Определение № 3374 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 877/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Л. П. М., чрез процесуален представител адв. В. К. и от Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, против въззивно решение № 317 от 10.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 138 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 1477/2023 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. П. М. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 05.05.2020 г. обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК по досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо РУ - Добрич, пр. пр. № 1000/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. П. М. против Прокуратура на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 05.05.2020 г. обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК по досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо РУ - Добрич, пр. пр. № 1000/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, за горницата над 10 400 лева до претендираните 25 000 лева; отменено е решение № 138 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 1477/2023 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. П. М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 05.05.2020 г. обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК по досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо РУ - Добрич, пр. пр. № 1000/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, за горницата над дължимите 5000 лева до 10 400 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен в тази част. Ищецът обжалва решението в отхвърлителната част, а ответникът в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Жалбоподателят Л. П. М. се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещната страна Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Жалбоподателят Прокуратура на Република България се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Л. П. М. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: От събраните по делото доказателства е установено, че досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич е образувано на 05.05.2012 г. срещу ищеца Л. П. М., затова, че на 04.05.2020 г. в [населено място], на отбивката до бул. „25-ти септември“ срещу туристическа спалня „Д.“, в посока [населено място], извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото умишлено препречил с управлявания от него лек автомобил марка „Порше Кайен“ с peг. [рег.номер на МПС], пътя на движещия се след него лек автомобил марка „Порше Каейн“ с peг. [рег.номер на МПС] управляван от Г. Д. П., като го принудил да спре, след което слязъл и с метален предмет /чук/ счупил стъклото на предна лява врата, като деянието е извършено при управляване на моторно превозно средство, и е съпроводено с изключителна дързост престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, и затова, че на 04.05.2020 г. в [населено място], на отбивката до бул. „25-ти септември“ срещу туристическа спалня „Д.“ в посока [населено място] повредил противозаконно чужда движима вещ-лек автомобил марка „Порше Каейн“ е peг. [рег.номер на МПС] управляван от Г. Д. П., като счупил стъклото на предна лява врата – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Със заповед № 269/04.05.2020 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, ищецът бил задържан за срок от 24 часа в сградата на Първо РУ - Добрич. С постановление от 05.05.2020 г. на разследващия орган /разследващ полицай при Първо РУ на МВР - Добрич/ ищецът е бил привлечен като обвиняем за същите деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК, и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 6000 лева, като е определен седемдневен срок за внасянето й. Постановлението е предявено на същата дата – лично на обвиняемия в присъствието на защитник – адв. В. К.. На същата дата е проведен разпита му в качеството на обвиняем. Мярката за неотклонение е била обжалвана от ищеца и с определение № 173 от 08.05.2020 г. по ЧНД № 483/2020 г. на Районен съд - Добрич е заменена с мярка за неотклонение „подписка“. На 26.05.2020 г. отново е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем в присъствие на защитника му, по негова инициатива. Повторно, след проведено разследване за изясняване собствеността и стойност на повреденото имущество /МПС/, с постановление от 19.06.2020 г. ищецът е бил конституиран в процесуалното качество на обвиняем за същите престъпления, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението е предявено на същата дата 19.06.2020 г. – лично на обвиняемия в присъствието на защитник – адв. В. К.. На същата дата е проведен разпита на обвиняемия. На датата 26.11.2020 г. са му предявени материалите на разследването. Повторно предявяване на материалите по разследването е извършено на 02.12.2020 г. Извършвани са множество процесуално-следствени действия за събиране на доказателства, включително съдебно-медицински експертизи на живо лице /на обвиняемия и на водача на повреденото МПС/, автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза, видеотехническа експертиза, техническа експертиза. С постановление на Районна прокуратура - Добрич от 07.01.2021 г. наказателното производство по ДП № 311/2020 г. по описа на Първо РУ - Добрич е частично прекратено досежно престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и спряно по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Постановлението за частично прекратяване на повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК е отменено с определение № 260092 от 19.02.2021 г. на Районен съд - Добрич, постановено по ЧНД №74/2021 г. Същото определение е потвърдено с определение № 38 от 12.04.2021 г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по ВЧНД № 115/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. На 07.09.2021 г. е проведено действие по разследването – очна ставка между Л. П. М. и Г. Д. П.. С постановление от 09.09.2021 г. на РП - Добрич, е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“, поради изтичане максимално предвидения законов срок. На 15.09.2021 г. е проведен разпит на ищеца като обвиняем и му е връчено постановлението за отмяна на мярката за неотклонение. На 03.11.2021 г. на ищеца са предявени материалите от разследването. С постановление на Районна прокуратура - Добрич от 03.12.2021 г. наказателно производство по ДП № 311/2020 г. по описа на Първо РУ - Добрич отново е прекратено частично – по отношение престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, като е прието деянието да не е доказано по безспорен и несъмнен начин, и спряно по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, тъй като деянието се преследва по тъжба на пострадалия. С определение № 25 от 28.01.2022 г. по ЧНД № 1442/2021 г. по Районен съд - Добрич частичното прекратяване на наказателното производство е отменено. По протест на Прокуратурата с определение № 175 от 29.06.2022 г. по ВЧНД № 49/2022 г. на Окръжен съд - Добрич е отменено определение № 25 от 28.01.2022 г. по ЧНД № 1442/2021 г. по Районен съд - Добрич и потвърдено постановлението от 03.12.2021 г. в частта, в която е прекратено наказателното производство водено срещу ищеца за престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С постановление от 14.07.2022 г. на РП – Добрич, като е прието, че за престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК наказателно преследване се води само по тъжба на пострадалото лице, е прекратено наказателното производство по ДП № 311/2020 г. по описа на Първо РУ -Добрич и по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК, с оглед липсата на депозирана тъжба от страна на пострадалия /собственика на повреденото МПС/. Прекратителното постановление на РП - Добрич е влязло в сила на 10.08.2022 г., от която дата наказателното производство срещу ищеца, с начало 05.05.2020 г. – когато е привлечен като обвиняем, е приключило окончателно, като производството по отношение на престъплението по чл. 345, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК е прекратено по-рано – с постановление от 03.12.2021 г., влязло в сила на 29.06.2022 г. Наказателното производство спрямо него е продължило 2 години и три месеца общо досъдебно производство, при провеждането на което с участието на ищеца не са извършвани много действия по разследването – четири разпита, една очна ставка. Претърпени са от ищеца неимуществени вреди – негативни и предизвикващи стрес преживявания, свързани със злепоставящото положение на обвинен и несигурността как ще се развие процеса по повдигнатото му обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, утежнили психическото му състояние до степен на стресово разстройство – разстройство в адаптацията; депресивен синдром. Въззивният съд е приел, че принципно воденото наказателно производство се явява психотравмена ситуация, която е от естество да повлияе на психиката на всеки нормален човек, да причини неудобства, притеснения и несигурност, да накърни моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното и общуване. Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. В случая се касае за човек, който към датата на привличането му като обвиняем е на 32 години, не е осъждан, с добри характеристични данни. Ситуацията, в която е бил поставен – привлечен е като обвиняем, е била нова за него и от естество да породи страх от незаконно осъждане, макар и да не е първия му досег с правозащитните органи. По данни от справката от информационната система на Прокуратурата относно образувани преписки срещу Л. П. М. в периода 2012 г. - 2021 г. срещу него са били подавани множество жалби, но производствата са приключили с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Следва да се отчете и, че в психологически план за степента на негативните изживявания на ищеца значително е допринесла разгласата на задържането му и подигнатите обвинения за случилото се на 04.05.2020 г. в няколко електронни медии. Произтичащият от медийната разгласа стрес и напрежение обаче не са в причинно-следствената връзка от незаконното действие на правозащитните органи и за неблагоприятните последици /вредите/ от тях Прокуратурата не следва да отговаря. Нито една от публикациите не е изявление на Прокуратурата, няма данни и източник на информацията в статиите да е Прокуратурата. Събитието от 04.05.2020 г. е било отразено в публично достъпния Информационен бюлетин на МВР - Добрич от 05.05.2020 г. като пътен инцидент между два автомобила „Порше“, без да са посочени регистрационни данни за автомобилите, нанасяне на удар от пътник от единия автомобил по предното дясно стъкло на другия автомобил, без да е идентифицирано лицето, задържане на три лица, на които е посочена само възрастта. Като релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени и обстоятелствата, че се касае за обвинение в две престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години, без установен минимум, тоест за престъпления, които не са „тежки“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което поначало обуславя по-нисък интензитет на търпените морални вреди; че производството по отношение на престъплението по чл. 345, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК е прекратено с постановление от 03.12.2021 г., влязло в сила на 29.06.2022 г.; че процесуалните действия с участие на ищеца в досъдебното производство се свеждат до привличането му като обвиняем, четири разпита в това му