Определение № 741 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1037/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Т. К. - ЕТ с фирма „Е. К. -Дебром” - [населено място] срещу Решение от 08.11.2013 г. по гр.д. № 414/ 2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 268/ 2013 г. на Кюстендилски районен съд, с което Е. Т. К. - ЕТ с фирма „Е. К. - Дебром” - [населено място] е осъден да плати на Църковно настоятелство при Храм „Св. Великомъченик Г. П.” - [населено място] 10 500 лв. - неплатен наем по Договор от 01.03.1999 г. за периода 01.08.2010 г. - 01.02.2013 г., със законната лихва от 14.02.2013 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи решения съществен материалноправен въпрос: непълната индивидуализация в договора за наем на отдадения под наем обект не може да доведе до нищожност по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, по които иска да се приеме, че липсата на индивидуализация води до нищожност на договора, за да е ясно поражда ли той задължения за наемателя, който въпрос доуточнява в Допълнително изложение: нищожен ли е договор за наем и поражда ли задължения, ако наетата вещ не е ясно и точно индивидуализирана, по който поддържа, че е основанието е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Църковно настоятелство при Храм „Св. Великомъченик Г. П.” - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е обосновал защо поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят по формулирания материално-правен въпрос не е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице - изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. По въпроса за неформалния характер на договора за наем, за сключването на който законът не изисква писмена форма, съдебната практика е безпротиворечива и не се налага да бъде променяна или изменяна. Когато въз основа на събраните доказателства и специфичния характер и местоположение на обекта - имот в двора на посочения храм в [населено място], продължително ползван от ответника за бар - ресторант по договора за наем, и преди това за магазин, безспорно е установено кой е отдаденият под наем имот, затова неоснователно жалбоподателят поддържа, че индивидуализацията на имота е непълна, което прави договора нищожен. С оглед изложеното не е решаван по делото въпрос относно ненадлежно индивидуализиран имот, отдаден под наем. Тъй като връзката на страните по делото е облигационна, не може да се приеме довода на жалбоподателя, че намират приложение правилата за индивидуализация на недвижимите имоти, посочени от жалбоподателя: квадратура, граници, съседи, населено място и т.н., спазването на които е относимо към сключване на договори с вещно - прехвърлително действие. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение