Определение № 92 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 762/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ“Орион – В. Н.“ представлявана от постоянен синдик И. К. против определение № 4093/18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2541/2021 г. от 2-ри състав на ОС – Варна. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на районен съд, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че има образувани две дела по предявен от ЕТ „Орион-В. Н.“ срещу Р. Д. Я. иск с правно основание чл. 439 от ГПК, а именно гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС. Налице е идентичност не само в страните по делата и вида на предявения иск, но и в петитума на исковата молба, като се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че е незаконосъобразно принудителното изпълнение по изп. дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ № ...-С. Д., тъй като ответникът не разполага с материално право, разрешено със сила на присъдено нещо, за да бъде въведен във владение, както и право на индивидуално принудително изпълнение. Съдът е установил, че гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба с вх. № 25191/30.11.2020 г. на ЕТ „Орион-В. Н.“ срещу Р. Д. Я. с правно основание чл. 439 от ГПК. На 21.04.2021 г. е образувано и гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС между същите страни, за същото искане и на същото правно основание след изпращането му по подсъдност от Бургаския районен съд (образувано по искова молба от 02.12.2020 г. под № 7775/2020 г. по описа на БРС). Поради изложеното е приел, че по-рано образуваното дело е това по гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и тъй като става въпрос за дела между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също правно основание, второто по ред дело следва да бъде прекратено като недопустимо. Посочено е, че наличието на висящ процес по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС към момента на образуване на производството по гр. дело № 5825/2021 г. по описа на ВРС, както и към настоящия момент, представлява абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и обуславя недопустимост на по-късно образуваното производство по гр. дело № 5825/2021 г. по описа на ВРС, което правилно е прекратено служебно от съда на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че определението на съда е очевидно неправилно, основание по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност се обосновава с обстоятелството, че по-рано образуваното гражданско дело е прекратено, като към настоящия момент е налице определение на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на определението на въззивен съд, с което е потвърдено определението за прекратяването на това дело. Касаторът твърди, че след прекратяването на по-рано заведеното дело е налице висящо производство по по-късно заведеното. С цитираното от касатора определение на ВКС, постановено по гр.д.№ 2095/2021 г. по описа на ІІІ гр.отд., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 260120 от 10.03.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 81/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 4227 от 22.12.2020 г. по гр.д. № 3492/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника – Р. Д. Я., че същият „няма право на индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ С. Д.“, образувано въз основа на издаден по гр. д. № 2840/2015 г. на Окръжен съд – Варна обратен изпълнителен лист от 09.12.2019 г.; и за установяване, че неправилно с изпълнителния лист е постановено предаване владението на описаните недвижими имоти в полза на ответника. В това определение на ВКС е посочено, че за да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд е приел, че предвид наведените в исковата молба фактически основания и петитум (и допълнително направените уточнения), с предявения иск се цели оспорване действията на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, както и предпоставките за издаване на обратния изпълнителен лист от 09.12.2019 г., респ. законосъобразността на постановеното от съда разпореждане. Тези основания са несъответни на предмета и целта на иска по чл.439 ГПК. С този иск се оспорва материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, поради новонастъпили факти - след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нито действията на съдебния изпълнител (образуването на изпълнително дело, респ. отказа му да го спре на основание чл.638, ал.1 ТЗ), нито пороци в производството по издаване на изпълнителен лист (неправилността на разпореждането на съда), могат да бъдат оспорвани чрез отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК. Посочено е още, че и ищецът - ЕТ „Орион – В. Н.“ - не е процесуално легитимиран да води иска, доколкото длъжник по изпълнителното дело е физическото лице В. Н.. Наличието на влязло в сила определение, с което се прекратява по-рано заведеното дело по горните съображения, не води до възобновяване на висящността на по-късно заведеното дело, доколкото спорът относно допустимостта на предявения иск е разрешен с влизането в сила на определението, с което се прекратява по-рано заведеното дело. Предвид изложеното, не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. Въпросите относно служебно събиране на доказателства са неотносими към настоящото производство, тъй като не се касае за събиране на доказателства по съществото на спора, а констатации относно наличието на висящи дела, страна по които е и касаторът в настоящото производство. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС