановяване на решение по чл. 293 ГПК. Основателно е искането за допускане на касация на въззивното решение в частта относно режима на лични отношения между майката и децата и в частта за определената издръжка, дължима от майката. Въззивният съд не е изложил съображения по тези въпроси, като е приел, че въззивната жалба не съдържа оплаквания в този смисъл. Констатацията е неточна, тъй-като въззивната жалба съдържа подробни възражения относно размера на издръжката, дължима от майката, изтъкнати са доводи, че не е съобразена значителната разлика в материалните възможности на двамата родители, че не е определена общата сума на издръжката на всяко от децата поотделно и съображенията за дяловото разпределение на дължимата сума между двамата родители. В противоречие на закона и задължителната съдебна практика въззивният съд не е изложил изрични съображения относно режима на лични отношения между майката и децата, след като е потвърдил първоинстанционното решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата. Съдът е длъжен да изложи съображения по този въпрос, най-малкото като заяви, че възприема изводите на първоинстанционния съд за определения режим на лични отношения между децата и майката, мотивирайки се, че той е съобразен с интересите на децата – чл. 272 ГПК, чл. 59, ал. 2 – ал. 4 СК. Като решаващ съд, който не е изложил мотиви по въпросите относно издръжката на децата и режима на лични отношения между децата и майката, въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната съдебна практика – т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд