Определение № 3157 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1235/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Топлофикация София“ЕАД, [населено място] против решение №1165 от 27.02.2025г. по гр.д. №6935/23г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- „К.“ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв.К. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи за недопустимост на касационната жалба поради императива на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима, доколкото искът третира дължимост на обезщетение в хипотеза на неоснователно обогатяване, при липса на установени търговски взаимоотношения във връзка със спора между страните. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Д. Т. е поддържал основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Поставен е въпрос № 1 /Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения?“ Във връзка с този въпрос, страната е направила оплакване, че съдът е приел за доказано, че ищецът е изградил спорните съоръжения със собствени средства, а този факт, според нея, не бил доказан. От това оплакване е направен извод, че след като на ищеца е разпределена доказателствената тежест, а съдът не е изискал токова доказване, то той не бил освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,а това не извършил. Касаторът е цитирал буквално извадки от мотивите на посочени от него решения на ВКС, от които е видно, че редица състави на този съд приемат, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички заявени доводи и доказателства. Поставен е въпрос № 2 „ Налице ли е възможност за пълно и главно доказване на спорните факти и доказателства по делото единствено с косвени доказателства, които не са в състояние пълно да изключат друга възможност, освен осъществяването на съответния факт или обстоятелство?“Страната е свързала така поставения въпрос с кратко оплакване, че съдът приел за неоснователни доводите, че по делото не било доказано, че ищецът е изградил съоръженията и е техен собственик. Страната е развила и своето разбиране, в контекста на твърденията си за неправилност на акта, чрез буквално възпроизвеждане на оплакванията си от касационната жалба, свързано с доказване на собствеността върху спорните съоръжения. Цитирани са и извадки от решения на ВКС / мотиви/ относно дефинирането на пълното и главно доказване.Други доводи не са развити. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият въпрос не е релевантен. Така поставен този въпрос е значим по всяко дело, неговата релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обаче, се определя от развитите конкретни доводи от страната, чрез изрично посочване на конкретни факти и обстоятелства, и доказателства, които съдът не е обсъдил и доводи за това -как това негово процесуално поведение се е отразило на постановения правен резултат. В случая, доводът на страната за това, че решаващият състав не е обсъдил възражението й за недоказаност на собствеността върху процесните съоръжения е фактически невярно. Съдът е изложил мотиви по това обстоятелство, които са подробни и разгледани в контекста на съществуващата правна уредба. Несъгласието с тези изводи е неотносимо към тази фаза на касационното производство. Или така поставен въпросът не е релевантен. Следва да се добави, също така, че страната не е сочила какво точно не е обсъдил съдът, а се е задоволила с кратки оплаквания за неправилност на неговите изводи, което също така не обосновава нито наличие на общо основание, нито подкрепя соченият допълнителен критерий. Вторият поставен въпрос е хипотетичен, неясен и изцяло фактически, а не правен. Страната, освен това го е развила единствено в контекста на оплакванията си за неправилност на акта, чрез твърдението за недоказаност на правото на собственост върху процесното съоръжение и чрез буквалното възпроизвеждане на оплакванията от касационната жалба, ирелевантни към тази фаза на производството. Липсата на общо основание е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване по въпроса. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение