Определение № 206 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 206/2019 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 151100 от 19.11.2018 г., подадена от Т. Я. П. чрез адвокат Л. К. от САК против въззивно решение № 6401 от 11.10.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 1384/2018 г. на СГС, ІV „в” въззивен състав и обективирано в протокола от проведеното на 11.10.2018 г. открито съдебно заседание по делото. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответницата по касация В. М. Л. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат П. Т. от САК. Възразява срещу допускане на обжалването. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 279716 от 28.11.2017 г. по гр.д.№ 38087/2015 г. на СРС, 71 състав, в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата по чл. 247 ГПК, подадена от Т. Я. П., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение от 06.07.2017 г. досежно квотите, при които е допусната съдебната делба между двете съделителки. Въззивният съд е приел, че както в мотивите, така и в диспозитива на решение № 165627 от 06.07.2017 г. по гр.д.№ 38087/2015 г. на СРС, 71 състав, ясно и недвусмислено е прието и записано, че делбата се допуска при равни квоти – по едва втора (изписано цифром) ид.ч. за всяка съделителка, като липсва изписване с буква „S” – каквото е неоснователното твърдение на съделителката Т. Я. П.. Извършвайки преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в случая такива отсъстват. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката е поставила въпроса „Следва ли в диспозитива на съдебното решение по допускане на делбата изрично – цифрово и словно, да бъдат изписани квотите на всеки от съделителите ?” с позоваване на отмененото основание „противоречие с практиката на съдилищата” в редакцията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 86 от 2017 г. Настоящата касационна жалба е подадена след 30.10.2017 г., поради което при формирането на извод по въпроса дали са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не разполага с правомощие да съобразява наличието на противоречива практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо и предвид отсъствието на обосновка и доказателства за съществуването на основание в която и да е от приложимите, действащи към 19.11.2018 г. и понастоящем, редакции на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Такива пороци в случая не са налице. По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия