Определение № 120 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 260193/24.07.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1291/2020 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон. Насрещната страна Д. И. Р., чрез адвокат Ц. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. И. Р. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 9652,20 лв. - преизчислени количества електроенергия от 51 339 кВт. ч. за периода от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], бл. 143 а, вх. 3, ет. 1, ап. 2. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на Д. И. Р. съдебноделоводните разноски по делото. За постанови този резултат, въззивният съд установил, че длъжностни лица на “Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на Д. Р., при която са установени показания в регистър 1.8.3 /т.нар. скрит регистър/ от 051399 квтч.; електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в Български институт по метрология /БИМ/. При осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната Р. е констатирана намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; същият съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. "Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 51 339 квтч. Издадена е фактура за сумата от 9 652,20 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че средството за търговско измерване /СТИ/ е било в метрологична годност, като според вещото лице е практически невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по третата тарифа /регистър 1.8.3/; предвид, че абонатът е битов, СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи; наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред /и по-точно – в тарифната схема/. Съдът изложил съображения, че след изменението на ЗЕ от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметка на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но условие за такава корекция е снабдителят да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, като условие за корекция е и да съществуват действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното измерване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Корекцията е извършена от касатора въз основа на изменени разпоредби на Закона за енергетиката, влезли в сила на 17.07.2012 г. и действащи от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и доколкото КЕВР не е приела нови правила на мястото на отменените, липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В общите условия на доставчика на ел. енергия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, а това нарушава разпоредбите на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В заключение приел, че едностранна корекция от страна на доставчика е недопустима, тъй като липсва две от предпоставките за извършване на подобна корекция - предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки и спазване на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното измерване. По тези съображения намерил отрицателният установителен иск, предявен от потребителя, за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД –като произнесен в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г. и решение № 21/01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 г.; има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както и при сега действащите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ – твърди се противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г.; дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. - разрешен според касатора в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г. Развиват се и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че от значение за постановеното от съда са само онази част от въпросите, касаещи действащите правни норми и правила към периода, предмет на спора. Част от тях се и припокриват. Въпросите, които са разгледани от въззивния съд и са от значение за постановения резултат, уточнени от състава на Върховяния касационен съд, и разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика, са: съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия; има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 З Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато по посочените два правни въпроса. Мотивиран от горното, съдът