Определение № 60509 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 997/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение18.06.2021 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1630 от 02.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. УКАЗВА на касатора „Енерго - Про Продажби“ АД - гр. Варна, ЕИК 103533691, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 164,29 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено. В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 701/14.01.2021 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 1630/ 02.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2607/25.06.2020 г. по гр. д. № 20445/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Х. И. Н. не дължи на дружеството сумата 8 214,35 лв., представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 23.03.2018 г. – 22.03.2019 г. по фактура №.../28.11.2019 г. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по следните въпроси: 1) допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства – сочи се противоречие с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о.; решение № 61/ 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г.о. и решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г., IV г.о.; 2) може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства – поддържа се противоречие с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о. и решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г.о.; 3) следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата- сочи се противоречие с решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., III г.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г.o.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г.о.; решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., III г.о. и решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/ 2013 г., II г.о.; 4) изпълнено ли е задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на акта си при наличие на формално изложени, неясни и неразбираеми мотиви – поддържа се, че въззивното решение противоречи на решение № 27 / 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г., IV г.о. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – Х. И. Н., не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 22.03.2019 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ) с фабричен № 1114021564336164, монтиран на обекта на ищеца, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4405 кВтч; 1.8.2 – 21 100 кВтч; 1.8.3 – 000000 кВтч; 1.8.4 – 42 236 кВтч и 1.8.0 – 67 642 кВтч. Електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в Българския институт по метрология (БИМ), която проверка е дала заключение (Констативен протокол от 25.11.2019 г.), че при софтуерно четене на уреда се установява намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4 – 42 236 кВтч. Според метрологичната експертиза, електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията. При монтажа на електромера, в протокола не е вписано какви са били показанията му по отчетни регистри 1.8.4 и 1.8.0. Отразено е само, че показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и дневна тарифа) са нулеви. Предвид резултатите от метрологичната експертиза, дружеството е издало фактура №.../28.11.2019 г. за сумата 8 214,35 лв., претендирана за заплащане от абоната като стойност на допълнително начислената (по показанията в регистър 1.8.4) ел. енергия за периода 23.03.2018 г. – 22.03.2019 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че процесната сума е недължима от ищеца. Посочил е, че към датата на извършване на проверката на електромера - 22.03.2019 г., действащите ПИКЕЕ не са съдържали разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Независимо от отмяната на ПИКЕЕ (2013г.) и липсата на действащи ПИКЕЕ към момента на извършване на проверката на електромера на ищеца, доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД, съдът е посочил, че купувачът дължи плащане на цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД). С оглед на това, когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. В случая обаче съдът е приел, че по делото не е установено при монтажа на електромера (на 06.07.2015 г.) на обекта на ищеца, отчетни регистри 1.8.4, и 1.8.0 да са били с нулеви показания, поради което и не може да се направи категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, че след като електромерът е монтиран нов с нулеви показания по т. нар. „визуализирани“ тарифи – тарифи 1 и 2, то следва, че показанията и по останалите тарифи също са били нулеви, вкл. и по регистри 1.8.4 и 1.8.0. Прието е, че по делото не са представени доказателства, от които да се установят показанията на електромера по отчетен регистър 1.8.4 при монтажа на електромера, поради което и не може да бъде направен безспорен извод, че измереното при метрологичната проверка количество ел.енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.4) от 42 236 кВтч е действително доставено и потребено от обекта на ищеца. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Първите два поставени от касатора въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол. Те са общо, абстрактно и теоретично формулирани, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. Третият процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема - е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС. Последният въпрос в изложението съдържа оценъчни твърдения на касатора и касае обосноваността на съдебния акт (по смисъла на чл.281, т.3 ГПК), която се проверява във фазата след допускане на касационния контрол, но не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - не е налице. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му, още повече, че касационната жалба се селектира за проверка на съдебния акт по правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение