Определение № 1284 от 12.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 687/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. С. срещу определение № 417 от 22.12.2025г. по в.ч.т.д. № 648/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1054 от 14.07.2025г. по т.д. № 266/2025г. на Окръжен съд – Пловдив за прекратяване като недопустимо на производството по делото, образувано по искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК на Р. С. С. срещу „Пи и Пи Груп“ ООД и „ЕНДОелектроникс“ ЕООД.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Неправилно е счетено, че липсва процесуална легитимация за водене на иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК. При успешно провеждане на този иск ще се установи, че „ЕНДОелектроникс“ ЕООД няма вземане от "Пи и Пи Груп“ ООД и припадащата се сума за този взискател няма да бъде разплащана, а при установяване на вземането на Р. С. С. в качеството й на присъединен взискател по реда на чл.459 от ГПК с допуснато обезпечение - запор на движими вещи, сумата ще й бъде платена изцяло. Нито едно от вземанията не е привилегировано по смисъла на чл. 136 от ЗЗД. Вземанията са хирографарни и са от един и същ ред. Единствено в случай, в който мнимият кредитор е с по-заден ред на вземане по смисъла на чл. 136 от ЗЗД, търсещият защита по реда на чл. 464 от ГПК кредитор не би имал правен интерес от иска. Необоснован е и изводът за признание от страна на касатора, че разпределената на „ЕНДОелектроникс“ ЕООД сума е предадена от частния съдебен изпълнител на дружеството. Изложените обстоятелства са били единствено за извършено разпределение.

Р. С. С. иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение № 75 от 28.02.2022г. по ч.гр.д. № 321/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 464 от 01.11.2016г. по ч.т.д. № 553/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 88 от 21.02.2017г. по ч.т.д. № 296/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно поставените въпроси са:

1. Допустим ли е иск с правно основание чл. 464 от ГПК от кредитор без съдебно установено вземане, но с допуснато обезпечение запор на движими вещи, продадени на публична продан, след като е наложен обезпечителният запор, който е присъединен по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК по изпълнително дело, против друг кредитор, за който се твърди да е мним взискател със съдебно установено вземане?

2. Допустим ли е иск на хирографарен кредитор, без съдебно установено вземане, но с допуснато обезпечение запор на движими вещи, продадени на публична продан, след като е наложен обезпечителният запор, който е присъединен по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК по изпълнително дело, против друг хирографарен кредитор, за които се твърди да е мним със съдебно установено вземане, които се удовлетворяват съразмерно с оглед вземанията си?

3. Постигната ли е съдебната защита на хирографарен кредитор без съдебно установено вземане, но с допуснато обезпечение запор на движими вещи, по реда на чл. 459 от ГПК с факта на спиране на предаване на сума по съразмерност от разпределението и заделянето й до представяне на изпълнителен лист преди ЧСИ или е допустимо и предявяване на иск по чл. 464 от ГПК против кредитор, за който се твърди да е мним и който получава по съразмерност суми по разпределение?

4. Налице ли е преюдициалност между исково производство по установяване съществуване на вземане и/или осъдителен иск, по който е допуснато обезпечение запор на движими вещи, продадени на публична продан, след като е наложен обезпечителният запор, който е присъединен по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК по изпълнително дело, водено от друг кредитор, и иск по реда на чл. 464 от ГПК на обезпечения кредитор със запор на движими вещи против кредитора с установеното вземане?

5. Следва ли да бъде спряно производството по иска по чл. 464 от ГПК, заведено от кредитор без съдебно установено вземане, но с допуснато обезпечение запор на движими вещи, продадени на публична продан, след като е наложен обезпечителният запор, който е присъединен по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК по изпълнително дело, образувано от кредитор, за който се твърди, че е мним, до приключване на производството, по което е допуснато обезпечение чрез запор на движими вещи с влязло в сила решение?

Според касатора въззивното определение е и очевидно неправилно. Това е поради извода на състава на Апелативен съд – Пловдив, че след като частният съдебен изпълнител е разпределил суми по изпълнителното дело, то това обстоятелство се приравнява на извършено плащане, поради което не е бил налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК от конкуриращ взискател. В тази връзка са нарушени основни принципи на съдопроизводството.

От насрещните страни по касационната жалба „Пи и Пи Груп“ ООД и „ЕНДОелектроникс“ ЕООД са подадени отговори, съгласно които тя се счита за неоснователна. Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито определението е очевидно неправилно. Изцяло се споделят изводите на въззивния съд. От „ЕНДОелектроникс“ ЕООД допълнително е изложено, че действително има разпределение на суми. Съразмерно на вземането на дружеството са преведени 49 542. 17 лева. За превода е приложен електронен банков документ (детайли за транзакция от 02.10.2025г., въз основа на разпределение от 28.07.2025г.).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, съдът намира следното:

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че предмет на т.д. № 266/2025г. на Окръжен съд – Пловдив е бил иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК на Р. С. С.. От ищцата е било поискано признаването за установено, че не съществува вземане на "ЕНДОелектроникс" ЕООД към "Пи и Пи Груп" ООД за сумата от 112 000 лева, дължима по запис на заповед от 24.02.2024г. с падеж на същата дата, за което вземане е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 28.01.2025г. по ч. гр. д. № 1154/2025г. на Районен съд - Пловдив и което е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 35/2025г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 на КЧСИ. Изложено е било, че ищцата е кредитор на "Пи и Пи Груп" ООД по договори за заем от 28.02.2022г., 10.04.2022г., 26.07.2022г., 28.10.2022г. и 28.11.2022г. По повод заведени дела срещу дружеството (т.д. 41/2025г. и № 96/2025г. на Окръжен съд – Пловдив) е било допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху движими вещи - солариуми с оборудване, собственост на ответника. Въз основа на издадени обезпечителни заповеди е било образувано изпълнително дело № 43/2025 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова и извършен опис на запорираните движими вещи (на 21.01.2025г.). Същите движими вещи са били описани и по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Атанас Атанасов, проведен е бил публичен търг и на 09.04.2025г. вещите са били продадени на трети лица, които са внесли цената от проданта. Първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо поради липсата на правен интерес от воденето му.

Изводът за недопустимост на производството е бил споделен от въззивния съд.

Според състава на Апелативен съд- Пловдив в самата частна жалба на Р. С. С. (частна жалба вх. № 26464/24.07.2025г.), за разлика от становището й в първоинстанционното производство, е било изложено, че внесените парични средства от проданта са разпределени (че частният съдебен изпълнител е разпределил съразмерно с оглед вземанията на взискателите паричните суми), т.е. че получената от проданта сума вече не е по сметка на частния съдебен изпълнител. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК съществува само ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане, се намира по сметка на съдебния изпълнител. Отделно от това кредитор с обезпечено вземане няма интерес от предявяване на иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК срещу обикновен кредитор. Видно от съдържанието на чл. 459 от ГПК е, че правата и законните интереси на ищеца са охранени и предявяването на иск по чл. 464 от ГПК е безпредметно. Правното статукво, което се желае да бъде постигнато чрез исковия процес, е вече актуално в правния мир. Действително защитата по чл. 464, ал. 1 от ГПК е с по-силен интензитет, но даден кредитор би следвало да има възможност да я инициира при несъмнен и доказан правен интерес. Нормата, на която ищецът основава правния си интерес от завеждане на този иск, му предоставя същите права - спира се предаване на сумата от публичната продан на вещите, предмет на допуснатото обезпечение, до представяне на изпълнителен лист по обезпечения иск или отмяна на обезпечението.

Съгласно представено от ЧСИ Атанас Атанасов удостоверение в първоинстанционното производство (изх. № 584/23.04.2025г.) сумата от проданта на движимите вещи на длъжника "Пи и Пи Груп" ООД (96 107. 16 лева) е постъпила по специалната сметка на частния съдебен изпълнител на 08.04.2025г. Не е била удостоверявано тя да е предавана на кредитор съгласно извършеното разпределение, нито такива обстоятелства са били заявявани или установявани от „Пи и Пи Груп“ ООД или от „ЕНДОелектроникс“ ЕООД в хода на първоинстанционното или частното въззивно производство до произнасянето от страна на въззивния съд от 22.12.2025г.

При тези установени обстоятелства четвъртият и петият от поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т. 1), приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросите не съответстват на мотивите на въззивния съд в определението му. Този съд не е обсъждал връзка на обусловеност между производството по иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК, водено от обезпечен кредитор по чл. 459, ал. 1 от ГПК, и производството по осъдителен паричен иск на кредитора, в какъвто смисъл са формулираните въпроси.

Останалите въпроси ( първи, втори и трети ) са идентични. Те съдържат питането дали кредиторът с обезпечен иск по чл. 459, ал. 1 от ГПК е процесуално легитимиран да води иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК, когато оспорва вземане на друг кредитор - взискател в изпълнителното производство, в което обезпеченият кредитор е присъединен, след като изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е обуславящ за изводите на въззивния съд, който е отрекъл такава легитимация. Налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът е от значение за развитие на правото при липсата на практика на ВКС в такава хипотеза (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Посочените от касатора определения на състави на ВКС не съдържат отговор на въпроса.

Настоящият съдебен състав намира, че този отговор следва да бъде положителен. Кредитор с обезпечен иск по висящо исково производство за парично вземане е процесуално легитимиран да води иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК срещу друг кредитор, който е взискател в изпълнително производство, по което изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, щом, подобно на общия случай на чл. 464, ал. 1 от ГПК, удовлетворението на обезпечения кредитор, присъединен в изпълнителното производство, зависи от това на кредитора с оспорено вземане. Член 464, ал. 1 от ГПК урежда реда за оспорване на вземането на друг кредитор в изпълнителното производство и няма причина, следваща от буквалното, граматическо, но и логическо тълкуване на разпоредбата, поради която да се ограничи процесуалната легитимация за водене на иска от присъединения в изпълнителното производство обезпечен кредитор (чл. 459, ал. 1 от ГПК). Касае се все за защита на конкуриращ взискател.

Това са и обстоятелствата в случая, така както те се установяват от събраните до приключването на частното въззивно производство доказателства.

Налице са висящи производства по предявени от Р. С. С. парични искове, по които е допуснато обезпечение и са наложени запори върху движими вещи, като към предмета на обезпечението е насочено изпълнение (вещите са продадени и е извършено разпределение по изпълнително дело № 35/2025г. на ЧСИ Атанас Атанасов). Р. С. С. е присъединен по право взискател в изпълнителното производство, който не се ползва с право на предпочтително удовлетворение пред кредитора с оспорено вземане "ЕНДОелектроникс" ЕООД (вземанията по договори за заем и запис на заповед са с еднакъв ред и се удовлетворяват съразмерно съгласно чл. 136 от ЗЗД). Както припадащата се на обезпечения кредитор сума, така и тази на кредитора с оспорено вземане е запазена по сметка на съдебния изпълнител. При представяне на изпълнителен лист въз основа на осъдителни решения в полза на Р. С. С. и уважаване на иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК би се предала не само припадащата й се съгласно извършеното разпределение сума, но и тази, разпределена на кредитора с оспорено вземане.

Изводите на въззивния съд, че Р. С. С. не е легитимирана да води иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК поради предвидена специална защита по чл. 459, ал. 1 от ГПК, е направен в противоречие с процесуалния закон. Необосновани, с оглед на събраните до приключване на частното въззивно производство доказателства, са и изводите, че тя е привилегирован взискател, съответно, че разпределената на "ЕНДОелектроникс" ЕООД сума е предадена. Противно на възприетото от въззивния съд, в частната жалба на Р. С. С. не е имало потвърждаване на последното обстоятелство. Напротив, в първоинстанционното производство е постъпило удостоверение от ЧСИ Атанас Атанасов, че сумата от проданта на движимите вещи на длъжника "Пи и Пи Груп" ООД е налична по сметка на частния съдебен изпълнител. В частното въззивно производство не са били сочени други, различни обстоятелства, нито са събирани доказателства в тази връзка.

Тъй като обжалваното въззивно определение е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК), то следва да бъде отменено с връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В това производство, след даване на възможност за становище на Р. С. С. и на „Пи и Пи Груп“ ООД, следва да бъде обсъден представеният в частното касационно производство с отговора на „ЕНДОелектроникс“ ЕООД банков документ за трансакция в полза на дружеството от 02.10.2025г. въз основа на разпределение от 28.07.2025г. на ЧСИ Атанас Атанасов. Документът, съответно фактът на евентуално извършено предаване на сума въз основа на разпределение по изпълнително дело № 35/2025г., не могат да бъдат самостоятелно съобразявани от касационната съдебна инстанция. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, приложим и в частното касационно производство, относими са обстоятелствата, настъпили до приключване на производството пред въззивния съд. Съгласно възприетото в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС в касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 от ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани. Те са в рамките на проверка за неговата валидност, процесуална допустимост и правилност, при недопустимост да се съобразяват нови доказателства и да се установяват нови факти. Важими са постановките на т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004г. по гр.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното съдът