качество, включително по негова инициатива, една очна ставка. Досъдебното производство досежно престъплението по чл. 216, ал. 4 НК е прекратено като е прието, че деяние е осъществено, респективно осъществява от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 216, ал. 4 НК, на плоскостта на чл. 93, т. 9 НК, конкретното престъпление е оценено като „маловажен случай“ /стойността на причинената с деянието имуществена вреда е 30.77 лева, която е и възстановена от обвиняемия/ и производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 НК – престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и липсва такава. Не без значение е и факта, че е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, при която обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Несъмнено и тази най-лека мярка на процесуална принуда води до ограничаване на права, но това ограничаване е преодолимо със съответното разрешение. Няма данни на ищецът да е се налагало да предприема пътувания, за които да е искал и да не му е дадено разрешение, да е бил принуден да променя съществено обичайните си житейски и други навици по причина на мярката за неотклонение. Ето защо, искът за обезвреда на неимуществени вреди е основателен за сумата 5000 лева, като за разликата до претендираните 25 000 лева, искът следва да се отхвърли. В полза на ищеца е възникнало и правото на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5000 лева, начиная от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство – 10.08.2022 г. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят Л. П. М. поддържа основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правен въпрос: „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към този размер?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с приетото в т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и практиката на ВКС – решение № 50 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 2896/2017 г., IV г. о.; решение № 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о.; решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г., III г. о.; решение № 64 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 3132/2019 г., IV г. о.; решение № 163 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о. и др. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят Прокуратура на Република България поддържа основания за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди?“ и 2. „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г., ОСГК на ВКС, а вторият въпрос е решен в противоречие с т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г., както и казуална практика на ВКС – решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о.; решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г., IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г., IV г. о.; решение № 449 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о.; решение № 554 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о.; решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г., IV г. о.; решение № 70 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г., IV г. о.; решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., III г. о.; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г., III г. о. и др. Настоящият състав счита, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. По касационната жалба на Л. П. М.: Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Касаторът го привързва с оплаквания, че макар фактическата обстановка да е била установена и възприета правилно от въззивния съд, то същият не е отчел значението на изложените обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по-висок размер на обезщетението. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с посочените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По касационната жалба на Прокуратура на Република България: Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос касаторът поставя в контекста на оплакванията му за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и незаконното обвинение, но същите са неоснователни. Въззивният съд е изследвал доказателствата, сочещи настъпилите за ищеца неимуществени вреди, излагайки мотиви относно причинната им връзка с неоправданото наказателно преследване. По втория въпрос касаторът твърди, че съдът не е оценил правилно и в достатъчна степен обстоятелства, които са от значение за справедливостта на обезщетяването и съставляват основание за присъждане на по-ниско по размер обезщетение, каквито са краткия срок, в който се е развило и е приключило наказателното производство срещу ищеца /около 2 години и 3 месеца/, без съдебната фаза; първоначалното задържане за много кратък срок – 24 часа и наложена най-лека мярка за неотклонение за обвиняем „подписка“, както и обстоятелството, че няма трайни вреди за здравето и психиката на ищеца. Следва да се има предвид, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и важи изложеното по-горе по формулирания от касатора Л. П. М. правен въпрос. Видно от съдържанието на въззивното решение всички посочени от касатора обстоятелства са анализирани и съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отчетено е, че обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Несъгласието на касатора Прокуратура на Република България с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторът само бланкетно се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, но не го е обосновал. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпроса, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора пред настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат поисканите разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение