Определение № 523 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги “М.” със седалище и адрес на управление [населено място], [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 14.05.2015г. по в.гр.д.№376/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това З.”М.” е осъдена да предаде на Х. Х. Б. и Н. Ю. Б. владението на собствения на ищците недвижим имот, представляващ част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място-имот пл.№79 в кв.23 по плана на [населено място], [община] с площ от 220кв.м. /232кв.м. по кадастралната карта на селото/, при граници на мястото: път, имоти пл.№№78 и 77, която част разполага с два етажа-първи етаж със застроена площ от 139кв.м., състоящ се от стълбища и стълбищна площадка, коридори, две складови помещения и две стаи, и втори етаж със застроена площ от 173кв.м., състоящ се от стълбища, стълбищна площадка, коридори и шест стаи; отменен е като неверен н.а.№104, г.ІХ, рег.№5966, д.№1184/06.12.2013г. на нотариус Г.Г., с който ответната кооперация е призната за собственик на описания по-горе недвижим имот въз основа на давностно владение; осъдена е З.”М.” да заплати на Х. Х. Б. и Н. Ю. Б. сумата 10483лв., предявени от общо 12000лв. представляващи обезщетение за лишено право на ползване на гореописания имот за периода от 01.01.2009г. до 30.12.2013г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно: · Длъжен ли е съдът, решавайки по същество правния спор, да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и всички възражения и доводи на страните; · Длъжен ли е съдът, позовавайки се на показанията на свидетелите, да разгледа показанията в тяхната цялост и взаимовръзка; · Може ли да се счете, че с простото препращане /посочване/ в съдебния акт към показанията на свидетел, съдът е изпълнил задължението си да обсъди и анализира разглежданите показания; Счита ли се задължението за обсъждане на всички доказателства за спазено, когато в мотивите на съда не е намерил отражение процесът на формиране на волята му чрез излагане на изводите относно твърдяните по делото факти при обсъждане на всички релевантни за тях доказателства по делото и съобразно доводите на страните и значението от установяването или неустановяването им за изхода на правния спор; · Длъжен ли е съдът при анализиране на показанията на свидетел да извърши оценката, анализирайки отношението между тези показания и останалите доказателства по делото; · Съставлява ли процесуално нарушение при едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение. Поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Излагат съображения, че с обжалваното решение е разместена тежестта на доказване като в противоречие с практиката на ВКС е уважен иск по чл.108 ЗС без да е проведено главно доказване на собствеността. Поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпросите: · Дали извода за принадлежността на правото на собственост може да бъде основан единствено на непреки доказателства; · За постановяване на решение при напълно изяснено дело и след преценка на доказателствата в тяхната взаимовръзка и хронологичен порядък; · Дали без да е налице установен краен момент, в който фактическата власт е била упражнявана, може да се приеме, че владелецът е придобил по давност правото на собственост; · Може ли хипотетично упражнявана фактическа власт да бъде определена като владение, упражнявано явно, спокойно и противопоставяно през целия придобивен период както и дали то следва да бъде разкрито с конкретни действия на упражнена фактическа власт; · При липса на данни и без да е посочено едно фактическо действие, с което ищците да са ограничили достъпа до имота на ответниците, както и за фактическо действие, с което ищците да са установили фактическа власт с намерение за своене, може ли да се приеме, че са придобили правото на собственост по давност; · По въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, вкл. за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност; · Ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният иск ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност; · Следва ли позоваващият се на собственост въз основа на давностно владение да докаже основанието, на което упражнява фактическа власт, срокът в който е владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на владението; · При положение, че придобивната давност не се прилага служебно от съда, следва ли за да се приложи краткият придобивен давностен срок, да е извършено изрично позоваване на добросъвестно владение; · При въведени с исковата молба две паралелни основания, а именно покупко-продажба и давностно владение, следва ли съдът да се произнесе по вида на владението, след като се е признесъл, че ищците са придобили това право по давност; · В случай на разпореждане с предмета на спора в хода на дело, и при условие на формирана на основание чл.121 ГПК /отм./ съответно чл.226 ГПК сила на присъдено нещо върху приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с което е установено, че продавачите не са били собственици, отразява ли се и по какъв начин това на характера на установеното от тях владение; · Дали незнанието, че праводателите-продавачи не са били собственици е необходимо да е съществувало в целия придобивен период или с узнаването на това обстоятелство добросъвестното владение се превръща в недобросъвестно. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. Х. Б. и Н. Х. Б. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Предявен е иск за признаване право на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен на 09.02.2001г. и на евентуално заявено основание за придобиване правото на собственост по давност с твърдения, че фактическата власт върху имота се упражнява от 1995г. и за предаване владението върху недвижим имот, както и за присъждане на сумата 10483лв. обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот за периода от 01.01.2009г. до 30.12.2013г. /датата, на която исковете са предявени/. С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са основателени. Прието е че двуетажната масивна жилищна сграда е строена поетапно от 1956г. до 1963г. от ТКЗС-с.М. без строителни книжа и без право на строеж в имот, върху който от 1956г. фактическа власт е упражнявал Ю. И. С., на когото този имот е бил “продаден” с частен писмен документ /договор от 05.05.1956г./ от Г. А. И.. Прието е, че в предходно съдебно производство между Х. и Е. С. като ищци и ТКЗС-с.М. /в ликвидация/ като ответник, заместен от правоприемници З. “М.”, [фирма]-гр.А., ЗК”П.”-с.П. и частни земеделски стопани е бил поставен въпросът за собствеността върху имот пл.№79, ведно с изградените в него шест сгради, като претенцията на Х. и Е. С., праводатели на Х. и Н. Б., основаваща се на изтекла в тяхна полза придобивна давност е била приета за недоказана и отхвърлена с влязло в сила решение на Бургаския окръжен съд от 07.12.2001г. по гр.д.№1387/2000г. Прието е, че това решение е обвързващо спрямо страните в настоящето производство с оглед на което Х. и Н. Б. не могат да заявяват отново свое право на собственост, произхождащо от придобивна давност до края на 2001г. Изложени са обаче и съображения, че Х. и Е. С. са се снабдили с нотариален акт, с който са признати за собственици въз основа на давностно владение върху процесното дворно място и построената в него сграда през 2001г. / н.а.№98, съставен на 07.02.2001г., том І, рег.№619, н.д.№80/2001г./ и с н.а.№104/09.02.2001г., том І, рег.№653, дело №85/2001г. са го продали на Х. и Н. Б.. Изложени са съображения, че независимо от обстоятелството дали тази сделка е можела или не да произведе транслативното си действие, от момента на сключването й Х. и Н. Б. могат да се позоват на изтичането на нов давностен срок за придобиване на имота, доколкото силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№1387/2000г. на Бургаския окръжен съд не се простира за периода след датата на постановяването му. Освен това е прието, че от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Х. и Н. Б. владеят имота от 1995г., направили са ограда, декларирали са го още през 1998г. и са заплащали редовно местните данъци за него, правили са ремонт на сградата /показанията на свид.И./, осъществили са фактическа власт върху целия имот, считали са го през цялото време като собствен и са отблъсвали опитите на ответника да осъществи фактическа власт върху него /което е прието за установено от молби до РП-А. от 11.05.2011г. и 20.07.2011г., заведени няколко искови производства от ответната кооперация, които са приключили с влезли в сила решения, отричащи изцяло правата на кооперацията върху процесния имот. Поради това е прието, че придобивната давност, течаща в хода на тези производства, не се смята за прекъсната. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за периода, през който е прието, че в полза на Х. и Н. Б. е текла придобивна давност, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса в случай на разпореждане с предмета на спора в хода на делото и при условие на формирана на основание чл.12, ГПК/отм./, съответно чл.226 ГПК сила на присъдено нещо по отношение на приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с което е установено, че продавачите не са били собственици, отразява ли се и по какъв начин на установеното от тях владение. Касационно обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде извършено тълкуване на правните последици на чл.226 ГПК в подобна хипотеза. Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност. Основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси съставлява обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил и преценил показанията на свидетелите относно частта, върху която всяка една от спорещите страни е осъществявала фактическа власт през исковия период, включително с оглед въведеното от кооперацията твърдение, че в сградата са обособени два самостоятелни обекта, както и възражението на кооперацията, че заявената по реда на чл.59 ЗЗД претенция е погасена по давност. По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед становището, изразено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №65/16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г. на Четвърто ГО на ВКС, решение №176/28.05.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№759/2010г., решение №65/30.07.2014г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№1656/2013г. и решение №266/29.06.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1058/2010г. По реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника с оглед становището, изразено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №92/16.03.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№980/2011г.- и решение №115/30.04.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№805/2011г. Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният иск ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност с оглед на обстоятелството, че в обжалваното решение е прието за безспорно установено, че през последните пет години ответната кооперация е владяла имота без правно основание /т.е. прието е, че в този период предявилите иска лица са били лишени от възможността да упражняват фактическа власт върху имота/, поради което дължи на ищците заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед становището, изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №86/07.04.2010г. на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№110/2009г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение