Определение № 99 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2018/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 17466 от 06.12.2012 г. на Н. С. И. и И. С. И., чрез адвокат В. Г. и касационна жалба вх. № 18035 от 17.12.2012 г. от К. Г. К., чрез адв. Д. И. срещу въззивно решение № 133 от 05.11.2012 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по гр. д. № 1645/2012 г. по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка в размер на 5385 лева за целия имот, представляващ земя – 1265 кв.м. (л. 76 от първоинстанционното дело), като за процесните 508 кв.м., цената на иска е под 5000 лева. С уточняваща молба от 30.04.2009 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че цената на предявеният иск е 2307, 25 лева, като върху този размер е внесена и дължимата държавна такса. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадените касационни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разноски в полза на ответника по касационните жалби [фирма] не се дължат, тъй като по делото липсват доказателства същите да са били направени По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.