Определение № 1064 от 02.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Петрол комерс“ ООД, чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. Г., срещу въззивното решение № 239/12.06.2024г. по в.т.д. №118/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 54/30.ХІ.2023г. по т.д. №22/2023год. на Смолянски окръжен съд, за признаване за установено по отношение на „ПЕТРОЛ КОМЕРС“ ООД и „ЕКОЕНЕРГИЯ“ ООД, че „ЮГ 1“ ЕООД е съдружник в „Екоенергия“ ООД и притежава членствени права в „Екоенергия“ ООД по силата на договор с нотариална заверка на подписите рег. № 4533/25.VІІ.2017год. и на съдържанието рег.№ 4534/25.VІІ.2017г., том ІІ, акт №61/25.VІІ.2017г. на нотариус А. Ш., с рег. № 613 по РНК.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Твърди, че неправилно съдът е приел, че искът е неоценяем и е събрал държавна такса в размер на 80 лв., като счита, че претенцията е за установяване на членствени права, съответни на 70 250 дяла по 10 лв., е оценяем иск и цената му е в размер на стойността на дяловете, възлизаща на сумата от 702 500 лв. Поддържа, че това, че при уточняване на исковата молба е заявено, че се претендира само установяване на качеството съдружник, не променя факта, че претендираното спорно право е на горепосочената стойност. Счита, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е приложил чл. 71 ГПК. Сочи, че решението е неправилно и защото с предизвестие от 17.04.2017г. „Петрол комерс“ ЕООД е заявило прекратяване на членството си, като причините за горното са ирелевантни. Твърди, че считано от 17.07.2017г. членственото правоотношение на това дружество е прекратено на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ и към 25.07.2017г. – датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове, „Петрол комерс“ ЕООД вече не е бил съдружник в дружеството „Екоенергия“ ООД, което правело договора „очевидно нищожен“, а съдът бил задължен служебно да следи за нищожността на сделките. Поддържа, че съдът изобщо не бил изследвал въпроса дали към датата на сключване на договора за продажба на дружествените дялове, „Петрол комерс“ ЕООД е бил собственик на същите. С оглед подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговото обезсилване, евентуално - отмяна и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост, по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Задължен ли е бил въззивният съд в обжалваното въззивно решение да определи материалния интерес по заведения от ищеца иск в размер на 702 500 лв., представляващ стойността на процесните дялове от капитала на „Екоенергия“ ООД, да приложи нормата на чл. 71 ГПК спрямо ищеца „Юг 1“ ЕООД и да постанови задължително заплащане на държавна такса от „Юг 1“ ЕООД в размер на 4% от 702 500 лв.?“, за който въпрос сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по решение № 343/10.10.2023г. по н.д. № 441/2023г., 3 н.о., и ТР № 7/16.11.2015г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГК;

2. „Задължен ли е бил въззивният съд в обжалваното въззивно решение да изследва и констатира факта, че към 25.07.2017г. – датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове, „Петрол комерс“ ЕООД не е бил собственик на процесните 70 250 дялове по 10 лв. от капитала на „Екоенергия“ ООД, и че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.07.2017г. е нищожен?“, по който въпрос касаторът поддържа произнасяне в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2020г.

Ответникът по касационната жалба – „ЮГ 1“ ЕООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Р., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 29.10.2024г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът „Екоенергия“ ООД е подал писмен отговор на касационната жалба чрез назначения си особен представител – адв. М. М., в който по подробно изложените доводи претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения от чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, АС – Пловдив е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК – за установяване в отношенията между страните, че „ЮГ 1“ ЕООД е съдружник в „Екоенергия“ ООД и притежава членствени права на основание договор за продажба на дружествени дялове, сключен по реда на чл.129 ТЗ с нотариална заверка на подписите и на съдържанието. Въззивният съд е приел, че на 25.07.2017г. Общото събрание на съдружниците на „Екоенергия“ ООД, със съдружници към този момент - „Петрол Комерс“ ЕООД и „Топ Агро“ ЕООД, е взело следните решения: 1. съдружникът „Петрол Комерс“ ЕООД да продаде на „Юг 1“ ЕООД 70 250 дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на „Екоенергия“ ООД; 2. Да се приеме „Юг 1“ ЕООД за съдружник в „Екоенергия“ ООД; 3. Да се прекрати членството на „Петрол Комерс“ ЕООД в „Екоенергия“ ООД; 4. Да са промени дружествения договор по описания начин.

Апелативният съд е приел, че съдружникът „Петрол Комерс“ ЕООД е изпратил предизвестие за прекратяване на членството си в „Екоенергия“ ООД на 17.04.2017г., с посочване, че са проведени преговори и постигнато съгласие за продажба на дружествените му дялове на „Юг-1“ ЕООД, а „Юг-1“ ЕООД е изпратило молба да бъде прието като съдружник в „Екоенергия“ ООД поради закупуване на 50% от капитала на дружеството. Съдът е счел, че съгласно договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.07.2017г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, „Петрол Комерс“ ЕООД е продал на „Юг-1“ ЕООД целия си дружествен дял от „Екоенергия“ ООД, възлизащ на 70 250 дяла, всеки един с номинална стойност 10лв., представляващ 50% от капитала на „Екоенергия“ ООД, за сумата от 702 500лв., напълно изплатена на продавача към момента на подписване на договора. Промените в обстоятелствата били заявени за вписване в Търговския регистър със заявление вх.№ 20170725135838/25.07.2017г., по което бил постановен отказ за вписване №20170725135838-2/31.07.2017г., с мотиви, че заявителят не е изпълнил указанията за представяне на съгласие на заложния кредитор по договора за особен залог върху дружествените дялове в същата форма, в която бил сключен договорът за залог, решението на съответния орган на юридическото лице - съдружник за участие в ООД, както и дружествен договор в цялост.

Въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 16.08.2017г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, едноличният собственик на капитала на съдружника „Петрол Комерс“ ЕООД - Карамфил К. е прехвърлил 50 дружествени дяла, с номинал на стойност на всеки дял от 360лв., на номинална стойност 18 000лв., или 50% от капитала на дружеството, на Н. Карова. Съдът е посочил, че последвали две нови заявления за вписване на настъпилите промени по партидата на „Екоенергия“ ООД с вх. №20220119171938/19.01.2022г. и вх. № 20221027183015/27.10.2022г., по които били постановени откази за вписване, потвърдени с влезли в сила съдебни решения, съответно решение №17/28.02.2022г. по т.д.№ 7/2022г. на СОС, потвърдено с решение №275/6.06.2022г. по в.т.д.№202/2022г. на ПАС и решение №80/14.12.2022г. по т.д. №65/2022г. на СОС, потвърдено с решение №62/21.02.2023г. по в.т.д. №88/2023г. на ПАС, всичките с основен мотив - липсата на решение на ОСС на „Петрол Комерс“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ за прекратяване на членството му в „Екоенергия“ ООД.

АС – Пловдив е приел, че предявеният иск е основателен. Счел е, че договорът за прехвърляне на дяловете от 25.07.2017г. е сключен в изискуемата от закона форма и приобретателят на дружествените дялове „Юг 1“ ЕООД е придобил членствени права в дружеството, съответстващи на прехвърлените му дружествени дялове. Според въззивния съд транслативният ефект на прехвърлянето е настъпил след решението на Общото събрание на съдружниците на „Екоенергия“ ООД за приемане на „Юг 1“ ЕООД за съдружник, т.е. в случая, на 25.VІІ.2017г. е взето такова решение на Общото събрание на съдружниците. Въззивният съд е счел, че на проведеното ОСС на „Екоенергия“ ООД е гласувано решението на едноличния собственик на капитала на „Петрол Комерс“ ЕООД за прекратяване на членството му в „Екоенергия“ ООД, поради което всички откази на длъжностното лице по регистрацията за вписване на промени в членския състав на „Екоенергия“ ООД на това основание, са незаконосъобразни. АС – Пловдив е посочил, че настъпилата през месец август 2017г. промяна в членския състав на „Петрол Комерс“ ООД и прехвърлянето на дружествени дялове на новия съдружник Н. Карова, е ирелевантна, тъй като е последваща ОСС от 25.07.2017г. и самото прехвърляне на дяловете. Въззивният съд е посочил, че съгласно трайната съдебна практика по чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, приемането на нов съдружник в дружеството има правен ефект от момента на приемане на решението на ОСС спрямо дружеството и съдружниците в него, а спрямо третите лица - от момента на вписването. Посочил е, че макар и да не е било вписано в ТР, извършеното с договора прехвърляне на дружествени дялове има транслативен ефект, противопоставим на дружеството и на съдружниците в него.

Въззивният съд е посочил, че решението на регистърния съд, като постановено в охранително производство по съдебна администрация /в което не се разрешават спорове относно материални права/, с което е потвърден отказ за вписване на прехвърляне на дружествен дял, няма сила на пресъдено нещо по отношение на иска за защита на членствените права по чл. 124, ал. 1 ГПК, придобити в резултат на това прехвърляне. Поради което и влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени отказите на длъжностното лице по регистрацията не са пречка за съществуването на правоотношението по иска по чл. 124 ГПК, тъй като с тях не е разрешен спор относно материалното право.

Доводите за цената на иска и невнасяне на дължимата държавна такса според жалбоподателя, въззивният съд е приел за неоснователни, като е посочил, че е предявен неоценяем иск за установяване на членственото правоотношение на ищеца „Юг 1“ ЕООД в ответното дружество „Екоенергия“ ООД, и не се оспорва размера и цената на придобитите дружествени дялове. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Последователно в практиката си, ВКС поддържа разбирането, че несвоевременното събиране на дължимата държавна такса в пълния й размер, няма за своя правна последица недопустимост на постановеното решение. Неправилното определяне и събиране на дължимите държавни такси от съдилищата, е неотносимо към процесуалните предпоставки - положителни и отрицателни, свързани с допустимостта на предявените искови претенции и съответно постановения съдебен акт. Доводите на касатора, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът не е споделил тезата му, че искът е оценяем с оглед стойността на дружествените дялове, са неоснователни. В случая не се спори относно размера на придобитите дялове и тяхната стойност, както е приел АС - Пловдив, а относно придобиването на качеството съдружник от ищцовото дружество, поради което искът е неоценяем.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Настоящият съдебен състав намира, че първият поставен от касатора въпрос е свързан с несподеленото от въззивния съд неговото твърдение, че цената на иска следвало да се определи върху стойността на дружествените дялове на съдружника „Юг 1“ ЕООД. Въззивният съд е приел, че искът е неоценяем, тъй като със същия се претендира установяване на качеството съдружник на лицето, а не се спори относно размера на притежаваните дружествени дялове. Въпросът не може да обуслови допускането до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Предявеният установителен иск, породен от спора относно това дали дружеството -ищец има качеството на съдружник в процесното ООД, следва да се приеме за неоценяем, тъй като искът няма за предмет нито сделката по придобиване на дружествените дялове, нито спор относно размера на дружествените дялове или стойността им, за да са относими при определяне цената на иска. Сочената от касатора практика, на която се позовава, за да обоснове противоречие, е ирелевантна, тъй като цитираното решение по нак. дело №441/2023г. на ВКС, 3 н.о. е във връзка с обвинение за извършено длъжностно престъпление. Другият посочен акт от жалбоподателя - Тълкувателното решение № 7/16.11.2015г. по т.д.№7/2014г. на ОСГК на ВКС касае въпросът дали Прокуратурата на Република България е задължена да внася държавни такси при искове по ЗОДОВ и също е изцяло неотносим към казуса. С оглед горното касаторът не е обосновал допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, на което се позовава.

Вторият поставен въпрос, дали въззивният съд е бил задължен да изследва факта, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове, „Петрол комерс“ ЕООД не е бил техен собственик и договорът е нищожен, е свързан с тезата на касатора, че членственото правоотношение на съдружника „Петрол комерс“ ЕООД е прекратено с предизвестие по чл. 125 ТЗ и изтичане на срока по същото. Този въпрос не е обуславящ, тъй като не съответства на решаващите изводи на въззивният съд, който не е констатирал нито на коя дата е получено от дружеството предизвестието по чл. 125 ТЗ и започнал ли е да тече този срок, респ. кога е изтекъл и настъпило ли е соченото прекратяване с оглед и самото съдържанието на молбата - предизвестие. Въззивният съд е приел, че с приемане на решението на Общото събрание на съдружниците на „Екоенергия“ ООД от 25.07.2017г. за приемане на новия съдружник – „Юг 1“ ЕООД, е прекратено и членственото правоотношение на съдружника „Петрол комерс“ ООД. Във връзка с тези констатации на въззивния съд, касаторът не е поставил въпроси, които да могат да обусловят допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Действително във въззивната жалба са изложени доводи, че сделката е недействителна като сключена с увреждаща цел, които не са обсъдени от Апелативен съд – Пловдив, но това процесуално нарушение не се отразява на правилността на въззивното решение, тъй като такова възражение за нищожност не е въведено своевременно, а именно в преклузивните срокове за отговор по чл. 131 ГПК, респ. 367 ТЗ, нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор. Както се приема в Тълкувателно решение №1/27.04.2022г., постановено по т.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, освен когато следва да приложи императивна правна норма и порокът следва пряко от съдържанието и формата на сделката, а във всички останали случаи съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за това. Въззивният съд, макар да не е изложил изрични мотиви във връзка с такава преценка, не е констатирал, че процесният договор за прехвърляне на дружествени дялове страда от порок във формата и/или съдържанието, както да е сключен в противоречие с императивна правна норма, което е в съответствие с горепосочената практика на ВКС.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. Изложените от касатора доводи относно неправилността не биха могли да обусловят извод за очевидна неправилност по смисъла на горепосочената разпоредба, тъй като предпоставят преценка и обсъждане на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което отрича наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Касаторът е аргументирал очевидната неправилност на въззивния акт с доводи, повтарящи развитите в касационната жалба оплаквания по чл.281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивния акт, които не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.

Ответникът „Юг 1“ ЕООД е заявил изрично искане за присъждане на разноски и представил доказателства за сторени такива в размер на сумата от 5000 лв. / договор за правна защита от 17.10.2024г. и преводно нареждане от банка от 28.10.2024г. за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид горното на страната следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за процесуално представителство от адвокат.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение