Определение № 465 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на Вл.П. като процесуален представител на КПКОНПИ срещу определението на Апелативен съд Бургас от 19.08.2020г. по ч.гр.д. № 234/2020г. Ответниците по частната жалба Т. И. С., А. П. Б.-С. и Д. Т. С. не са подали отговор. ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С обжалваното определение БАС е оставил без уважение частната жалба на КПКОНПИ срещу определението на ОС Ямбол от 16.06.2020г. по гр.д. № 79/2019г., с което е спряно производството по делото до произнасянето от СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. на СГС и по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.2018г. по гр.д. № 3406/2016г. на СГС, по което е образувано дело № С-234/2018г. на съда на ЕС. Въззивният съд е взел предвид, че производството по делото е образувано по предявени от КПКОНПИ срещу Т. С., А. С. и Д. С. искове по чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ вр. с пар.5 ал.2 от ПР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 738363.37лв., че са заявени от ответниците възражения за недопустимост и неоснователност на исковете поради липса на пряка връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и имуществото и за съответствието на ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС, както и за наличие на предпоставките по чл.628 ГПК, тъй като по поставените въпроси, които са от значение за спора по делото, са отправени от СГС преюдициални запитвания до СЕС по посочените две дела. Въззивният съд е приел, че чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на искането производството по делото се спира по силата на чл.631 ал.1 изр.1 ГПК и се възобновява след произнасянето на СЕС. Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички съдилища и учреждения на РБ на основание чл.633 ГПК. Това означава, че при отправено искане от един национален съд и пред друг съд на държава-членка се поставят същите въпроси, вторият съд трябва да спре производството пред себе си на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1 изр.1 ГПК, тъй като е безпредметно и от него да се изисква да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.допустимо ли е спиране на производство по гражданско дело на непосочени в закона основания, изведени от съда по тълкувателен път и/или по съображения за целесъобразност; 2.задължителността на решението на СЕС обосновава ли спиране на исково производство по гражданско дело, по което не е отправено запитване по чл.629 ГПК, независимо че такова основание за спиране не съществува, и 3.длъжен ли е съдът, пред който делото е висящо, автоматично да спре производството по гражданско дело в случай, че по друго дело е отправено преюдициално запитване за тълкуване на приложими разпоредби от правото на ЕС и ако да, от коя разпоредба на националното и/или на европейското право произтича това задължение или съдът следва да изложи собствени мотиви относно необходимостта от отправяне на запитване за тълкуване по чл.629 вр. с чл.628 ГПК. Сочи се и очевидна неправилност на атакуваното определение, обоснована с липсата на предвидено в закона основание за спиране в случая. ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените в изложението на касатора въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с многобройната, трайна и непротиворечива практика на ВКС / обективирана например в определения по гр.д. № 411/2017г. ІV ГО, по ч.гр.д. № 631/2019г. ІV ГО, по ч.гр.д. № 23/2020г. ІV ГО, по ч.гр.д. № 143/2020г. ІІІ ГО, по ч.гр.д. № 1413/2020г. ІІІ ГО, по ч.гр.д. № 3117/2020г. ІІІ ГО и други/, според която, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във вр. с чл.631 ал.1 изр.първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-членка; след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС. Настоящият състав напълно споделя тази практика и не намира никакви основания за изменението й. Не е налице и противоречие с даденото от ОСГТК по ТР № 8/2013г. разрешение, което е неприложимо в случая – то следва от разпоредбата на чл.292 ГПК, която се отнася само до ВКС с оглед функцията му по уеднаквяване на практиката по прилагането на закона чрез постановяването на тълкувателни решения. В случая спирането не е във връзка с образувано тълкувателно дело, а във връзка с дело, образувано по преюдициално запитване, като задължението за това по чл.631 ал.1 ГПК се отнася до всеки съд, който е отправил или трябва да отправи запитване. По същите съображения не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,