Определение № 3975 от 30.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2806/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 1161/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1197/2024 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 2804/26.02.2024 г. по гр.д. № 3799/2022 г. на Софийски градски съд по оставената без уважение молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за изменение в частта по разноските на определение № 1365/30.01.2024 г. за прекратяване на производството по чл. 233 ГПК. Определението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Причините, поради които ищецът се е отказал от иска, имат ли значение за правото на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на възнаграждение, в този случай какви са критериите, по които съдът го определя, и обвързан ли е от разхода по назначаването на особения представител, поставен в тежест и внесен от ищеца, или от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет в делегацията по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с нормативното и казуално тълкуване на чл. 29, ал. 3, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК, провеждано от Върховния касационен съд, а отговорът следва да бъде съобразен и с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС поради предвиденото в чл. 47, ал. 6, fine ГПК - допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно. Адвокат Н. Райчева А. - Н., назначеният особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника С. П. К., възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. Производството по делото пред Софийски градски съд е образувано по два кумулативно съединени иска по чл. 141, вр. чл. 151 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), предявени от КОНПИ като процесуален субституент на държавата. Комисията е поискала от ответника, привлечен като обвиняем за извършвани в периода м. януари 2015 г. – 15.01.2020 г. престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и попадащи в чл. 108, т. 23 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), да бъдат отнети в полза на държавата сумите 21 000 лв. – пазарна стойност на един апартамент в [населено място], и 83 015.67 лв. – остатък от публичната продан на друг апартамент в [населено място], които ответникът е придобил незаконно през проверявания период и с които в периода са извършени две противопоставими на държавата разпореждания. При назначаването съд определя за възнаграждение на особения представител сумата 3 612.11 лв. – в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, поставя я в тежест на ищеца и с бюджетно платежно нареждане № Е./03.10.2022 г. КОНПИ я внася. С молба от 19.12.2023 г. по взето решение, мотивирано с приетото след предявяване на исковете ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, КОНПИ се отказва от тях. В закрито съдебно заседание с определение № 1365/30.01.2024 г. Софийски градски съд прекратява производството на основание чл. 233 ГПК, определя възнаграждението на адв. Н. А. за сумата 3 512.11 лв. и нарежда остатъкът от направения разход по платежното нареждане за сумата 100.00 лв. да се изплати на вещото лице за 5 часа труд по допуснатата съдебно икономическа и оценителна експертиза. С молба при условията по чл. 248 ГПК КОНПИ иска изменение по разноските на определението по чл. 233 ГПК - в частта по възнаграждението на особения представител. Доводите са, че не го дължи, тъй като се е отказал от исковете поради приетото след предявяването им тълкувателно решение, евентуално, че трудът по защитата налага минимален размер на възнаграждението от Ѕ по чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, така както предвижда чл. 47, ал. 6, изр. 2, in fine ГПК. В отговор на молбата особеният представител възразява, че е недопустима. След като ищецът е внесъл разноските за възнаграждението, е недопустимо впоследствие да възразява, че е в по-нисък размер. Възразява, че молбата е и неоснователна. Делото е прекратено по искане на КОНПИ поради тълкувателното решение, а приемането му след предявяване на исковете не е ново обстоятелство, свързано с поведението на ответника. С определение № 2804/26.02.2024 г. по гр.д. № 3799/2022 г. Софийски градски съд оставя молбата без уважение. По частна жалба на КОНПИ Софийският апелативен съд го потвърждава. Мотивите са в три групи. Първо, когато отказът от исковете е по причини, несвързани с поведението на ответника - случаят е такъв, ищецът дължи възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Второ, след т. 3 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС съдебната практика еднозначно приема, че в преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът остойностява според действителната фактическа и правна сложност на делото труда на адвоката, за чието възнаграждение се твърди да е прекомерно. Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е точна и ясна. Макар съдът да определя възнаграждението на особения представител, неговото положение е аналогично с това на този по пълномощие, а възнаграждението за сумата 3512.11 лв. не е прекомерно. Трето, предявеният иск е по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, т.е. като всяко дело по иск на КОНПИ по гражданските закони, предвиждащи право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество, е разкрило усложнения в предмета и доказването. В отговора на исковата молба особеният представител е направил подробни възражения срещу иска, явил се е в откритото заседание от 07.12.2023 г. и е взел становище по доклада и доказателствените искания на КОНПИ. Сложността на дадената защита не е изключена само поради това, че отговорът е на няколко страници, а доводът на КОНПИ за обратното е неоснователен. Действията на особения представител съответстват на фактическата и правна сложност на делото, проявена в неговия предмет, брой искове, кръг на подлежащи на доказване факти, подлежащи на решаване правни въпроси, установена задължителна практика на Върховния касационен съд, подлежащи на решаване правни въпроси, обем на доказателствения материал, брой заседания, развитие на първоинстанционното производство. Настоящият състав намира, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване. Съгласно разясненията в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС, точно тях въззивният съд е следвало да разреши. Мотивите в определението не ги решават. Въззивният съд не е съобразил какво е основанието на задължението на съда да определи възнаграждението на особения представител. Не е изяснил правните последици на поставения в тежест и внесен от ищеца разход за това възнаграждение, т.е. не е отговорил на доводите и възраженията на страните, направени в производството по чл. 248 ГПК. Мотивите за фактическата и правна сложност са абстрактни и не могат да се свържат с конкретното дело. В определението има мотиви, които могат да имат значение за отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК, но противоречат на т. 6 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, която разясни, че чл. 78 ГПК не се прилага за възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Налице е и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отговорите налагат да се изяснят правните последици на определения разход за това възнаграждение и дали след решението по дело С-438/22 на СЕС в тази си дейност съдът е ограничен от чл. 47, ал. 6, изр. 2, in fine ГПК. По повдигнатите въпроси: Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК има конституционно основание. Правото на защита на ответника-физическо лице по гражданско дело за неговите права и интереси произтича и се гарантира от Основния закон (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). То не се засяга, само защото ответникът не може да бъде намерен на посочения и на административния си адрес. Тогава неговото участие и защита по делото осъществява особен представител, назначен от съда. Представителството е възмездно и по правило, не се финансира от държавата. Чл. 47, ал. 6 ГПК е специална спрямо чл. 2 от Закона за правната помощ. За възнаграждението не се прилага гл. VII ЗПП. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗА, особеният представител е адвокат. За положения труд по дадената защита му се дължи възнаграждение независимо от изхода на делото (чл. 36, ал. 1 ЗА). При прекратяване на делото поради отказ от иска релевантния момент за остойностяване на този труд е откритото съдебно заседание, в което е постановено определението по чл. 233 ГПК, а когато е в закрито заседание - моментът на връчения препис от определението на особения представител. Поради това при прекратяване на делото по чл. 233 ГПК съдът определя възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, остойностявайки труда по дадената защита на ответника към релевантния момент без значение какви са причините за отказа от иска. Тези причини, когато са свързани с поведението на ответника след предявяване на иска, изключват отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК, включително задължението на ищеца да възстанови изплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по пълномощие. Причините, каквито и да са те, не изключват задължението на съда да определи възнаграждение на особения представител за престирания труд по защитата на ответника. Съдът го определя съобразно естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ответника по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Той преценява адекватността и своевременността на въведените отводи и възражения, включително доказателствените, като ги съотнася към изтъкнатите предпоставки или пречки за допустимост, към предмета на делото и обсега на доказване, разкрити усложнения, например поради висока цена или брой искове, активно участие на повече представители на ищеца или на негови помагачи, наличието, респ. липсата на установена съдебна практика и/или на решения със задължително действие, например на Конституционния съд, на СЕС, тълкувателни актове на върховните съдилища, съдебни решения или присъди по преюдициални правоотношения, брой съдебни заседания с участие на особения представител и т.нат. Съдът остойностява труда на особения представител съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Съдът прилага опитните правила. Той познава специализирания и висококвалифициран пазар. Той е конституционно оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за процесуално представителство и защита (чл.33 ГПК и чл.36,ал.2,изр.1 ЗА). По чл. 78, ал. 5 ГПК съдът упражнява различни правомощия. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК той установява обективните предели на отговорността за разноски на страната, сезирала го с недопустима или неоснователна претенция, като изяснява дали с уговарянето на разхода за своята защита насрещната страна е надценила труда на процесуалния си представител по пълномощие. Когато уговореното и изплатено възнаграждение надхвърля съществено/пряко мярата, зададена от действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразена с пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела, разликата няма за причина недопустимата, респ. неоснователната претенция, а остава в тежест на страната, която е уговорила възнаграждение над разумния и обичаен размер. Съдът остойностява труда на адвоката към момента на сключването на договора. За основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е без значение, че при прекратяване на делото по причини, свързани с поведението на ищеца – напр. при отказ или оттегляне на иска, адвокатът на ответника е престирал труд/защита в по-малък обем от уговорения. Възнаграждението се уговаря и изплаща предварително и не подлежи на връщане, ако делото не се е развило по очаквания начин. Когато делото е прекратено само поради искането за това на ищеца, основанието на неговата отговорност по чл. 78, ал. 4 ГПК е налице. Обемът на престирания труд по защита на ответника винаги е от значение при определяне на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, включително когато делото е прекратено поради отказ от иска. В акта, с който установява редовността на връчването (условията по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК) и разпорежда съобщението със съдебните книжа да се приложи по делото, съдът определя предварителни разноски за възнаграждение и ги поставя в тежест на ищеца. Към този етап особеният представител не е назначен. Съдът определя предварителен/привременен разход според очаквания труд по защитата на ответника от особен представител. Ищецът има право да поиска изменение на разпореждането за този разход, обезпечаващ развитието на производството пред съответната инстанция. Отказът на съда да го намали не подлежи на самостоятелен контрол, а се проверява от горната инстанция при обжалване на определението за прекратяване на производството. Когато ищецът е освободен от разноски – по право или със съдебен акт, съдът не определя такъв първоначален разход. Възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се изплаща не с акта по назначаване, а с крайния съдебен акт – с решението или с определението за прекратяване на делото, както и с определението за спиране (аналогия с чл. 3, т. 2 НЗПП) или с прекратяване на представителната власт, напр. при отказ от представителство или при доброволно упълномощаване на адвокат. Тогава съдът преразглежда въпроса дали поставените в тежест и внесени от ищеца първоначални разноски съответстват на определеното възнаграждение и процедира съответно. Въпросът може да се постави от ищеца или от особения представител при условията по чл. 248 ГПК. Законът определя ищеца като задължено лице при възможността при благоприятен изход да му направеният разход да му бъде възстановен. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС прие, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС (чл. 633 ГПК) и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на възнаграждение на особения представител на ответника – привременно, респ. окончателно, да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 47, ал. 6, изр. 2, in fine ГПК. По частната касационна жалба: Обжалваното определение противоречи на тези отговори. Настоящият състав е длъжен да го отмени и да реши въпросите по частната касационна жалба на КОНПИ. Причините, поради които ищецът се е отказал от исковете по чл. 151, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), са без значение за правото на възнаграждение за престирания труд от адв. Н. А., назначеният особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Доводът на КОНПИ за обратното е неоснователен, а и доводите по второто възражение в отговора на молбата по чл. 248 ГПК. Неоснователно е и възражението на особения представител, че след като ищецът е внесъл сумата 3 612.11 лв. по платежното нареждане, правото му да оспорва размера на дължимото възражение е преклудирано. Стореният разход е предварителен – чл. 29, ал. 3 ГПК. Към момента на връчения препис от определението по чл. 233 ГПК назначеният особен представител на ответника е дал отговор на исковата молба и се е явил в откритото съдебно заседание от 07.12.2023 г. Спазил е срокът по чл. 131 ГПК, а защитата с отговора е адекватна. Становището на адв. А. за допустимост на исковете съответства на: 1) твърденията в исковата молба, че ответникът/проверяваното лице е привлечен като обвиняем за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, т. 23 ЗПКОНПИ, и 2) на предвиденото в чл. 151 ЗОНПИ право на държавата да отнеме двете суми, съответно 21 000 лв. – стойност на първия придобит от ответника в релевантния период и продаден с договор апартамент, и 83 015.67 лв. – остатък от публичната продан на придобития в периода и принудително продаден друг негов апартамент, ако по делото се установи значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и незаконност на доходите в смисъла, изяснен от Върховния касационен съд с проведеното казуално и нормативно тълкуване на тази разпоредба. Адекватни са и възраженията, че потестативното право на държавата не е възникнало, тъй като: 1) няма значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ - придобитото в периода се изчерпва с двата апартамента, а общата им стойност е под 150 000 лв., и 2) сумите са постъпили по банкова сметка, изтеглени са, не са преобразувани в друго имущество и не са налични в края на периода. Липсващите доказателствени искания се обясняват с липсата на връзка с представлявания ответник. Отговорът е съобразно представените от КОНПИ писмени доказателства, обхващащи 738 листа от делото на СГС. Адекватна е и защитата на ответника в заседанието от 07.12.2023 г. Особеният представител е взел отношение по предварителния доклад, обявен за окончателен, възразил е по искането на КОНПИ към СИОЕ да бъде допусната задача с правен, а не фактическо характер – вещото лице да отговори, дали имотите са придобити със законни доходи. По двата иска по чл. 151, вр. чл. 141 ЗОНПИ доказването е разкрило усложнения заради необходимостта от установяване на действителната стойност на двата апартамента към момента на придобиването и на нетните доходи на ответника в релевантния период. Първоинстанционното производство е приключено с определение по чл. 233 ГПК. Касационната инстанция намира, че макар да не се е развило до решение, естеството, характерът и обемът на защитата на ответника, зададени от и съответни на изяснената фактическа и правна сложност на конкретното дело, налагат възнаграждение на особения представител за сумата 3 000 лв. Размерът е съобразен с пазара на труда на квалифицираните адвокати по делата по подобни искове на КОНПИ, каквато квалификация е проявил особеният представител на ответника. При определяне на възнаграждението касационният състав съобрази, че към момента на прекратява на делото особеният представител е предоставил основният обем от защитата. Исковата молба и отговорът по чл. 131 ГПК, включително извършеното в откритото заседание, са задали основните параметри на спора пред първата инстанция. Към направения отказ от исковете делото е отложено за изслушване на заключението на СИЕ, т.е. очакваното развитие е било делото да приключи в следващото, а при оспорване или допълване на заключението – в още едно заседание. Молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК е частично основателна и следва да се уважи за този размер на възнаграждението. Определението по чл. 233 ГПК следва да се измени по разноските, като настоящият състав съобрази, че сумата 100 лв. по платежно нареждане № Е./03.10.2022 г. е изплатена на вещото лице по СИОЕ.