Определение № 305 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 90093/06.10.2023 г. на М. М. М. и П. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат И. Ю., срещу въззивно определение № 11102/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 9547/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено определение № 20087312/11.04.2023 г. по гр. д. 15958/2021 г. на Софийски районен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответниците по жалбата – Й. Д. М. и К. Х. М. – М., [населено място], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, считат, че частната жалба е неоснователна, а определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 20069878 от 02.12.2022 г., по гр. д. № 15958/2021 г., с което е прекратено като недопустимо производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по предявения от Й. Д. М. и К. Х. М. – М. срещу Е. И. М., Е. М. М., С. П. Д. и М. М. М. иск по чл. 34 ЗС за допускане до съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], и е отменено определение № 20087312/11.04.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта с която ищците са осъдени да заплатят сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото на М. М. М. и П. С. Д., като правоприемници на починалата в хода на производството по делото С. П. Д.. Вместо него е постановено друго, с което молбата на М. М. и П. Д. за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че няма валидно заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК от М. М. и П. Д., в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на производството С. Д., до момента на постановяване на определението за прекратяване съгласно чл. 81 ГПК. Посочено е, че в отговора на исковата молба от 13.12.2021 г. от М. М. и С. Д. се съдържа искане за присъждане на разноски по делото, но е установено, че С. Д. е починала на 27.11.2021 г. С определение от 11.12.2021 г., като правоприемници на починалата, на основание чл. 227 ГПК, са конституирани наследниците й по закон – М. М. и П. С. Д.. Препис от разпореждането по чл. 131 ГПК им е връчен, съответно, на 17.01.2022 г. на М. М. и на 05.04.2022 г. на П. Д., чрез особения му представител адвокат В.. Към момента на депозиране на отговора на исковата молба /на 13.12.2021 г./ пълномощното на адвокат И. П. е било прекратено поради смъртта на С. Д.. Впоследствие нейните наследници не са заявили искане за присъждане на разноски по делото до момента на постановяване на определението за прекратяване на производството. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая жалбоподателят не поставя правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не се констатира наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не може да се приеме, че обжалваното определение е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, или че е явно необосновано, поради което не се налага извод да е налице очевидна неправилност, налагаща допускането му до касационно обжалване. За пълнота на изложението селдва да се посочи следното: Жалбоподателите, в качеството им на наследници на С. Д., са заявили, че поддържат молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 126 ГПК в частта за разноските, подадена от името на починалата, в която се прави искане за присъждане на разноските. В практиката си ВКС приема, че в хипотеза, при която делото е прекратено в закрито заседание, без да са проведени устни състезания, страните не знаят за приключването на делото и нямат възможността да претендират присъждане на разноски и да представят доказателства за извършването им. Дори да е направено възражение за недопустимост на иска от ответника, той може да претендира заплащането и да представи доказателство за сторените разноски и в срока и по реда на чл. 248 ГПК. Следва да се има предвид, че съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случая доказателства за извършването на разноски от С.Д. за заплащане на адвокатско възнаграждение не са представени. Приложеният договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021г. съдържа данни за уговорено, но не и за заплатено възнаграждение в размер на 600 лева. След като не е доказано разходването на разноски от страната в процеса, такива не могат да се присъдят и в полза на правоприемниците й. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.