Определение № 1552 от 02.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 788/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Ф. против решение № 7613/12.12.2025г. по гр.д.№ 1647/2025 г. на Софийски градски съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 20329/11.11.2024г. по гр.д.№ 23769/2024г. на Софийски районен съд, е признато за установено в правоотношението между страните, че на основание чл. 23 ЗПК К. Ф. дължи на „Първа инвестиционна банка„ ЕАД, сума от още 3 437,56 лева / наред с присъдената от първоинстанционния съд от 3 103, 63 лева, в която част решението му не е обжалвано и е влязло в сила /, представляваща непогасена част от главница по договор за банков кредит № 006LD-R-003865/22.01.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, от датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК - 17.02.2023г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на решаващия извод на въззивния съд, че погасителна давност за вземането на кредитора, на основание чл. 23 ЗПК, от чистата стойност на кредита, договорът за който е установен за недействителен, като съдържащ неравноправни клаузи и на основание чл. 22 ЗПК, не тече, докато съдът не установи съществуването на това вземане, т.е. момента на неговата изискуемост е и начален момент на погасителната давност, поради което не се явява изтекла за установеното с въззивния акт вземане. Страната намира, че подобен извод е в противоречие с т. 7 на ППВС № 1/1979г. и ТР № 5/21.11.2019г. по тълк. дело № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че съдът неправилно се е позовал на формирана практика на СЕС, относно началото на погасителната давност за вземания на потребител към кредитор, по обявен за недействителен, като съдържащ неравноправни клаузи, договор за кредит, от сумите, платени му при начална липса на основание / решения на СЕС по дела С - 80/81, С - 81/21, С - 82/21 и др. /. Според касатора, тази практика не би могла да се приложи аналогично и за вземанията на кредитора, тъй като се основава на позицията на потребителя като икономически по-слаба в правоотношението, неразполагаща с експертните знания и компетентност на кредитора и съобразявайки, с оглед тази му компетентност, знанието му за неравноправността на предлаганите клаузи към момента на договарянето. Оспорва се и извода на съда, за дължима законна лихва за забава върху остатъка от главницата по кредита, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по съображения от постановеното решение на СЕС по дело С- 520/2021г.. Ответната страна - „Първа инвестиционна банка„ АД - оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допустимост на касационното обжалване, като цитира съдебна практика, с която твърди, че въззивното решение е съобразено / неотносима към решаващия мотив /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира ,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Решаващ мотив на въззивното решение, оспорен с касационната жалба на ответницата, е относно началния момент на погасителна давност за вземане на кредитор, от чистата стойност на кредита, на основание чл.23 ЗПК, след установяване недействителността на договора за кредит, като съдържащ неравноправни клаузи. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е формулирал кореспондиращ с този решаващ извод правен въпрос, обосновавайки го в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - отговор на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно, на настоящия състав е служебно известно, че пред СЕС са образувани дела С-261/25 и С- 262/25, по следния преюдициален въпрос: Трябва ли чл. 6, пар.1 и чл. 7, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която давността за вземането на търговеца спрямо потребителя, за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие наличието на неравноправни клаузи в него, започва да тече от датата на която потребителят е оспорил спрямо банката обвързващата сила на клаузите на договора. Отговор на този въпрос е обуславящ за допустимостта на касационното производство, доколкото преценимия според хипотезиса му момент, с оглед отговора, би могъл да отрече поддържания от ответницата – касатор начален момент на погасителната давност за вземанията на кредитора, считано от предоставянето на кредита, а от визирания във въпроса начален момент на погасителната давност същата не би се явила изтекла за процесното вземане. Пред Съда на европейския съюз е образувано и дело С-641/2025г., по преюдициално запитване със следния предмет: 1/ В контекста на обявяването на договор за кредит между потребител и търговец за изцяло недействителен поради това, че съдържа неравноправни клаузи, без които не може да се изпълнява, трябва ли чл. 6, пар. 1, и чл. 7, пар. първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя не само връщане на равностойността на паричните средства, предоставени в изпълнение на договора за кредит, но и законната лихва за забава ? и 2/ При отрицателен отговор на предходния въпрос: трябва ли да се приеме, че посочените в първия въпрос разпоредби и принципи от правото на Съюза не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя лихви за забава включително за периода преди деня на влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за кредит се обявява за недействителен ? Настоящият състав намира, че висящото пред СЕС производство по дело С-641/2025г., и по двата формулирани въпроса, също се явява от значение за произнасяне по настоящия спор, с оглед въведения касационен довод за неправилно присъдена законна лихва за забава върху остатъчната част от главницата, считано от заявлението по чл. 417 ГПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправените до него преюдициални запитвания, по които са образувани горепосочените дела С-261/25г., дело С-262/25г. и С-641/25г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение