Определение № 1278 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., чрез адвокат Б. З., срещу определение № 64/09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 458/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 258/23.11.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч за връщане на частна жалба вх. № 4887/05.10.2022 г. на Г. В. В. срещу определение № 671/23.09.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за неправилно и порочно. Твърди, че не разполага със средства и доходи за заплащане на държавна такса по делото. Позовава се на нарушаване на принципа за справедливост, както и че пред първоинстанционния съд делото е било гледано от незаконен, вкл. предубеден състав. Сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. последно ГПК. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното разпореждане за връщане на частна жалба на касатора срещу определение № 671/23.09.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. Въззивният съд е посочил, че с определение № 810/31.10.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд -Ловеч, са били отхвърлени молбите на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на такси по делото по повод подадена частна жалба с вх. № 4887/05.10.2022 г. Определението било връчено на частния жалбоподател на 08.11.2022 г., и с оглед липсата на данни да е обжалвано в законоустановения срок е влязло в сила на 15.11.2022 г. Със същото определение първоинстнционният съд, след като констатирал нередовност на частната жалба съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК - липса на приложен документ за платена държавна такса, оставил без движение частната жалба и дал указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовността и последиците от неизпълнение на тези указания. Жалбоподателят получил препис от определението, но в законоустановения едноседмичен срок, а и след това, не представил платежен документ за внесена държавна такса по частната жалба. Предвид гореизложеното, въззивният съд е намерил обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба за правилно и законосъобразно. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно, и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тази процесуалноправна норма в изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване. Сочения от касатора въпрос е: „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, законен или незаконен се явява съдебен състав, който е определен /избран/ в радикално нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, гарантиращ честен и безпристрастен съдебен процес?“, които според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставения въпрос е неотносим към случая. Този въпрос би бил относим, ако по делото са налице данни или се сочат такива от касатора, че при разпределението на делото е бил нарушен принципа за случайно разпределение на делата. Видно по делото, съдебния състав е определен с протокол за избор на съдия-докладчик от 23.09.2022 г., и няма данни съдът да е процедирал в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. Наред с това пред въззивния съд не е правено оплакване, че е налице нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, респ. не е налице произнасяне на въззивния състав в тази насока. Затова и по поставения въпрос и на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение